Големият възрожденски писател Любен Каравелов принадлежи на различни култури - българската, руската и сръбската, взема от всяка по нещо и го връща щедро на читателите - в образи и идеи, в проза и публицистика, в художествено слово и революционно дело.
Любен Стойчев Каравелов се ражда на 7 ноември 1834 година в Копривщица, в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. Учи в родния си град, а после в гръцко училище в Пловдив. Четири години по-късно бъдещият възрожденец се връща у дома, за да помага на баща си. Така той често обикаля Османската империя и вижда неволите, през които минава българският народ.
През 1856 г. е изпратен в Цариград, за да се занимава с търговия. А следващата година започва т.нар. „руски период" в неговия живот. Той заминава за Москва, за да продължи образованието си. Там се свързва с дейците от Московския славянски комитет - Погодин, Аксаков, Ламански и др. От този кръг Каравелов възприема идеята за обединението на южните славяни като решаващо условие за освобождаването на българите от османска власт. В същото време се оформя и идеята му да изгради тайна организация в Белград за подготовка на въстание в България. В Москва Каравелов пише и първите си разкази и повести.
В началото на 1867г. Каравелов решава да се включи в освободителните борби на своя народ и заминава за Белград. По това време е в ход планът на руската дипломация за единна южнославянска държава между България и Сърбия. В Белград Каравелов основава български комитет, който възприема изцяло четническата тактика на Раковски. Освен създаването на този комитет, през същата година Каравелов издава „Прокламация" до българския народ, с която го призовава да се вдигне на оръжие.
По време на престоя си в Сърбия, българинът се свързва със сръбската либерална организация „Омладина" и под нейно влияние избистря виждането си за южнославянска федерация между българи и сърби.
В края на годината поетът-революционер е изгонен от Сърбия, а в началото на следващата година се установява в Нови Сад (Австро-Унгария), но и там не се задържа дълго. Каравелов е заподозрян в убийството на Михаил Обренович и е затворен в Будапещенския затвор, където лежи 203 дни.
През този период Каравелов е повлиян силно от идеите на европейското просвещение. Той оставя идеята за монархия и възприема републиканската форма на управление като най-подходяща за бъдещия съюз между балканските народи. Съюз, който трябва да се гради при пълно равенство и взаимно уважение. Революционерът се обявява и против турско-българска монархия.
През пролетта на 1869-та година Каравелов се установява в Букурещ и там разгръща широка политическа дейност. Отначало си сътрудничи с „Добродетелната дружина", като оттам му е възложена редакцията на в. „Отечество". Различията между неговите идеи и тези на „старите" водят до конфликт, който завършва с разрив на отношенията между двете страни.
През същата година той посещава българите в Одеса и чрез акции събира пари за нов печатен орган на българската емиграция. Така започва издаването на в. „Свобода". Около редакцията на вестника се събират много българи, които учредяват БРЦК.
В началото комитетът се развива под влиянието именно на Каравелов. Според програмата му враговете на българите са турското правителство и гръцкото духовенство. В нея е защитена идеята за създаването на южнославянска или дунавска федерация на свободни земи от типа на Швейцария. Средствата за реализацията на тази идея варират от „мирни" до „оръжие, огън и нож".
В брошурата „Български глас", отпечатана през 1870-та Каравелов отхвърля възможността свободата на българите да бъде подарена от Русия или от Запада. Според него тя трябва да бъде извоювана от самия народ. В основата на неговите идеи стои революцията като единствен път за освобождението на България. В тази връзка той пише: „Революция, революция и революция е нашето спасение и повече нищо".
Въпреки идеите и мотивацията на Каравелов и участниците в БРЦК, практическата дейност на комитета е твърде слаба, комитетът се задоволява предимно с революционна пропаганда. Изключение правят опитите за съвместни действия със сръбската „Омладина" при евентуална война между Сърбия и Турция.
Политическата дейност на Каравелов е важна част от националноосвободителната борба на българите. Животът на твореца-революционер минава в борба за свободата на Родината.
Любен Каравелов умира от туберколоза едва на 45 години на 21 януари 1879 година в град Русе.
Вижте още от рубриката "Портретъ":
Стивън Хокинг живее без страх от смъртта
Уолт Дисни - един необикновен творец
Стоянка Мутафова - една фурия на 94 (ВИДЕО)
Избухливото момченце, което се превърна в ексцентричен гений
