Президентът Росен Плевнелиев заяви, че борбата с климатичните промени не е само морално задължение, а налага да бъдат преосмислени подходите за постигане на икономически растеж. Той участва в Париж в Срещата на върха в рамките на 21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, съобщиха от президенството.
Целта на световния форум е постигането на глобално, правно обвързващо споразумение, което да обедини усилията на отделните държави за ограничаване на нарастването на средната температура до 2 градуса по Целзий.
Обама: Можем да променим мрачната перспектива за климата
"Това споразумение не само ще доведе до успех две десетилетия на преговори за справяне с климатичните промени, но ще ускори и трансформацията на световната икономика", заяви държавният глава. Президентът припомни, че през последните години цената на "чистата енергия" е намаляла значително и днес можем да оставим в миналото производствените модели, разчитащи на интензивна експлоатация на природните ресурси. "Противопоставянето на глобалното затопляне изисква да променим начина си на живот и работа. Всички държави трябва да дадат своя принос за намаляване на парниковите емисии, но те могат и да печелят от икономическите възможности, които създава нисковъглеродната икономика", подчерта Росен Плевнелиев.
Общата снимка на лидерите в Париж мина без Путин (СНИМКИ)
Президентът беше категоричен, че новият модел на икономически растеж не трябва да се превръща в привилегия само на развитите държави и призова за повече инвестиции и ускорен трансфер на нисковъглеродни технологии към по-слабо развитите страни.
Пред участниците във форума президентът Росен Плевнелиев увери, че България и държавите от Югоизточна Европа са част от усилията за изпълнение на целите на ЕС в областта на климата и енергетиката за периода до 2030 г. и за успеха на глобалната мисия за справяне с климатичните промени. "Като член на ЕС България подкрепя изграждането на отворен Европейски енергиен съюз, в който да участват и държави, извън границите на ЕС. Енергийната ефективност, достъпност и диверсификация са от ключово значение за устойчивото развитие", посочи държавният глава.
Какво ще хапват държавните ръководители в Париж?
Президентът отбеляза също така усилията на страната ни за изпълнение на Третия национален план за действие по изменение на климата, както и за осъществяването на амбициозна национална програма за енергийна ефективност. "България успя да изпълни 7 години по-рано заложените от ЕС цели за въвеждането на възобновяеми енергийни източници и днес техният дял в енергийния микс достига 20%.
Айфеловата кула светна в зелено (СНИМКИ/ВИДЕО)
Намалихме парниковите емисии с 20% и увеличихме енергийната ефективност също с 20%", подчерта още държавният глава. По думите на Росен Плевнелиев, защитата на екосистемите и биоразнообразието е в основата на смекчаването на климатичните промени, а страната ни е на първо място в ЕС по защитени територии в рамките на НАТУРА 2000 - в мрежата попада около 30% от територията на България.
"Поставяме си високи цели и трябва да ги изпълняваме. Споделяме и заложените от ЕС цели за ограничаване на парниковите емисии с 40% до 2030 г.", каза още президентът. Според държавния глава, новото глобално споразумение за борба с климатичните промени трябва да засили прозрачността в системите за текущо отчитане и оценка на постиганите резултати.
Президентът припомни също така, че само преди няколко месеца бяха приети Целите за устойчиво развитие до 2030 г. и държавните и правителствени ръководители в света поеха ангажимент за тяхното реализиране. "Тази среща е важен изпит за това дали наистина можем да се обединяваме и да действаме заедно, за да гарантираме бъдещето на човечеството. Бъдещето е безценно, докато въглеродните емисии имат своята цена и днес трябва да решим как ще я платим", подчерта още пред участниците във форума българският държавен глава.
21-вата Конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата в Париж ще продължи до 11 декември. Във форума участват над 150 държавни и правителствени ръководители, хиляди правителствени и независими експерти, както и представители на неправителствени организации за защита на околната среда, човешките права и други.
Конференцията започна с минута мълчание в памет на жертвите на атентатите от 13 ноември в Париж.
