Можем ли да интервюираме хора, преживели травматични събития като взрива в Хитрино, без да нараним достойнството или да усилим мъката им? Как да отразяваме мащабни трагедии, предоставяйки на аудиторията обективна и навременна информация, без да всяваме паника и да превръщаме страданието в сензация - отговор на тези въпроси прави опит да даде практичният наръчник за отразяване на трагични събития на Асоциацията на европейските журналисти. Той е продължение на конференцията „Журналистика на ръба", организирана от асоциацията това лято. На форума случаи от практиката си представиха психолози и журналисти. Сред тях беше фоторепортерът от АФП Николай Дойчинов, който бе и в Хитрино.
Хитрино: Седмица след трагедията
"Конкретно за случая в Хитрино аз влязох още първия ден. Ходи се на пръсти, защото не се знае върху какво стъпваш - или разрушени къщи или най-различни отломки, които не можеш да си сигурен какво има под тях. Присъствието ми като професионалист в едно такова място се стремя да бъде незабележимо и ненатрапчиво, както за пожарникари и полицаи, така и за всички останали. Имаше много гледки, които дори и в момента настръхвам като се сетя за тях. По всякакъв начин това място показваше, че се е случило нещо немислимо. В централната част всички тези отломки напълно буквално напомнят на Алепо", разказа Дойчинов.
