Руски космически апарати за изследване на планетата Юпитер и луната й Ганимед е планирано да бъдат изстреляни през 2026 г., за да стигнат до тях през 2032 г., предаде ТАСС. Това бе оповестено от компанията разработчик на апаратите НПО "Лавочкин".
"В състава на спътниците са орбитален и спускаем апарат. Първи ще бъде изстрелян вторият спускаем апарат "Лаплас-П2" - стартът му е планиран за август 2026 г. Първият орбитален апарат "Лаплас-П1" ще излети в космоса една седмица по-късно - през септември същата година. "Лаплас-П2" трябва да стигне до Юпитер през септември 2032 г., а "Лаплас-П1" - през октомври същата година", разказаха от НПО Лавочкин".
Както уточниха от предприятието, концепцията за полета е разработена по нареждане на Роскосмос.
След петгодишно пътуване: Сондата Юнона вече е в орбита около Юпитер
След няколко маневри орбиталният спътник "Лаплас-П1" първи ще застане на орбита около луната Ганимед и ще я заснеме. Тези данни ще послужат за избиране на най-подходящото място за кацане на втория апарат.
Предполага се, че двата руски апарата ще бъдат изстреляни с помощта на тежка ракета-носител "Ангара-А5" и ускорителни блокове КВТК, които в момента се разработват. Полетът на апаратите "Лаплас" до Юпитер ще продължи около 6 години. При това те ще трябва да извършат т.нар. гравитационни маневри около Венера и Земята, за да получат допълнително ускорение.
След като стигнат до Юпитер апаратите "Лаплас" за две години ще осъществят 23 приближавания до Ганимед и другата юпитерова луна Калисто с последващо заставане на орбита около Ганимед. "Лаплас-П1" първи ще застане на орбита около Ганимед, където ще извърши научни изследвания и ще събере данни за избора на място за кацане.
След това ще дойде ред на "Лаплас-П2", като кацането на спускаемия му модел ще е под контрола на орбиталния апарат и наземни станции.
Ганимед е най-големият измежду 67-те естествени спътници на Юпитер и най-голямата луна в Слънчевата система. Диаметърът му е 5268 км, а масата му превишава два пъти тази на Луната. Това е единствената луна със собствена магнитосфера.
На Ганимед има океан, скрит под почти 200-километрова ледена покривка. Учени смятат, че атмосферата на тази юпитерова луна е съставена от кислород, озон и водород.
Една от главните цели на руската мисия "Лаплас" е търсене на признаци на живот на Ганимед в миналото и сега. Затова спускаемият апарат на мисията ще вземе проби от грунта и ще ги изследва, търсейки биологични и геохимични характеристики. Апаратите освен това ще изследват сеизмичната активност на луната Ганимед, ще измерят нивото на радиация на повърхността й, ще направят видео снимки и ще картографират повърхността й.
Източник: БТА
