Министърът на културата Вежди Рашидов замина днес за Франция за официалното откриване в Музея „Лувър” на изложбата „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България”, в която със свои експонати участват 17 български музея. Това съобщиха от Министерство на културата. Изложбата ще бъде открита на 14 април във френската столица.
На първата церемония по откриването на изложбата в Лувъра на 14 април 2015 г. ще присъстват членовете на правителствените делегации на двете страни, Вежди Рашидов - министър на културата на България, и Фльор Пелерен, министър на културата и комуникациите на Франция. Сред почетните гости, поканени на откриването на експозицията, са и генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова, еврокомисарят Кристалина Георгиева и Силви Вартан.
На откриването на уникалната изложба ще присъства и премиерът Бойко Борисов. В Париж ще бъде и вицепремиерът по коалиционна политика и държавна администрация и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова.
В рамките на посещението си министър-председателят ни ще се срещне с президента на Френската република Франсоа Оланд в Елисейския дворец. На срещата ще присъства и френският премиер Манюел Валс.
Същия ден Борисов ще разговаря и с Никола Саркози, президент на Френската република (2007-2012 г.) и председател на Съюза за народно движение.
Експозицията е разположена в четири зали в крило „Ришельо” в близост до пирамидата и ще може да бъде видяна от най-многобройната музейна публика в света в периода от 16 април до 20 юли 2015 г, посочват от Министерство на културата.
В изложбата участват 1629 експоната от 17 български музея и 20 експоната от Лувъра и 11 други културни института, сред които са и Британският музей и Музеят Прадо. Основен акцент в експозицията е уникалният шедьовър на античното изкуство - бронзовата портретна глава на тракийския цар Севт III от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН в София.
Експозицията ще представя цели гробни археологически комплекси, амфори за вино, изящната пиксида с форма на мида от сребро с позлата, части от ризница и тъкан от Златиница, за която след проведени изследвания в България се предполага, че е най-ранната внесена коприна в Европа и може да представлява голям научен интерес за съвместни бъдещи проучвания със специалисти от Лабораторията на Лувъра.
