Няма връзка между данъци, цени на храните и потребителско поведение. Това е изводът от анализ, огласен от икономиста Красен Станчев от Института за пазарна икономика по повод плановете за налога „Вредни храни". Експертът заедно със свои колеги направил оценка на евентуалните социално-икономически и фискални въздействия от данъка още когато била лансирана идеята за въвеждането му.
Данък "вредни храни" вдига цените на чипса, шоколада и газираното
„Оказа се, че по-скоро се губи, отколкото се печели и че няма връзка между данъци, цени на храните и поведение на потребителите, в това число диета. Това не е само в България, а и в други страни", каза той.
Станчев пресметна, че средният данък, като се изключат ставките за кофеин, таурин, маргарин и продуктите за бързо хранене, е 13.4 на сто, а при изключенията е 46.5 на сто.
Специалист по хранене: Данък „Вредни храни" е навременна мярка
Икономистът посочи, че при предварителни изчисления, правени на база известното от пролетта, и при размер на данъка от средно 9 на сто чистите приходи за хазната биха били в размер на 25 млн. лв., а разходите - 170 млн. лв.
Вчера бе оповестено, че при дадените от властите сметки, се очаква от данъка върху вредните храни да постъпят в бюджета 150 млн. лв. годишно. „Сметката излиза, ако не се отчита сивата икономика, разходите за работа с правителството, защото този данък е много сложен за прилагане и вероятно ще трябва да има 6-7 млн. разходи, които, разбира се, ще доведат до корупция, защото тези, които подлежат на проверка, а става дума за мерки и теглилки, а откак свят светува в мерките и теглилките се лъже. Ако се вземе опитът на Обединеното кралство, там 99 процента от всички спорове между търговци и данъчни власти, са за килограми, бройки и теглилки. Аз не очаквам в България системата да работи по-добре, отколкото в Обединеното кралство", каза Станчев. Той допълни, че във Великобритания са се отказали от налога.
Предлагат затвор заради храни с повече „Е"-та
Икономистът допълни, че в дадената от министъра за пример Унгария, анализите показват, че навиците за хранене на хората не се променят, а те „мигрират" към по-некачествени заместители на онова, което се облага с данъка.
Статистиката от 2001 година насам показва, че диетата на домакинствата се подобрява, относителният дял на разходите за храната от общите намаляват от около 50 на сто до 29 процента. Освен това се вижда, че храните, предвидени да се облагат с данък, се потребяват по-малко и онова, което се облага с данък, е много малка част от онова, което се поема във вид на соли, захарини, захар или газирани и други напитки.
