Парадоксът на Индия: бедност и високи технологии
Парадоксът на Индия: бедност и високи технологии / снимки: БГНЕС

Бангалор се смята за технологичната столица на Индия. Какво представлява този град и каква е технологичната мощ на Индия?

Всеки, който е имал възможност по един или друг повод да посети Индия или пък да прочете повече за нея извън общоизвестните факти, може много да се чуди за какви изобщо високи технологии става дума. Много е трудно да подредиш в ума си едно до друго невероятната мизерия, в която живеят милиони индийци, и факта, че тяхната страна е едно от най-привлекателните места да се произвежда софтуер или да се правят космически изследвания. Страната, където няколко стотин милиона живеят с по-малко от 40 доларови цента на ден, а тези на възраст под 12 години дори не влизат в статистиката за броя на населението.

Фактите обаче са такива. Все повече мултинационални компании местят производството си на софтуер тъкмо в Индия заради доброто съчетание от евтин труд и високо качество на крайния продукт. Само за последните около 12 месеца Индия е изнесла на световния пазар продукти, които влизат в определението информационни технологии, за 24 милиарда долара.

В последните години Индия твърдо се настани начело в класацията за аутсорсинг страни – там, където всеки предпочита да изнесе производството си, за да съкрати разходите за него.

И не е само това. В държавата, където според международни организации милиони деца се превръщат в роби по волята на живеещите им в мизерия семейства, упорито се работи в областта на космическите изследвания. През януари Индия успя да изстреля в космоса ракета, пренасяща капсула като част от подготовката на пилотиран космически полет. Тогава президентът на Индийската асоциация за космически изследвания обяви, че мисията е протекла по учебник. След това стана ясно, че до 2009 година Индия възнамерява да изпрати необитаема сонда до Луната, а до 2013 година – и до Марс. Ако и тези планове минат по учебник, следва пилотиран космически кораб.

Ако нещата се развиват с тези темпове, нищо чудно и от полигона Шерихариката в Индия да се даде стартът на програма за космически туризъм. Въпреки бедността тук, има и немалко хора, които биха могли да си позволят този лукс. По данни на списание „Форбс” през миналата година в Индия е имало 36 милиардери със състояние от общо 191 млрд. долара.


Българският дял от космическите планове на индия, е уред, който предстои да се качи на спътника Чандрян 1. Той е разработен от учени от БАН и преди няколко години се преборва за мястото си в безтегловното пространство с още 10 проекта от други държави. Той трябва да се презентира днес в Индийската организация за космически изследвания. Тя се намира в технологичната столица на държавата, която все още робува на кастовото разделение между хората.