Варненският журналист Георги Александров, който получи 6-месечна условна присъда за хулиганство, смята, че наказанието му е несправедливо. Главният редактор на сайта "Топ новини Варна" твърди, че е бил натопен за инцидента от 5 април 2014. Тогава той е в заведение в центъра на морския град, прилошава му и е извикана линейка, която идва с полицейски патрул. Според прокуратурата Александров е извършил непристойни действия в нарушение на обществения ред, съпроводени с отправяне на обиди и ругатни спрямо „униформените“. Журналистът не отрича, че е използвал обидни реплики, но след като преди това с такива към него се е обърнал единият от полицаите и му е ударил шамар. Пред Дарик Георги Александров коментира присъдата на Варненския районен съд и представя своята версия за случилото се преди близо година.
Как ще коментираш присъдата?
Наистина ми е много трудно да коментирам съдебни актове, още повече касаещи мен, но в случая няма как да си затворя очите и да не кажа, че тази присъда очевидно не е взета в сградата на Темида на площад „Тракия“. За мен присъдата е явно несправедлива. Според други магистрати тя е кощунствена, тъй като съдебната практика показва, че за подобни деяния обвиняемите се разминат най-често с глоби, а в най-лошия случай – с пробация при утежняващи вината обстоятелства като криминалното минало и други присъди, каквито аз нямам. Футболните хулигани по изключително дързък и циничен начин нарушават обществения ред, показват средни пръсти на полицаи, късат им пагоните, дори им нанасят леки телесни повреди, но всичко им се разминава с глоба. Това много лесно може да се провери, аз не си измислям, тъй като от години наред следя задълбочено информационния поток, работя предимно в наказателно-правния ресор и ми е известна съдебната практика. Освен това в съдебната фаза на моето дело падна обвинението за оказана от мен съпротива на полицейски служители. Това означава, че всички, които са свидетелствали за обратното, са лъгали. Питам прокуратурата – защо не подведе под отговорност тези лъжесвидетели.
Кой твърди това?
Твърдят го двамата полицаи и шофьорът на линейката. Ключовият свидетел – лекарят от линейката, не знам какво твърди, защото този човек не беше призован на разпит. Обяснението беше, че работи в Германия. Като работи в Германия – дали Германия според българския съд е извън Европейския съюз, или България е може би извън ЕС. Не може ли да бъде разпитан по делегация, или да бъде призован в България да даде показания и да отговори на ключови въпроси. Това е човекът, който твърди, че ме е прегледал и според него не съм бил за хоспитализиране. Шофьорът на линейката твърди, че ми е предложил да ме закара до изтрезвителя, който не работи към 5 април 2014 г., но аз съм бил отказал. Други твърдят, че съм чупил медицинско оборудване, докато съм лежал на носилката в хоризонтално положение.
Каква е твоята версия за случилото се на 5 април 2014 г.?
Моята версия е доста правдоподобна, но поне на този етап ще предпочета да не я огласявам, въпреки че разполагам с аудио записи, които могат да потвърдят и докажат думите ми. Има колеги, които са наясно с моята версия и са се уверили в нейната правота. Със сигурност обаче съм натопен. Първоначално от двамата полицаи, след което прокуратурата странно ми образува обвинение по най-тежкия член от Наказателния кодекс за такъв тип деяния – за едро хулиганство. За мен е странно как един човек, който е колабирал и лежи в безпомощно състояние, изобщо няма спомен какво се случило след излизането му от едно заведение да подиша чист въздух, после се буди в хоризонтално положение в линейка – как така на този човек изведнъж му идва адреналинът. Това не мога да си обясня.
Какво беше твоето състояние тогава?
По данни на свидетели моето състояние е било много влошено. Аз съм бил неконтактен, изобщо не съм си отварял очите, поливали са ме с вода, но напразно. Нямало е никаква реакция от моя страна, което ги е накарало да се обадят на телефон 112. Това става, след като нея вечер аз изпих четири шота. Странно е защото друг път съм пил много повече от четири шота и ми е нямало нищо, освен че съм изпитвал някаква еуфория. След като звънят на 112, изпращат линейка и полиция, аз се будя в носилка и лекарят ми казва „Ставай, ти си пиян“. Аз му казах – това, че съм пиян, не означава, че не ми е зле. Аз прецених, че имам нужда от неотложна медицинска помощ, каквато не ми беше оказана. Аз нямах енергия да стана, не можах да помръдна. Тогава той излезе, дойде един полицай и ми каза - ставай, клошар, наркоман и какво ли още не. Отговорих му, че той не е човекът, който ще ми говори по този начин, и още на следващия ден ще се обадя на Чавдар Нанков (директорът на варненската полиция по това време – б. ред.), за да му кажа как неговите служители се държат с хора в безпомощно състояние. При което той ми заби един шамар, излезе от линейката, дойде друг полицай и с носилката, която беше на колелца, ме изтегли на улицата. Аз не съм отричал и пред съда, че след шамара обидих въпросния полицай.
Какво му каза?
Казах му, че е чобанин, селяндур и му теглих една майна.
Това ли са обидните реплики?
Да, обидните реплики са една псувня и два епитета. Свидетелите ми слагат други думи в устата и затова поисках психолингвистична експертиза, която да установи дали мога да употребя думата „мърши“ към лица от мъжки пол, а и от женски пол, дали употребявам и глагола „туря“, който ми е пришит, и ред други такива думи, които не са в активния ми, нито в пасивния ми речник.
Какво следва оттук нататък?
Следва обжалване. Нормално е да обжалвам при тази явна несправедливост. Най-малкият мотив са всички тези противоречия, които аз съм изкарал в първоинстанционната фаза на делото. Според мен един магистрат трябва да отчита тези детайли, трябва да се научи да анализира фактите съвкупно, а не да се хваща за детайли, на чиято база да постановява присъда. При условие, че съм изкарал противоречия, че ключовият свидетел е заличен, че е паднало обвинението за оказана съпротива – аз лично бих се замислил дали това лице е употребило случайно една псувня и два епитета. Не може човек да лежи някъде в безпомощно състояние, да няма спомен какво му се е случило, да не е усетил как се опитват да го събудят, да не е усетил водата, която са излели върху него – не може този човек изведнъж да се събуди в една линейка в хоризонтално положение и да започне да буйства. Просто няма логика, губи се причинно-следствената връзка.
Има ли свидетели на шамара, който са ти ударили?
Според мен има свидетели, защото в линейката е бил и шофьорът. Човекът беше много притеснен при разпита в съда. Явно не е знаел какво говори и часове след инцидента пред органите на досъдебното производство, защото в съдебната фаза на делото започна да говори съвсем други неща – как аз съм отказал да ми бъде оказа медицинска помощ, да се кача на носилката, че съм бил контактен на полянката пред заведението и ред други алогизми. В България всеки може да бъде „сготвен“ на базата на свидетелски показания. Не случайно има защитени свидетели, които са криминално проявени и осъждани, но какво от това.
Какво очакваш да стане на следващите инстанции?
Не мога да гадая, но с абсолютна сигурност очаквам, че на базата на тази присъда двамата полицаи ще ми заведат граждански дела за причинени неимуществени вреди. Това го твърдя с абсолютна сигурност, защото се запознах с хора, които са били набедени по същия начин и са били осъждани да плащат обезщетения на полицаи. Научих неофициално, че гражданските дела за причинени неимуществени вреди са легалният бизнес на варненските полицаи.
Цялото интервю с Георги Александров може да чуете в звуковия файл.
