Със сладолед и изстудена боза старостоличани борели летните жеги. И до днес са съхранени спомени от прочутата в миналото сладкарница „Виктория”, където търновци първи в страната опитали сладолед от вносна машина. Любимото място за сладки приказки и вкусни изкушения се е намирало на днешната улица „Независимост”. В миналото много от постройките там били съборени, а днес могат да се видят изоставени къщи и магазинчета за сувенири.
Собственик на елитното заведение бил Кръстю Тонев, който е останал в историята като един от най- известните сладкари не само в Търново и региона, но и в цялата страна. Той е бил първият българин, който внася немска машина за производство на сладолед през 30-те години на миналия век. Автоматът се оказал изключително любопитен за търновци, разказва Тодорка Недева, уредник в Регионалния исторически музей. „Чудото било много интересно не само за гражданите и многобройните им гости, но и за чужденците, които просто не допускали, че „в тази малка балканска държавица” може да се намери такова изобретение на сладоледеното чудо. В прочутата сладкарница са се събирали търновските интелектуалци и представители на местния елит, банкери, търговци, състоятелни хора, които се ползвали с авторитет в политическите и финансовите среди. Мястото било любимо и за гражданите, които владеели различни езици”, посочи Тодорка Недева.
Предлаганите в заведението сладки изкушения били много скъпи но собственикът бил много добре разположен към търновските деца. Особено в летните горещини Кръстю Тонев обичал да радва малчуганите със сладолед. Той черпел с удоволствие всички търновчета, най- вече тези, за които знаел, че имат висок успех в училище, слушат родителите си и нямат антиобществени прояви. Сладкарят проявявал подчертано чувство за благотворителност и по празници изпращал сладолед в градските сиропиталища и старчески домове. Името на Кръстю Тонев е свързано с още един любопитен факт- за първи път в нашия град предлага известния днес сладолед „Ескимо”, който тогава се е казвал „Ескимос”. За да го утвърди на пазара, находчивият търновец измислил реклама в стихотворна форма. Интересът на жителите към сладоледа на клечка бил много голям, защото сладкарят го предлагал „всеки ден с пари, а на единадесетия без пари”.
„Ледените лакомства били приготвяни изцяло от натурални продукти, без подобрители и овкусители. Сладоледът е бил любим десерт и в студените месеци. В сладкарница „Виктория” се е приготвяла популярната и днес сладоледена торта. За Нова година майсторът съумявал да я поднесе във формата на часовник със събрани в 12 ч. стрелки”, каза още Тодорка Недева.
Не по- малко известна в миналото била и сладкарницата на братя Цветкови, която се намирала в непосредствена близост до днешния Факултет по изобразително изкуство, но не е съхранена като сграден фонд. Освен сладолед срещу летните жеги там се препоръчвала студена боза, която се връзвала отлично с вкусните, изпечени на място козунаци. Ледени напитки се предлагали и в сладкарското магазинче „Малина”, собственост на Иван Костов- Малината.
На площада при тогавашната девическа гимназия търновци с удоволствие отпивали от божествените напитки на Здравко Антонов, сред които се отличавал безалкохолен елексир „Пиволет”. Питието наподобявало сладолед в течно състояние и имало много специфичен аромат.
