Министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков в предаването "Седмицата" на Дарик.
Трайчо Трайков е роден 1970 г. в София, завършил Първа английска езикова гимназия в София, Университета за национално и световно стопанство като магистър по международни икономически отношения, специализирал финансов анализ, контрол и мениджмънт в Австрия и Германия, експерт в сферата на управлението, преструктурирането и оздравяването на компании. Започва работа като консултант по сливания и придобивания в английската компания за стратегическо и финансово консултиране "Сентръл Юръп тръст", през 2004 г. започва работа за немска компания, "Роланд Бергер", един от световните лидери по стратегическо консултиране, от 2005 г. част от мениджърския екип на ЕВН България, владее английски, немски, руски и румънски език, семеен.
Да започнем с енергетиката, въпроса, който каза министър-председателят да задаваме на всеки експерт. Колко струва "Белене"?
Според оценките на консултанта по проекта, който работи в рамките на проектния екип, има различни сценарии. При най-благоприятния, оптимистичния от тях цената е 8 цяло, 8 милиарда и 200 милиона, при другите стига до 9 милиарда и 700 милиона. Сега се очаква по почти консенсусно мнение да е над 10 милиарда.
За милиарди говорим през цялото време?
Евро.
Евро. Вие казахте 10 милиарда още на 15 август в едно интервю за "Труд".
Да, това беше първата и основна информация, която, от която обществото имаше нужда, за да започне да свиква с тази мисъл.
Добре, от друга страна, пак тази седмица се появяват обяснения на председателя на Булатом, той е собственик на "Риск инженеринг", Богомил Манчев, че 4 милиарда ще струва строежът заедно с оборудването от Русия, там с подизпълнението на "Арева", плюс милиард и 300 милиона за присъединяване към мрежата, покупка на ядрено гориво, спомагателни обекти и други разходи, и плюс той говори за някаква неясна сума, сметка на собственика с индексация, която в Европейския съюз била 2-3 процента, но още не била договорена от Русия. Получава се все пак една разлика от два пъти в тези оценки експертни. Той говори за нещо, дето аз го смятам на 5 милиарда, вие говорите за оценки 10. Откъде са тези огромни различия?
Четири е базовият договор на, базовата цена на договора за строителство, който всъщност не е подписан още докрай. Към това се предоставя, се прибавят и 6 милиарда, 2 милиарда евро ескалация на цената, която също не е договорена, и това е, за което вие споменахте преди малко.
Това е някаква индексация заради общото развитие.
Точно така, да, тази индексация всъщност не е ограничена отгоре, така че 2 милиарда е една оценка повишение на цените на различните компоненти и материали в различни страни, включително в Русия. Значи, около 2 милиарда ескалация, станаха 6.
Тоест те искат 50 процента ескалация?
Така се получава. Но това е отворен въпрос. Значи, имаме базова цена, но имаме отворен към небето шанс за поскъпването на базовата цена. След това имаме милиард и 300 разходи на собственика и инфраструктура. И към това имаме лихви по време на строителството. Значи, докато започне да произвежда електроенергия централата, имаме лихви по вложените средства.
Лихви по кредитите, които ще се използват, за това говорите.
Да. И така се получават тези над 8 милиарда.
И така отиваме до 8 милиарда...
Да. Да не говорим, че, разбира се, ние бихме искали и винаги да сме пионери в добрите практики, но досегашната история на строителство на атомни електроцентрали показва, че от началото на такива в началото на 70-те, края на 60-те всъщност, началото на 70-те, над 90 процента от всички атомни централи досега са закъснели с около две години по отношение на предвидения срок за пускане и са надхвърлили с 20 процента предвидените си бюджети.
Това значи растат лихвите, растат евентуално и тези разходи от индексации.
Появяват се непредвидени разходи и това е един изключително сложен и голям проект, всичко може да се случи. Това би трябвало да бъде предвидено.
