Парижката катедрала на Путин
Парижката катедрала на Путин / ThinkStock/Getty Images

В самия център на Париж се издига православна катедрала, построена с пари на руското правителство. Мнозина руски емигранти се опасяват, че Кремъл цели да упражнява натиск върху православните общности във Франция.

Руската катедрала близо до Триумфалната арка се вижда отдалеч. Тя беше завършена след девет годишни дипломатически препирни и осветена лично от московския патриарх Кирил, в присъствието на видни парижки личности.

Предците на Даниел Стрюв били принудени да емигрират в Париж, включително и заради свободолюбивите си убеждения. Дядо му се опълчил срещу Ленин и трябвало да напусне Съветския съюз. Даниел не се чувства привързан към държавната Руска православна църква, но тази православна общност с европейска ориентация, в един парижки заден двор, за него е малко късче от родината.

"Като дете на руски емигранти нямах право да пътувам до Съветския съюз, тъй че връзката ми с Русия беше единствено църквата тук, създадена от емигрантите. Иконите са изографисани от противници на сталиновия режим, които емигрират във Франция и спомагат Париж да се превърне в духовен център на православието в Западна Европа", разказва той.

Вижте най-красивите катедрали

Франция приема високо образованите емигранти от Съветския съюз с отворени обятия. Православните християни имат възможност да се молят на много места. Само в района на Париж ги очакват 30 православни църкви. Стрюв смята, че от катедралата няма нужда.

"Аз бях против тази катедрала, платена с парите на руското правителство и управлявана от него. По този начин то ще упражнява политически натиск върху православните общности във Франция. А ние не искаме това", казва той.

Бившият френски президент Саркози разреши строителството на катедралата, която е в центъра на града, за разлика от руското посолство, което е в далечен квартал. А президентът Оланд не се осмели да спре проекта, поради политически съображения.

Най-голямата епископска катедрала в Родопите от 5-ти век разкриха на Перперикон

"Руснаците и французите си направиха взаимна услуга. Руснаците поръчаха корабите "Мистрал". В замяна французите накрая дори се съгласиха катедралата да получи статут на дипломатическа сграда, което е абсолютно ненормално", смята Галя Акерман, експерт по Русия от Сорбоната.

От няколко години насам московският патриарх предевява претенции върху всички черковни сгради на западно ориентираните православни общности в цяла Франиция. Той твърди, че всички те са били построени с руски пари.

В района на Париж обаче се надига съпротива. Даниел Стрюв също казва, че повечето църкви са построени благодарение на частни дарители.

"Имаме късмет, че Путин не действа още по-коварно. Това би било много по-опасно за нашата общност", казва той.

Сега наследниците на старата емиграция, които не искат да се приспособят към тази нова Русия, трябва да решат на чия страна застават и какви намерения имат.

Но има и други мнения. Според Владимир Сергеев от руско-френското културно дружество  това е прекрасно нещо. "Досега все трябваше да молим градската управа за субсидии, защото нямаме пари. Ето, сега получаваме пространство за нашите културни мероприятия. И занапред аз не трябва да плащам нищо", казва Сергеев.

Скандален руски артист иска политическо убежище във Франция

Даниел Стрюв не иска да има нищо общо с Руската държавна църква, включително и заради семейните традиции. Неговият баща, известен парижки издател, пръв е отпечатал ""Архипелаг ГУЛАГ " на Александър Солженицин - романът, който описва всекидневието в един комунистически трудов лагер. Със Солженицин семейството на Даниел е водело оживена дискусия за християнството.

"Християнството означава и свобода. Това е една от повелите в Новия завет. Но в днешна Русия идеята за свободата, особено по религиозните въпроси, е сериозен проблем. Затова си мисля, че още не сме приключили мисията си тук", казва Даниел.

От Париж семейство Стрюв първо се бори за религиозната свобода в Съветския съюз. А днес вече трябва да защитава собствената си свобода и вярата си срещу атаките от Москва.

Вижте видеото на Deutsche Welle