Днес ние сме свикнали шахът да е неизменно свързан с черното и бялото, виждаме го в черно-бели краски. Дори като кажем шахматен десен, ясно е, че става въпрос за черно-бели квадрати. Ще ви се види странно, но черното и бялото са сравнително нови цветове в историята на тази древна игра. Тя съществува в различни форми от близо 1500 години, като черното и бялото се появяват едва през ХІІІ век. Дотогава не само, че фигурите са имали цвета на материала, от който са изработени, а не са били специално боядисвани, но и 64-те полета не са били разноцветни, дъската е имала един единствен цвят.
През ХІІІ век в Европа се налага двуцветното разделение на дъската, така наречената шахматна украса. Това е ясно, имаме черни и бели. Но защо днес белите започват първи, черните какво са - маври, негри, араби, така ли? Докато белите са някакъв белег за европейското превъзходство. Нищо подобно. Дори напротив. Още от 1749 година имаме документ, останал ни от Франсоа-Андре Филидор, който описва среща, започнала с черни. През целия XIX век началото на белите не е стандарт. Всеки играч избирал цвят, след което с жребии бил определян кой започва пръв. Така например великият ирландски майстор Александър Макдоналд винаги играел с черните, но понякога бил пръв, друг път - не. През 1841 година в лондонския шахматен клуб "Сейнт Джордж" били фиксирани няколко правила и правило № 3 гласяло, че играчът, който ще мести пръв има право да избере цвета си. Значи не цветът определя хода, а ходът определя цвета. Много от шахматистите проявявали и някакъв особен вид суеверие и винаги играели с един и същи цвят, което в шахматните среди започнало да минава за ретроградно, за глупаво. Защото каква среща ще направят двама, които искат непременно да играят с черните. Единият ще се чувства прецакан още от самото начало, че чак до края на играта. Ето как трябвало да се въведе официално правило, което да изключва подобен субективен подбор.
През 1857 година на първия Американски шахматен конгрес се получило писмо от Лондон, в което се предлагало навсякъде да се въведе следното правило. Жребии определя кой да започне пръв, но първият винаги играе с бяло, независимо кой му е любимият цвят. През 1880 година това било записано като правило № 9 в Нюйоркския турнир, но съвсем не било световно изискване. Напротив играчите все така предпочитали да си избират цвят, когато спечелят правото на първи ход. И срещите все още започвали с ход на черните. Нищо расистко няма в това, както виждате. Едва през 1927 година официално било въведено правилото за първи ход на белите. Но това, както разбирате, нямало нищо общо с расата, а по-скоро с установяването на общи правила навсякъде. Всъщност особеното е, че най-силно за първи хода на белите настоявали германците и най-вече световният шампион, ненадминатият Емануил Ласкер. И вие сега ще си кажете: Ами ето, как да няма расов елемент - германците, белите, расата. Всъщност Ласкер е евреин.
Ако имате още въпроси, питайте "Питанка". Можете да го направите на страницата на Питанка във Facebook, както и на имейл pitaipitanka@gmail.com.
Още интересни въпроси, както и техните отговори можете да намерите тук