Добре, какво показват вашите разчети, за колко си струва да си купим тази централа? Ако го обясним на слушателите даже като апартамент, нали, намираш един апартамент в центъра на София и ти знаеш колко струва това, на колко би могъл да го продадеш, за колко е нормално или дори изгодно и над колко е лудост. А при централа как се смята?
Това е... Не, финансовият модел е изключително сложен и ако навлезем в детайли, нищо няма да стане ясно. Но нека да направим една съвсем, така, сметка на коляно. АЕЦ "Козлодуй" в момента има същата, същия инсталиран, същата инсталирана мощност, както бъдещата АЕЦ "Белене", както се предвижда.
Имате предвид работещите реактори в момента на "Козлодуй".
Да, 2000 мегавата. За миналата година печалбата на АЕЦ "Козлодуй" е 100 милиона, около 100 милиона, толкова се очаква да бъде и тази година.
Ако си дал 10 милиарда, това значи, че ще ти се върнат за 100 години?
Половин процент, половин процент възвращаемост на инвестицията годишно.
Това никой не би го направил.
И тук естествено се намесват всички останали фактори, които са възможност за оптимизация на работата в сравнение с "Козлодуй", нали, не всичко можем да кажем, че досега е правено по възможно най-добрия начин. Можем да правим различни прогнози за цената на електроенергията, която пазарът може да приеме в бъдеще, нали...
Така, и като се правят тези сметки, каква възвращаемост...
При различни такива допускания, за чиято реалистичност може да има, ако не спор, то поне дискусия или съмнение, или, да кажем, всяко допускане е с определена вероятност да се случи, нали така? Тази, вероятността да не се случи наричаме риск. И всички, всички сметки, които допускат някаква приемлива рентабилност в бъдеще, в себе си включват голяма доза риск и този риск трябва някой да го понесе. В случая рискът е различен тип - икономически, пазарен, екологичен и т.н. Това е цяла матрица с различни видове риск, за която партньорите още не са се договорили как ще бъде разпределен. Но дори само да се концентрираме само върху икономическия, въпросът, който трябва да си зададем, е дали ние като общество искаме да инвестираме 5 милиарда евро, защото толкова е нашият дял...
Но респективно и възвращаемостта е наполовина.
Да, дали искаме да инвестираме 5 милиарда евро в такъв проект, поемайки този риск. Това е целият въпрос.
При половин процент възвращаемост, при, при коректно, при най-песимистичен, да кажем, вариант.
Това е условно казано. Аз, аз дадох пример с днешната ситуация.
А доколко може максимум да се стигне при тия модели, които вие прилагате в момента, при супер развой на нещата, всичко навреме строим, цената е висока, страшни пазари...
Е, разглеждат се модели на възвращаемост до 7-8 процента.
За целия проект, т.е. това е, това вече добре ли е?
Това вече е о`кей.
Тоест при такъв модел България би го строила.
Още веднъж - едно е да имаш възвращаемост на някакъв проект, друго е да прецениш, дали си склонен да си извадиш от джоба парите за тази инвестиция. И трето е, като го сравняваш с всички други възможни варианти, дали точно в този искаш да вложиш парите. Този проект така или иначе е започнал, напреднал е, има много интереси, много фокус върху него. Ние искаме да проверим всички възможности да му дадем шанс да се случи. Ако се намери инвестиране от частни инвеститори, които са склонни да поемат риска. Това, което аз не приемам, е натискът да се вземе решение, което обвързва децата ни и бъдещето на държавата за години напред, в рамките на две седмици, защото на някого това му се е връзвало в енергийната стратегия. Така че това е изключително важен въпрос. При разговорите в Европейската комисия, включително и с комисарите, с които разговарях, те ми казаха - виж сега, аз на твое място, на ваше място бих си начертал една червена линия отпред по отношение на "Белене" и не бих я пристъпил, преди да съм абсолютно сигурен, че нещата, че всички тези съображения са взети предвид. И ние правим, ние правим точно това от самото начало.
