"Трябва да спрем да гледаме на харченото на европейски пари като на някакъв олимпийски спорт. В момента само с това се занимаваме - колко са похарчени, колко ще изтървем, ще се спаси ли някой лев, а е време да се постави въпроса какво носят тези фондове на цялото общество", коментира в интервю за Дарик евродепутатът Ивайло Калфин.
Системата, която в момента работи, не трябва да се занули и да се изгражда наново, но има няколко неща, които трябва да се променят, смята Калфин. Той посочи нуждата от дългосрочно планиране, проблемът с липсата на координация и огромната бюрокрация, която по думите му у нас се слага върху брюкселската. "Кметът на Ловеч каза, че в лекотоварни коли пренасят документите, които им искат за отчитане на един проект. Това са абсурдни неща, не можем да изсичаме периодично гори, за да се отчитаме по европейски проекти", каза Калфин.
По думите му хоризонтът на властта се простира до това дали ще има парламент следващата седмица. Ивайло Калфин отбеляза, че той още след резултата от изборите през май си е мислел, че има нужда от нови, за да има по-ясна и стабилна конфигурация в НС. Евродепутатът не пожела да се ангажира с прогноза кога ще има избори, защото по думите му дали ще има избори, зависи не от лидерите на партиите, които участват в управлението, а от хората, които могат да решат утре да не работи парламентът поради липса на кворум.
Писахте на Найджъл Фараж преди дни заради онези листовки с хлебарките. С днешна дата обаче май ние, българите, а не британците трябва да се притесняваме от отворянето на трудовите пазари за наши работници, защото човешкият ресурс е една от бомбите със закъснител, които цакат в тази държава и говорихве с проф. за последиците, които ще търпим като щета.
Това е така и е един от аргументите, който и на Найджъл Фараж, и преди това сме имали с него спречквания, и в писмото ми до британския премиер същото казах: отварянето на трудовите пазари е проблем за България и е решение на проблеми за страни като Великобритания. Защото това означава, че български граждани евентуално ще отидат и ще работят официално на трудови договори, ще си плащат данъците и осигуровките и ще създават стойност в друга страна, а не в България.
Но тук все по-трудно ще намираме нужните кадри.
Но това не е повод хората да се спрат. Едно от правата на ЕС и затова трябва да сме много чувствителни към тези ценности, е свободното движение. Да, това повишава предизвикателствата към българската държава да създаде такива условия, че хората в активна възраст да остават в страната ни и това си е наша работа. Но в никакъв случай не не можем да го правим с ограничения, а още по-малко можем да търпим българите да бъдат използвани за жертва заради нечии политически амбиции, както се случва във Великобритания.
Ще я бъде ли тази дуална система - едновременно учене и работене в България след определена възраст? Това е тема, по която Вие натискате с дискусии и обсъждания и ако в действителност това стартира през следващата година, кога можем да чакаме ефекта от една такава мярка?
Дуалната система изглежда нещо отнесено за българския език, но това е една система на професионално образование, в което ние имаме традиции, но не по начина, по който го познаваме. На практика тя се прилага в Германия, Австрия, а през последните години в доста европейски страни се въвежда, защото показва своята ефективност. Примерно между две и четири години от средното образование на децата те си разделят времето между работа в предприятие и довършване на средното образавоние. В крайна сметка на 18 или 19 години излизат с диплома за средно образование и придобита професионална квалификация и то сериозна, не като едно време, както бяха професонални междуучилищни центрове и така нататък и излизат с три години опит от практиката за работа в реална фирма.
Готова ли е страната да го въведе, първо, за да не остане куха мярка, която...
Понеже този въпрос се задава много често, страшно много дискусии направих с родители, синдикати, работодатели, учители, бях в различни градове. Много хора казват "Тя е хубава система, ама у нас дали ще проработи?" - този скептицизъм, който го има и във Вашия въпрос. За да отговорим на него, който сигурно е типична българска черта, според мен трябва да се въведе пилотно. Законодателството да позволи да се съобразят учебни планове, предприятията да наемат. Тук става въпрос за наемане на работа и плащане. Децата получават заплата и социални осигуровки срещу работата си.
Тип стажантски...
Не, не, на стаж отиват общо взето в повечето случаи безплатно. А тук 80 на сто от времето и четири дни в седмицата те са на работа и един ден довършват обучанието си.
Другият българин скептик веднага ще каже, че то какво работи в тази държав, та да учат децата занаят във фирмите. И става страшно.
