Всяка сутрин, преди да тръгне нанякъде с колата си, Томас Уебър първо проверява дали някъде в нея не е поставена бомба. Въпреки това 71-годишния американец няма намерение да напуска Дамаск - града, който вече повече от четиридесет години нарича свой дом.
Той е може би последният американец от несирийски произход, останал да живее в столицата, след като през 2012 г. САЩ затвориха посолството си и призоваха гражданите си да напуснат страната. Чешкото посолство, което оттогава представлява американските интереси в Сирия, го е предупредило да бъде предпазлив.
"По онова време отвличаха чужденци", казва Уебър, имайки предвид хаоса от преди четири години. "Мисля, че не приличам на сириец. Малко по-висок съм от повечето сирийци".
Башар Асад прие споразумението за спиране на огъня в Сирия
С неговите 192 сантиметра той всъщност е много по-висок от повечето, откроява се и с побелялата си коса и костюмите си, шити по поръчка и с кърпичка в малкото джобче. Но на близкия контролен пункт полицаите му махат с усмивка да минава, той обаче винаги спира.
"Сирийците са най-милите хора на света", казва той. "Няма начин да напусна тази страна. Освен ако не ме изнесат на ръце".
Разказва, че когато от чешкото посолство се свързали с него, за да го приканят да замине, му казали, че е последният американец, който не е от сирийски произход, останал в Дамаск. Служител на чешкото посолство в Дамаск, с когото се свърза Асошиейтед прес, заяви, че не би могъл да потвърди дали наистина е така.
Уебър е роден и израснал в Орчард парк, щата Ню Йорк, предградие на Бъфало. Баща му бил германец, железопътен работник, а майка му - полякиня, медицинска сестра. Учил за зъболекар, но не завършил, благодарение на техническа грешка не бил пратен да се бие във Виетнам и живеел в Калифорния, когато му предложили работа като преподавател по природни науки в Общинското училище на Дамаск - частно американско висше учебно заведение.
"Съгласих се и чак тогава отидох в библиотеката и разгърнах атласа", спомня си той.
Коледен карнавал показа желанието на сирийци от Дамаск за мир (СНИМКИ)
Пристигнал в Дамаск през 1975 г., по-късно приел исляма и се оженил за сирийка. Оттогава живее в Сирия, с изключение на кратък период, когато работел като преподавател в Иран. Днес има три големи деца, 11 внуци и правнук, които живеят в различни страни. Често им ходи на гости, но винаги се връща у дома - в Дамаск.
Откакто Уебър е тук, Сирия винаги е била враждебно настроена към Израел и към политиката на САЩ в района, но хиляди американци и други западняци, включително дипломати, учители, хора на бизнеса и духовници, наричат този град свой дом. А и страната бе сравнително безопасна дестинация за американските туристи, студенти и други, посещаващи я.
Това започнало да се променя през 2011 г., след като сирийците се вдигнаха на предимно мирни протести, настоявайки за политически промени.
Башар Асад разкри къде вижда себе си след 10 години
Президентът Башар Асад отвърна с жестоки репресии, избухна въстание и скоро в страната се развихри истинска гражданска война, в която вече са загинали 250 000 души.
В хаоса на първите месеци на конфликта чужденците избягали, страхувайки се от отвличания и от обстрел. Правителството здраво държало столицата, почти на всяко кръстовище имало контролни постове, но бунтовниците обстрелвали от предградията центъра на града с миномети.
"Един снаряд падна на около три метра от входната ни врата", казва спокойно Уебър. "Унищожи седем коли".
С жена му започнали да взимат "сериозни предпазни мерки", разказва той. " "Когато излизах, й казвах къде отивам и тя правеше същото. Когато шофирам, много внимавам какви са колите около мен. Започнахме да правим много повече неща заедно, което е добре за отношенията ни", добавя той весело. Оттогава положението със сигурността в столицата се е подобрило, а миналата седмица договореното с помощта на САЩ и Русия примирие доведе по първото голямо спиране на бойните действия.
Главните градове в Сирия осъмнаха без да чуват оръдейна стрелба
Тези дни Уебър изкачи каменните стълби към кафенето на ботаническата градина в Стария град, поздрави сервитьора и седна на маса на покрива, откъдето се открива панорамна гледка към старата крепост. В градината, намираща се в сърцето на оживения град, сгушена между река Барада и входа към прочутата джамия на Умаядите, чуруликат птички, цари спокойствие и ти се струва, че войната е някъде много далеч.
Неотдавна Уебър писа за Дамаск в сайта TripAdvisor, където е сътрудник от 6 ниво (с най-висока оценка от потребителите - Б.пр.).
"Мога да избирам между всяка страна, включително Америка, и избирам да остана тук", казва той. "Сърцето ми вече му принадлежи".
Ето какво остана от Хомс след пет години война (ВИДЕО)
Много от приятелите му са си заминали, а компанията за озеленяване, която е основал, не върви добре. Но тъй като квалифицираните учители масово са напуснали града, е било лесно да си намери почасова работа като учител по английски в местна гимназия. Няколко пъти седмично Уебър споделя любовта си към Чарлс Дикенс с тийнейджъри от френския лицей "Шарл де Гол".
"След един хубав ден в училище имам чувството, че отново съм на 45", каза той.
Повечето жители на Дамаск не възлагат големи надежди на примирието и се опасяват, че обстрелите ще бъдат подновени скоро. Но Уебър, който е вечен оптимист, мисли, че примирието ще се спазва. От четири десетилетия той е тясно свързан с арабската култура и е възприел характерната за нея вяра в божественото провидение.
"И съпругата ми мисли така - каквото е речено, ще се случи. Може да изляза от училище и да се подхлъзна на бананова кора", каза той и скръства ръце. "Каквато е Божията воля".
Източник: БТА