Каква част ни е изгодно като държава да бъде поета от частни инвеститори и да... каква част от риска би било изгодно да бъде споделена от частни инвеститори?
Това е, това е въпрос на управленско и политическо решение. Но бихме могли да си представим как участваме, да кажем, с двайсетина процента. С оглед на разходите, които вече са направени.
Вие казвате и нещо друго, ами, ако е толкова пък хубава тази "Белене", те всички ще искат да, големи играчи в енергетиката ще дойдат да дадат пари в тази централа.
Точно така. Включително много ми се иска в новия пакет на финансиране, който ще изготвим, да бъде включена и опция за дребните инвеститори в България да си купят акции от централата. Има много хора, които, които вярват в проекта, вярват в ядрената енергетика като цяло. В България знаете, че има голяма подкрепа за ядрената енергетика. Никой от нас не е анти ядрената, тя има много дълъг списък от достойнства. В случая не говорим за ядрената енергетика по принцип, а говорим за параметрите на един конкретен икономически проект. Така че, след като, след като поемаме риск като общество, пазарен риск с инвестицията, която правим, мисля, че е справедливо да се даде възможност на хората, които биха поели повече от този риск, защото вярват във възвращаемостта, да вложат собствени средства за сметка на леля ми и баба ви, които може би не се интересуват толкова от ядрена енергетика, така че техният риск да е по-малък. Така че бих искал и ще работим за това да има и компонент, който да се предостави за инвестиране както от дребни частни инвеститори, така и от компании. Всички компании, които имат интерес от развитието на тези проекти, нека инвестират, нека си купят акции за сто милиона.
Горе-долу ясно. Казахте - тази работа да, няма да стане и по този начин, по който се говореше досега. Промяна ще има при всяко положение, ако изобщо ще се прави. И тази промяна ще е в посока всички, дето викат колко е хубава тази централа, да дадат пари и те.
Това е, това е нормалният подход и според действащото българско законодателство. Как се преценява кога трябва да се строи нова електроцентрала? Енергийният системен оператор има прогнози, той знае какво става на пазара, знае какво се очаква в бъдеще и казва - енергийната система на страната има нужда от още електроенергия. Тогава ДКЕВР прави конкурс, появяват се инвеститори, кандидатстват. Този, който предлага най-добри условия, строи централата. Това би било нормалният начин, по който да се подходи в самото начало.
Сега, руският министър на енергетиката обаче Сергей Шматко вчера казва две важни неща, цитиран от "РИА Новости". Едното е, че вие знаете, под вие разбирам предишната опозиция - ГЕРБ, знаете всичко за тези проекти. Той казва - да се говори за това, че има каквито и било тайни договорености по съвместни проекти като "Южен поток", Бургас - Александруполис, и "Белене" и опозицията не е знаела за тях, това не е вярно. И това води след себе си очакването, че когато идва на власт една опозиция, която знае всичко, тя няма да има нужда от време, за да узнава още нещо. Това е, изглежда, руският натиск.
Натискът е не само руски, а е от всички, които са заинтересовани проектът да се случи на всяка цена и възможно най-скоро. В случая с г-н Шматко много се радвам, че той се отзова на поканата ми и ще се срещнем на 17 септември следващата седмица.
Къде? В София?
В София.
Той ще дойде тук. И другото, което казва раздразнено - ако всеки път се отменят легитимни решения, които са взети от предишни правителства, как въобще ще работим със страната. Което, нали, погледнато логично, звучи логично.
Има нещо вярно в това и затова ние искаме да видим какви точно са решенията и какви са ангажиментите. И оттук нататък ние да вземем решенията, които все още са отворени пред нас.
Добре, те не са ли писани някъде, г-н Трайков?
Писани са.
Има, наистина ли е имало тайни договорки?