Затова са най-убедителни самите фирми. Между другото страшно много ми помогнаха от Германско-българската търговско-икономическа камара, австрийският бизнес също има сдружение в България. Това са страни, в които тази система работи. И не само че работи. Защото тук трябва да се борим и с различни предразсъдици - "ама това за отпадналите от училище ли е", "ама това за децата с по-малки възможности, които не могат да завършат средно образование ли е". Няма такова нещо. В Германия 80 процента от децата минават през такава система. Тя не им пречи след това да продължат в университети.
Това означава ли, че германски и австрийски фирми, които имат дейност в България, могат да се окажат първите, отворили вратите си?
Точно така. Те и в момента се опитват да го правят, включително големи фирми като "Либхер" в Пловдив, "Ролман" в Гоце Делчев. Опитват се да правят някаква форма на професионално обучение, но то не съответства на законодателството и няма как да бъде съчетано със средното образование. Така че те не само са склонни, те и в момента се опитват да го правят. Така че нека да го направим пробно. Виждам, че има и доста български фирми, които също ще се ангажират с подобно нещо и то ще си покаже. Но тава е един механизъм, в който децата освен практика и истинска професионална квалификация, имат възможност за приходи.
Което също е стимул.
Това не е маловажно за много от децата. Голяма част от тях могат да го правят там, където живеят.
За това обаче са нужни и законодателни промени, и воля от страна на изпълнителната власт.
За това са необходими промени поне в някалко закона - за средното образование, за професионалното образование, Кодекса на труда, защото това трябва да са специални трудови договори със заплащане и осигуровки, защото това са деца и условията трябва да бъдат съобразени с тях. Между другото синдикатите са готови да гарантират за тези условия. И другото нещо, което трябва да се промени, е да се дадат отново права на професионалните организации. Те са тези, които трябва да дадат стандартите, които да се покрият, за да се получи професионална диплома.
Пилотно от следващия септември би ли могло?
Не, от следващия септември не може да се случи това нещо. Това, което виждам, е, че правителството е много ангажирано. Даже една конференция организира министърът на образованието, където беше и министър-председателят и още няколко министри. Въобще проф. Клисарова е много ангажирана с този въпрос. Ако се внесат законите в парламента в началото на годината и се приемат до средата на годината, което смятам, че е добре, там трябва да има и доста широко обсъждане и съгласие, това е една дългосрочна програма, то реалното е от 2015 година, защото трябва да се променят учебните планове. Така че, ако питате кога ще видим ефекта, ще го видим примерно през 2018 или 2019 година - тези деца, които ще могат да започнат през 2015 година. Това не е бърза мярка за намаляване на безработицата, но това е структурна мярка. В България вече безработицата е структурна. Виждате по различни класации качеството на образованието в българските училища страшно много спада. Децата, които отпадат от училище, се увеличават. Това е една от тези мерки, не единствената, която ще укрепи интереса и мотивацията в средното образование.
Рязък скок към следващата тема - парите от еврофондовете. Какво от сегашния програмен период трябва да вземем като поука, за да не се окажем в аналогична ситуация?
Трябва да престанем да гледаме на харченето на европейски пари като на някакъв европейски спорт. В момента само с това се занимаваме - колко са похарчени, колко ще изтървем, ще се спаси ли някой лев, няма ли да се спаси някой лев. Това е интригата и новините около европйските фондове. Време е да си поставим въпроса какво се променя в държавата и какво носят тези фондове на българското общество. Българите живеят ли по-добре? С какво точно им помагат европейските фондове да живеят по-добре? България е страната, която получава и ще получава най-много по отношение на БВП. Около 4 на сто са тези фондове, които получаваме. Страшно важно е да се променят няколко неща. Разбира се, системата, която работи в момента, не трябва да се занули и да се изгражда наново, но има няколко неща, които трябва да се променят. Първо дългосрочното планиране - да не правим в последния момент неща и в последния момент проекти.
Май сме на път така да ги правим.
Не, не, сега започва новият период. Сега е моментът да ги подредим.
А догодина за нулева година ли я броим?
