Какво промениха окончателно депутатите в Изборния кодекс 10 дни преди изборите?
Какво промениха окончателно депутатите в Изборния кодекс 10 дни преди изборите? / БГНЕС, архив

С експресно гласуване в парламента приключиха поредните промени в Изборния кодекс. Въпреки че по правилник трябва да има 24 часа разлика между гласуването на един закон в комисия и в пленарна зала, народните представители решиха да забързат спешното приемане на поправките в изборното законодателство.

Какво се промени в изборното законодателство 10 дни преди изборите?

Гласовете от спорното квадратче "Не подкрепям никого" в бюлетината да се броят при отчитане на крайния резултат само на мажоритарни избори, т.е. при вота за президент и за кмет. Това гласуваха окончателно депутатите в пленарната зала като промяна в Изборния кодекс.

Говорителят на ЦИК за задължителното гласуване, референдума и "Не подкрепям никого"

Гласовете "Не подкрепям никого" няма да се включват при определяне на крайния резултат на пропорционалните избори - парламентарни, за евродепутати и за общински съветници.

Според народните представители гласовете не трябва да се броят в пропорционалния вот, защото така може изкуствено да се вдигане 4-процентната бариера за влизане на партии в парламента.

Депутатът от ГЕРБ Методи Андреев се обяви против квадратчето "Не подкрепям никого" и заяви, че гласовете от т.нар. протестен вот трябва да се броят и при парламентарни избори.

"Ако при избори това квадратче са го предпочели 500 000 или 600 000 български граждани, би трябвало тези гласове да се разпределят пропорционално между партиите, които влизат в Народното събрание и за тези гласове от партиите да им се вадят реално спечелените депутатски места. Тоест бройката от 240 народни представители се запазва, но реално представените депутати в тази зала ще бъдат по-малко поради отчитането на този наказателен вот", каза той.

ЦИК: "Не подкрепям никого" ще доведе до втори тур на изборите

В дебат с колегата си от същата партия влезе Данаил Кирилов от ГЕРБ. "Колега Андреев, бял вот - бял мандат, тоест отрицателен вот, водещ до липса на мандат, но това разбиране не се подкрепя от Конституцията. В нея не е използван терминът "мандати", а "народни представители" - "240 народни представители", коментира председателят на правната комисия в НС.

Депутатът от левицата Филип Попов обясни, че управляващото мнозинство не разбира смисъла на демокрацията и ролята на изборите в нея.

"Какво са изборите, колега Андреев? Изборите са даване на положителен вот, да избереш от това, което има, образно казано, на масата. Това е положителен вот и не можеш да имаш така наречения протестен вот в положителни избори. Дори в самото изречение липсва логика: "Гласувам за това, че не подкрепям никого". Има отрицание в това изречение при положителен вот. Това е абсурдно", каза избраникът от опозицията.

Освен ключовите промени в методиката на изчисление на крайния резултат от изборите, народите представители гласуваха окончателно да падне таванът от 35 изборните секции зад граница, но само за страните от Европейския съюз.