Винаги съм била коректна в комуникацията си с банките и въпреки вроденото нежелание, като клиент им обръщам внимание, когато е необходимо. Такива са взаимоотношенията ми и с банкоматите - задавам и очаквам да получа желаната услуга, в замяна на което си плащам.
При това винаги съм била наясно, че макар отношението на банката в по-особени моменти към мен да е директно и лично, обратно - моето няма как да е лично. Така е и с банкоматите. Разказвам тази история не за да изоблича коя да е банка, а защото клиентът в нужда Я познава. Наистина е така.
***
По всичко личеше, че този четвъртък ще е по-особен. След като разлях сутрешното си кафе, реших просто ей така да стоя и да чакам. Със сарказма си тази игра с времето може да забавлява.
Часовете следваха предвидими ходове, стъмни се. По план посетих премиерата на книга на мой приятел, където срещнах други мои приятели. Наближаваше осем и решихме в студената дъждовна вечер да се приютим в любимия уютен бар съвсем наблизо. И понеже вложих последните си пари в кеш в онази книга, нямах избор - насочих се към най-близкия банкомат, в случая на ъгъла на улиците Раковска и Славянска в София.
Случи се така, че въпросният банкомат е обвързан с различна от моята банка - за добро или лошо, не знам още. Като корпоративен клиент на банка X трябваше да изтегля пари от банкомат на банка Y, а услугата изисква допълнителна финансова опция, знаете. Понеже нямаше заплашителен надпис като "Устройството не работи" и т.н., доверих се - смело пъхнах картата и тя там си остана.
Такива неща се случват всеки ден, какво толкова, казах си. Понеже е тъмно и късно, няма да я получа обратно сега, нека е утре.
При задържане на картата от банкомата се обадете на вашата банка издател, прочетохме на глас с приятелите ми, това и сторих. Проведох три разговора с оператори /два към банка X, един към Y/, от които разбрах следните неща:
1. Моята дебитна карта може да излезе на бял свят, а може и да не излезе. Като клиент лично аз трябва да се информирам за съдбата й в централния офис на банката Y. Наистина ли? - тук сериозно се усъмних.
2. Моята банка X е в по-особени отношения с банката Y. Добре де, но нали съм клиент, техните отношения не ме интересуват.
3. Разстоянието от банкомата на Раковска до централата на банката Y някъде на Мария Луиза ще бъде изминато за шест дни. Необходимо е като клиент да изчакам четири работни дни (в моя случай шест астрономически), за да стане евентуално ясно дали картата ми е в централния офис на другата банка.
4. Моята банка не носи отговорност в подобни ситуации и не може да направи нищо за мен, освен да блокира картата. Може и да я деактивира, но това е необратимо, т.е. нежелателно при щастлив изход от ситуацията. Операторът към моята банка сметна за нужно да ми обясни разликата между блокиране и деактивиране едва при втория ни разговор.
5. Това, че моята карта вече е влязла в пещерата, съвсем не означава, че същата съдба няма да последва и други. На банкомата на противниковата банка не се появи надпис "Устройството не работи" например...
6. Ако картата ми не е сред спасените, ще се наложи да платя клиентска такса за издаване на нова (пише го в договора).
Както и да е, дори и да не съм разбрала нещо правилно, разговорите с операторите нали са записани от съображения за сигурност. Осъзнаването на безсмислието в тази ситуация е така идиотско, че на финала не ти остава нищо друго освен сам да се попиташ: Наистина ли...
След финала на третия разговор затворих с облекчение телефона. В този кулминационен момент за първи път от много време насам усетих жив патриотичен прилив. Aми ако бях чужденец в София? Последва двоен тост - и за първата, и за втората банка - в любимия уютен бар. Добре че в този материален свят може да се разчита ако не на банкомати, поне на приятели.
***
Понеже се нуждая от реални пари, в петък сутринта по светло посетих офис на банката, на която съм клиент от 13 години. Там някои от страховете ми бяха сбъднати, други - отхвърлени:
1. Където е текло, пак ще потече, т.е. рано или късно картата ми ще излезе наяве. Това може да стане както за ден или два, така и за седмица или две. Не се знае.
2. Противно на версията на единия от операторите от предишната вечер, моята банка автоматично бива уведомена, когато картата се появи. Освен това рано или късно пак тя - моята банка - би трябвало да я получи, след което и аз.
3. В потвърждение на версията на оператора всичко ще приключи много по-бързо, ако поема инициативата и започна сама да издирвам картата си. Това в известна степен е в синхрон с думите на оператора, че моята банка X е в "по-особени отношения" с банката Y.
Техните отношения наистина не ме интересуват. Просто искам, когато коректно си плащам, в замяна да получавам желаната услуга и да ми се обръща внимание навреме. Въпреки "по-особените отношения".
На финала на тази идиотска история призовавам за вашите разкази, близки до темата.