Не бих акцентирал толкова много върху това за кого какво е било тайна. Сега, вие знаете, че на практика за 99 процента от българското общество тайна беше и цената на централата, защото всички знаеха за 4 милиарда. Така че от тази гледна точка дали някой умишлено е скрил от някого нещо, винаги някой ще е скрил от някого нещо. Това не е мой акцент.
Има ли вариант това, което искаше, струва ми се, дясната опозиция в предишния парламент, тези договори да са абсолютно публични? Тогава се изтъкваше обратният аргумент, че има търговски тайни и че заради това не може да са публични.
Според мен всичко, което не е търговска тайна, трябва да бъде публично за проекти, които засягат по такъв директен начин обществения интерес. Ако беше частен проект, нещата щяха да стоят по различен начин.
Ерозира ли българската позиция заради статията на президента Георги Първанов за това, че има дефицит на компетентност в енергийната политика на това управление? Впрочем в тази посока в "Медияпул" има дълъг коментар, че така президентът превръща разговора от българо-руски в българо-български.
Българо-руският разговор започна още със срещата на премиерите на България и Русия. Има договореност за разбиране за следващите стъпки, които ние предприемаме. Има наша позиция. И изведнъж се появява статия, и то не от друг, а от президента, която казва какво биха могли да поискат руснаците, което е в разрез с нашата позиция.
Тоест вие споделяте тази теза, че това ерозира, вие вдругиден като седнете срещу руския енергиен министър, това ви поставя в по-слаба позиция. Ако я нямаше тази статия, бихте бил в по-силна.
Няма да се учудя, ако руският министър си е принтирал статията на президента и върви по неговите точки за разговора с нас.
Добре. А какво отговаряте на тази президентска забележка, в която той свързва този проект за "Белене" с "Горна Арда", където директно прави връзка с вашата бивша месторабота в ЕВН? Впрочем да кажем, че е честно да се цитира и предшественикът ви Петър Димитров, който буквално ви защитава в едно интервю тази седмица, че всъщност това е проект, който е стартиран от неговото правителство, за "Горна Арда", и няма никаква връзка решението за, 500 милиона ли бяха, евро за "Горна Арда" държавни пари.
Това, което е казал г-н Димитров, е самата истина и не би могло да се каже по друг начин. Всъщност процесът по съживяването на този проект беше започнат от предишното правителство. И това, в което ние бяхме притиснати от времето, беше изтичането на срока, в който "Джейлан" бяха замразили иска си пред Парижкия арбитражен съд за 75 милиона евро.
И вие заради това трябваше спешно да решите даването на 500 милиона евро именно в тази каскада.
Това беше един от факторите, който допринесе към бързината, експедитивността на нашето решение. Но отделно от това между двата проекта не може да се прави абсолютно никаква аналогия. Първо, ако започнем със стойността, 500 милиона е стойността на целия проект "Горна Арда", докато тази на "Белене" е 10 милиарда.
А като производство Горна Арда" колко ще произвежда?
"Горна Арда" се очаква да има инсталирана мощност около 170 мегавата.
Това е колко? Това е...
Седемнадесет процента от единия от реакторите.
От реактора на... от един реактор на "Белене".
Да. Все едно осем процента и половина от цялата централа "Белене".
Тоест дори, дори при такава сметка, ако е 10 милиарда, излиза по, почти 50, 40 процента по-изгодна "Горна Арда".
Значи, тук сметката не може да, сравнението не може да е директно по ред причини. Една от тях е, че атомните централи работят през цялото време, нали, във всички часове на денонощието, през цялата година, с някакъв процент намаление.
Докато тук зависи от водата все пак.
Да. Така че спрямо инсталираната си мощност "Белене" ще произведе повече електроенергия на, на мегават, отколкото "Горна Арда". Вече идват и ред пазарни съображения. Например за каква... "Белене" произвежда, би произвеждало базова енергия, докато ВЕЦ-овете произвеждат върхова и подвърхова енергия, която е много по-гъвкава, служи за балансиране на нуждите на електроенергийната система и обикновено струва много повече пари от базовата енергия.
