Дали с опитомяването на кучето не сме забили нож в гърба му?
Дали с опитомяването на кучето не сме забили нож в гърба му? / ThinkStock/Getty Images

Опитомяването на кучето е улеснило генни мутации, които могат да доведат до смущения в развитието и до други здравни рискове, сочат резултатите от международно изследване, цитирани от сп. "Сианс е авнир".

Ето защо кучето е най-добрият приятел на човека

Дали като сме превърнали кучето в най-добрия приятел на човека, не сме забили нож в гърба му?

Такива са заключенията на авторите на изследването. То разкрива, че опитомяването е допринесло за поддържане на вредни генни мутации в кучешката ДНК. Това означава, че опитомените кучета са носители на повече наследствени болести в сравнение с дивите си събратя, като например сивите вълци.

Как може едното да е свързано с другото, след като на пръв поглед нямат нищо общо помежду си?

Нека вземем за пример породистите кучета. За да притежават характерните си черти, те няколко поколения подред са били селектирани заради физически данни, най-вече от 18-и век в Европа. Тази изкуствена селекция е в основата на лошото здравословно състояние на някои кучета, което може да се дължи на проблеми, свързани с морфологични особености, какъвто е случаят с т.нар. хипертипове, като булдозите, но е предизвикано преди всичко от генетични проблеми.

Кучетата затъпели заради общуването си с хората

Немските овчарки, които са носители на аномалия на гена MDR, могат да бъдат натровени смъртоносно с някои често предписвани от ветеринари лекарства срещу диария и противоглистни препарати. Освен това с възрастта повечето породисти кучета са предразположени към развитие на дегенеративна миелопатия - нелечимо състояние, при което се наблюдава постепенна парализа. Тя започва с влачене на задните крака и стига до сърцето, като предизвиква смърт след сърдечен арест.

Дегенеративната миелопатия е свързана с мутирал ген - SOD1. Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.

Източник: БТА