Железопътната линия Радомир - Кюстендил е открита на този ден - 26 юли през 1909 г. Тя е с обща дължина 55 км., ширината на платното е 5 метра. Построени са няколко тунела с обща дължина 1843 метра и 12 големи моста, припомня общественикът Николай Ковачев.
Историческа справка:
"През 1906 г. страната излиза от финансовата криза, което дава тласък за стартиране строителството на няколко нови жп линии, една от които е Радомир - Кюстендил (като част от железницата София - Скопие). През май 1905 г. се провеждат два търга за възлагане на строителството на железопътната линия Радомир- Кюстендил - турската граница. При отваряне на офертите се оказва, че най-ниска цена от тримата конкуренти е предложена от Иван Златин, който печели търга. Договорът за построяване на жп участъка се подписва в София на 24 октомври 1905 г. от министъра на Обществените сгради, пътищата и съобщенията и предприемача Спечелилият търга предприемач Иван П. Златин поема изграждането на линията за 12 377 000 лева и срок на завършване 1 август 1908 г. за участъка Радомир - Кюстендил и една година по-късно за участъка Кюстендил - Гюешево. Народното събрание забавя утвърждаването на търга и поради тази причина крайният срок за завършването на първата част от линията е променен на 1 август 1909 г. и съответно една година по-късно за втората част.
Договорният срок е спазен и линията Радомир - Кюстендил - с обща дължина 55 км е открита на 26 юли 1909 г. Тя е с няколко тунела, преминава през живописния Земенски пролом и на няколко места пресича река Струма с железни мостове. През 1909 г. е завършено строителството и на жп гара Кюстендил.
Първият пътнически трен спрял на кюстендилската гара на 1 март 1909 г., но гарата е открита и осветена чак на 26 юли същата година, а за това важно събитие дошъл и самият министър-председател Александър Малинов и министри от кабинета. По това време кмет на Кюстендил е Стоян И. Цветков. В 11 часа е посрещнат първият пътнически влак на кюстендилската гара. Дъждовното време не пречи на събралите се около 1000 души да видят дългоочакваната придобивка. Извършен е молебен и водосвет. Речи произнасят министър-председателят и кметът на града.
Строителството е съпътствано с редица трудности, предизвикани от поскъпването на железопътния материал. Привличането сред работниците на сърбомани предизвиква противопоставянето на ВМОРО и те са принудени да напуснат обекта. Обстановката допълнително се усложнява след обявяването на Независимостта, защото спира за осем месеца вноса на взривни вещества за пробиването на тунелите. Тези проблеми забавят набелязания график особено в участъка по дефилето на р. Бистрица от Кюстендил до Гюешево.
Жп линията Радомир - Кюстендил - Гюешево е дело на българския строителен гении. Родни предприемачи с пораснало самочувствие реализират скоро след Освобождението важни инфраструктурни обекти. Изграждането им изисква изпълнението на редица критерии и осигуряването на необходимите материали, а всичко е под държавен контрол. Не прави изключение и обектът Радомир - Кюстендил - Гюешево. Така финансирането идва от Франция. Релсите са внос от Англия, железните конструкции за мостовете - от Германия, а дъбовите траверси - от Сърбия. Взривни вещества се снабдяват от Австро - Унгария, хидравлична вар се търси в Румъния. Чакълът е от кариери, разположени по трасето, а дяланите камъни са доставка от Владайската кариера край София. Италианци са специалистите - тунелджии и мостоваци. На обекта се говорят няколко езика, но всичко има европейско измерение. Сто години по-късно амбициите, които са заложени в линията Радомир - Кюстендил - Гюешево, не престават да се преследват. Тя е основната артерия за връзка на България с Р. Македония и на Черно море с Адриатика.
Две цели, които предстои да видим дали ще бъдат постигнати.".