Другият голям енергиен проект - "Южен поток". Колко може да струва на България той? И може ли цената да се окаже неимоверно високи цени за природния газ, който продават руснаците? Защото от изявления, които четох, от "Булгаргаз", руснаците сега не щели да преговарят, преди да каже какво ще прави България с "Южен поток", за цената на природния газ?
Значи, първо, ние харесваме "Южен поток" и идеята за такъв газопровод през България. В момента имаме доставка от един източник по една тръба. "Южен поток" решава поне единия от проблемите. И ако имахме такъв газопровод по време на газовата криза, тя нямаше да се случи. Разбира се, това е, това е философията защо си заслужава да се разгледа много внимателно и доброжелателно този проект. Следващото нещо, което трябва да кажем, е, че тепърва предстои да се изготви предпроектното проучване за този проект. И в меморандума, подписан между българската и руската страна през месец май, е ясно казано, че едва след изготвянето на такова проучване всяка от страните ще има право да реши дали да участва или не в този проект.
Тоест и там никой не знае колко ще струва и каква ще е изгодата?
Има предварителни очаквания, но това трябва да е ясно - там нещата вървят така, както са договорени, и моментът за взимане на окончателно инвестиционно решение е след като бъде изготвено това проучване. Това е записано и всяка страна може да. . .
Вие как гледате на "Южен поток"? Конкурентен проект ли е на "Набуко", или паралелен? Има ли газ и за двата? Има ли потребление и за двата? Има ли финансиране и за двата?
И на трите въпроса може да се отговори положително. Въпросът е как ще се стекат обстоятелствата и какви решения ще се вземат. Иначе в Средна Азия има достатъчно много газ. Когато световната икономика тръгне отново нагоре, ще има достатъчно много пари, както видяхме по време на балоните. А по отношение на консумацията, в момента едва една трета от доставките в Европа идват от източно направление, в момента от Русия, и непрекъснато има потенциал да се увеличава потреблението на газ. Така че фундаментално икономически погледнато има място и за двата тръбопровода.
Какво тогава притеснява България в този проект?
Никой не е казал, че ни притеснява. Вървим по набелязаните стъпки и искаме да видим сметките. Тогава взимаме решения.
Тоест не е свързано с неприемливи искания от руснаците, свързани с начина, по който ще бъде осъществен проектът?
Е, за това вече не знам, ще видим, като са прочели статията на президента, какви ще са им исканията?
А колко струва Бургас-Александропулис? Някъде срещнах цифра, в която вие оценявате 30 милиарда ли беше сумата, за която говорите, или милиона?
А, не, около 300 милиона е българската част.
300 милиона да, българската. И вие казвате - да, обаче толкова ли струва природата на България?
Ако приемем, че нещата се правят по начин, в който остават на заден план екологичните аспекти. Но твърдо сме решени да не се направят по този начин. Така че, ако природата е защитена, екологичната страна на нещата е според най-добрата практика, защо да не се случи и този проект?
Тоест, общо взето, засега поне, това вие няма да го кажете, но аз си обяснявам, че два от три са българо-руските проекти, които имат смисъл със сигурност да се осъществят.
Те могат да са и три от три. Ние не искаме да режем или да намаляваме нещо. Ние сме министерство на растежа, не сме министерство на ограниченията. Обаче мой дълг е да взимам такива решения, за които съм убеден, че няма да натоварят обществото и нашите деца.
Иска ли българското правителство оценка на тези проекти от ЕС?
Така би било твърде общо казано, оценка. Оценки и досега са давани, дават се и продължават да се дават.
В смисъл ние можем ли да им дадем тези договори, в които има търговски тайни, и да им кажем - вижте, това са условията, вие какво мислите? Защото пък този, г-н Шматко казва, че няма никакви тайни, така че тогава?
Аз вярвам на нещата, които съм чувал лично, защото например днес четох статия в "Капитал" с един мениджър в "Газпром", който пък например казва, че българската страна никога не е искала да използва руската газопреносна мрежа, заплащайки си транзитна такса, за да достави газ от Централна Азия. Така че. . .
Е как, нашите казваха тук, предшествениците ви, че непрекъснато го искат, на най-високо ниво.
Ами. .. Ето, къде е истината? Аз в срещите си с хората чувам различни неща, виждам в очите им. Виждам какво е написано и подписано, и правя изводи за себе си.
Какво ще е бъдещето на енергийния холдинг?
Моето лично мнение е, че този холдинг не е трябвало да бъде създаван въобще.
Сега, като е направен?
Въпросът е сега, когато е направен, при кой вариант ще излезем с най-малко щети? Но при всички положения някакви промени ще има.
Със сигурност до тук разговорът звучи много хипотетично. Всъщност масово хората ги интересува колко ще им струва - токът, парното, природният газ? Кои енергийни цени могат да бъдат намалени? Въобще реалистичен ли е такъв разговор? Когато се говори за такива разходи в тази сфера, които трябва да бъдат направени като инвестиции, да се говори на хората, че ще се намаляват цените?
Сега, дали е намаляване или ограничаване на повишението, или какъвто и да е крайният ефект, има няколко резерви, които трябва да се използват до край. Първата е инвестиции, които повишават ефективността на системата. Такива се правят, а до началото на навлизането на частни инвеститори в българската енергетика инвестиции почти нямаше и системата беше пред колапс. Значи, първото нещо е инвестициите. Второто е доколко са ефективни операциите на дружествата, които работят по веригата? Знаете, там започваме с добивна промишленост, после производителя, централите, после преноса, високо напрежение, после средно и ниско напрежение и доставка до клиентите. Във всеки от тези сегменти ефективността може да се повиши и от това цените да намалеят.
Но няма да бъдете конкретен в нещо, което се очаква тази зима?
В момента това, което виждаме, е конюнктурата, свързана с цените на първичните енергоносители. И ако може да дойде положителен ефект, най-много би могъл да дойде оттам.
Икономическата криза. Най-трудното тепърва предстои или най-лошото е вече зад гърба ни?
Аз лично смятам, че в момента сме в най-лошото, и то още не е съвсем зад гърба ни. Може да стане и още малко по-лошо. И след това със сигурност, всъщност сигурност никой не може да каже, но общите очаквания са, че някъде към първото, второто тримесечие на 2010 г. ще започне възстановяването в повечето страни от ЕС. За нас въпросът е как ще изглежда това възстановяване? Има реални причини да се очаква вариант, при който възстановяването ще стане за сметка на подобрена продуктивност на предприятията. Тоест, загубените работни места няма да се върнат обратно, когато нивото на производство достигне нивата отпреди кризата. И това е добре за икономиката като цяло, но не е добре за хората, които все още ще са без работа. Затова основната ни задача ще бъде да намерим допълнителни зони на развитие и растеж и това важи както за България, така и за целият ЕС, и е една от темите, по които говорихме с комисаря Ферхойген и която ще е тема на следващите съвети по конкурентоспособност в рамките на комисията.
Отпушва ли се кредитирането? Падат ли наистина лихвите? Защо има такива големи разлики между лихвените проценти, при които се отпускат кредити на Запад и в България, от банки с едни и същи имена?
Тук меродавни са вижданията, разбира се, на колегите от финансовото министерство и БНБ. Но колкото по-бързо тези несъответствия бъдат заличени, толкова по-добре за реалната икономика.
Ще има ли приватизация при вашето правителство и на какво?
Смятаме, че държавата трябва да осребри всички активи, които не може да управлява възможно най-ефективно и които биха помогнали за стабилизирането на публичните финанси, а пък и имат пазарна логика.
Например?
Например "Булгартабак", най-ясният пример.
А енергийните дружества, за които говорихме, които още са държавни или държавата има миноритарни дялове, ще се продават ли чрез фондовата борса?
Това е искреното ми желание. Ще работя в тази посока.
Това говори впрочем и финансовият министър.
И съм оптимист, че това ще стане и ще има интерес. Ще помогна и за прозрачността в действието и финансовите отчети на дружествата. Ще въвлече и голям брой дребни инвеститори в индустрията, а и ще напълни хазната.
Спорът за Пловдивския панаир от тази седмица. Сега дължили ли сте милион и 300 хиляди лева дивидент на държавата за 2007, или това било гласувано за инвестиции, както твърди управляващият дружеството Георги Гергов?
Е, няма такъв спор и . . .
Ама, той така казва в едно интервю. Аз ви го цитирам сега. Той казва - ние се разбрахме и . ..
Да. Аз четох интервюто на господин Гергов. Той го е казал така, че да не каже неистина, но да не се разбере точно за какво става дума. Фактът е, че на събранието е гласувано дивидент да не се дава, но при условие, че според действащия тогава закон за държавния бюджет, за да стане това факт, е трябвало Министерският съвет чрез свое постановление да потвърди решението на събранието. Такова решение не е имало, така че дивидентът се дължи. Дивидентът се дължи и това е факт.
Неговият въпрос е - ако искат да местят панаира в София, да кажат, бързо схващам.
Ами, и аз схващам бързо, но такова нещо не ми е минавало през ума.
И накрая туризмът, третата част от името на вашето министерство. Впрочем говорим в седмицата след трагедията в Охридското езеро. Трябва ли промяна в правилата за туризъм?
Като казвате промяна в правилата за туризъм, обикновено си представяме нещо много по-всеобхватно от промените заради конкретния случай, нали така. Сега, конкретно по отношение на дейността на туроператорите трябва да сме внимателни в баланса между тотален контрол и свръхрегулация и наистина защитаване интересите на клиентите. Имаме предвидени мерки за подобряване на този процес и. .. ние вярваме, че нещата могат да бъдат по-добри. Иначе за . . .
Не, примерно има идея да се вържели всички, но това е в посока на тотален контрол, да се вържели с граничните контролни пунктове, националният и туристическият регистър да се свържат.. .
Това специално не е лоша идея.
. .. и всеки, който излиза с автобус, да се проверява е ли той регистриран като туроператор.
Това би струвало един клик на границата. Така че тук не виждам проблем. По-скоро бихме залитнали, ако вървим към свръхрегулация и ангажиране на армия чиновници и проверители.
Тоест проблемът не е в правилата толкова, колкото в мърлявщината, която се пренася и в този сектор.
Да, и в това, че реално има пазар за такива свръхевтини и нискокачествени туристически услуги.
Защото хората нямат пари.
Ами, да.
Какъв ще е резултатът от летния туристически сезон?
Не толкова лош, за който. .. колкото всички очакваха в началото на сезона. Спадът е около, под 10 процента, около. .. за 6-месечието е около 8 процента в сравнение с миналата година. За сравнение в Гърция е 20 процента.
А за зимата какви са очакванията?
Предстои да видим.
Защото ако те се оправели там, оттатък, в западния свят, би трябвало пак да дойдат да карат ски тук.
Да, също така очакваме гости и от източния свят, и от южния, и от югозападния.
Тоест вашата прогноза е по-скоро оптимистична.
Предпазливо оптимистична.
В какво всъщност се цели България като държава в туризма? Моето впечатление е, че ние искаме, и това, което предлагаме, е за най-евтините туристи. Че по-скоро тук идват, защото е евтино, а не защото е хубаво.
Ами, де факто е така, но не мисля, че е така, защото държавата се е целила специално в този сегмент. Просто там сме се озовали, като сме. . .
Народът в туй се прецели. .. с това, което си построи като туристическа база, и с услугата, която предлага?
Така се. .. Вървейки насам-натам през джунглата на строителството и хаотичното развитие по морето, изведнъж сме стъпили накриво и сме паднали в най-ниския сегмент. Това е нещо обаче, което се е получило така или иначе, и масовият туризъм в момента, по-добър или по-лош, е изключително важен за икономиката на страната. Така че това, че го има, е хубаво и е много хубаво. Нямаме намерение нито да ограничаваме, нито да наказваме бранша за грешките, които е допуснал. Това обаче, което искаме да направим, защото ясно е, че не можем да се състезаваме в екстензивно развитие на масовия туризъм. Защото само един поглед върху географската карта показва каква е дължината на ивицата на Турция и на Гърция и каква е нашата, и на какви географски ширини се намират, и колко е дълъг сезонът. Тоест ние не можем да се конкурираме с по-голям и по-висок хотел на една ограничена плажна ивица. Това, което можем да направим е да диверсифицираме към другия туризъм. България е изключително богата на културни атракции страна, до които трябва да се направи инфраструктура, трябва да бъдат благоустроени, добре разработени, правилно промотирани и предлагани в пакет с услугите на масовия туризъм. Или пък отделно на такива туристи. Това е ясно. Ясно е на всички, било е ясно и досега според мен. Въпросът е, че изисква координирани действия от много посоки - и да се направи път дотам, и Министерството на културата да подкрепи, така, концептуално нещата, и Министерството на туризма да създаде условия да се продават туристически . . .
Да, де, ама за да дойдат богатите хора, те ходят на Капри и там. .. То трябва да се срине цялата държава на нула и да се построи наново, за да изглежда по начина, по който можеш да се разходиш приятно и в малко китно морско градче.
Сега, доза здрав реализъм не вреди. Така че дори и да не дойдат гостите на курортите по Капри, могат да дойдат тези, които, отивайки в Турция, харчат още веднъж стойността на пакета си, посещавайки туристическите забележителности. Същото е в Египет, същото е в Гърция, същото е в Испания. Все страни, които горе-долу са . . .
Вие смятате, че България има исторически и културни забележителности, които да се съпоставят с египетските пирамиди, Акропола?
България има уникални неща. Тракийската цивилизация и останките от нея са абсолютно уникални. Да не говорим за останалите неща, които имаме.
Трябва ли да се бутат според вас хотелите? Испанците така били направили. В един момент са видели какъв ужас са построили по южното си крайбрежие, в Андалусия, и бутали.
Лошото е, че бутането също е скъпо занимание. В крайна сметка няма да отиде министърът да нареди на фадромата да отиде да бута. Това са решения, които инвеститорът би взел. В момента не виждам много терен за репресивни мерки.
Добре. Кога е времето за следващ разговор по. .. . всъщност най-спешни са отговорите по енергийните проекти. Кога мислите, че вече ще имате ясна позиция?
Нашата позиция и сега е ясна. Беше ясна на 27 юли.
Не, става дума вече ще знаете какво прави България.
Така че от тази гледна точка постоянно е добро време за разговор, защото се случват неща, но ние не можем постоянно да си говорим.
Тогава нека се чуем още другата събота поне по телефон какво сте се разбрали с руския енергиен министър, щом казвате, че ще . . .
Иначе някакви междинни срокове си поставяме и ги има постоянно. Няма начин да развиваш един проект и да нямаш междинни срокове. Така че имаме междинен срок до края на септември за по-нататъшно решение с партньорите от RWE. Имаме срок за, така, по-окончателна позиция към руските ни партньори и т.н. Но, както виждате, междувременно се случват и други неща, които побутват насам или натам сроковете. В това няма нищо лошо.