Не, догодина можем да имаме първи проекти. Разбира се, следващата и по-следващата година се изплащат проекти, за които договорите се сключени сега. Всеки проект има две години за изпълнение, така че до 2014-а и 2015-а ще се изплащат пари от този програмен период. Но междвруенно могат да започнат новите. Тези, които са най-спешни и затова ЕС даде пари в началото за тях, това са средствата за младежка безработица, за подпомагане на малки и средни предприятия. Това не са тежки инфраструктурни проекти, които искат повече време. Но освен това ние трябва да сме готови да участваме и да кандидатстваме по няколко програми, за които се кандидатства на европейско равнище, които не са в националния пакет. Примерно инструментът за свързване в Европа - за транспортна и енергийна инфраструктура. И тук не трябва да даваме идеи, защото имаме много идеи какво трябва да се направи - да се подобри праваемостта по Дунав и така нататък, а тук трябва да даваме конкретни проекти, за които да искаме финансиране. Защото парите са малко, ние се конкурираме с още 27 страни и колкото по-бързо и по-добри проекти дадем, толкова по-добре. Така че можем и трябва да започнем от следващата година.
Достатъчно ясна и работеща ли е схемата, по която в момента на местно ниво е структурирана организацията? Пречи или помага на бързото и качествено усвояване на парите?
Има два проблема, които са основни. Първият е липса на достатъчна координация и по принцип за европейските средства всеки си гледа неговата кошничка и неговата оперативна програма. А тук търсим ефекта върху държавата. И второто е огромната бюрокрация, която ние слагаме върху брюкселската бюрокрация, която си идва с фондовете. Кметът на Ловеч каза, че в лекотоварни коли си пренасят документите, които им искат за отчитане на един проект. Това са абсурдни неща. Но може да изсичаме гори периодично, за да се отчитаме по европейски проекти. Електронни търгове, електронно правителство...
Винаги който отговаря по този въпрос, независимо дали министър или по веригата, се оправдава с това, че Брюксел иска дива отчетност, подписи, печати...
Брюксел иска да има отчетност, но ми кажете кой е този, който ще прочете един микробус, пълен с папки, за един проект.
Тоест ние си го правим повече.
Естествено, че ние си го правим. Брюкселските правила са сложни и те са сложни в една определена насока - те са сложни доколкото трябва да дадат гаранции, че тези пари ще се похарчат по предназначение. Между другото европейските пари имат страшно много, те са може би едни от най-строго пазените пари за начина, по който се харчат. Но връху това ние слагаме и българските особености. Какво ни пречи да правим електронни търгове и обществени поръчки? Какво ни пречи когато има един документ, администрацията да го сложи в интернет...
Много администрации се плашат от електорнно...
Те да го ползват там, където е. Няма да ги изяде компютърът, ще облекчи работата на администрацията. Няма компютрите да изядат хората.
Започна ли предизборната кампания за евровота през май догодина? Ако гледаме Великобритания, там тече с пълна сила, когато следим новините дори за България. Но тук нещата не изглеждат по този начин.
Тук още не е започнала кампанията. Даже ми се струва, че има някакъв страх от предизборни кампании, защото започват да се сменят различните теми на предизборните кампании...
Две в едно ли ще са изборите, три в едно ли?
...за кой точно парламент ще се гласува. Изборите в България за Европейски парламент са на 25 май и според мен вече е редно, освен че текат процедури в различните партии да си номинират кандидатите, може би пък е хубаво да се направи анализ, както говорим за европейските пари, какво са направили досега българските евродепутати, какво са постигнали, какво не са постигнали, какво може да се иска, кой какво е свършил. И тогава вече съответните партии да предлагат новите...
Успяхте ли да разговаряте с лидера на БСП Сергей Станишев? Появиха се някакви въпросителни около това ще бъдете ли част от листата.
Нямам разговор с господин Станишев, нито някакви ангажименти, нито някакво отричане за участие в листата. Имам номинации, аз през последните пет години работих изключително активно, включително в страната направих доста събития. Имам доста номинации, но не съм от тези, които ще отидат да търсят началника, за да си осигурят място някъде.
Очаквате знак, ако "Позитано" реши...
Не, аз се занимавам с това да представя достатъчно ясно отчета си какво съм свършил и как съм го свършил. Според мен всеки трябва да го направи и в крайна сметка обществото, не само избирателите на съответната партийна листа, да видят кой какво е свършил през последните години.
Казвате, че има известен страх от думата избори. Въпреки протестите, правителството оцеля. Каква е обаче цената за това оцеляване, какво плащаме българите?
Аз не мисля, че протестите особено в този вид, в който са в момента могат да доведат до сваляне на правителството. Въпросът е обаче, че това, което страшно много липсва в България, освен политическо лидерство и хора, които да са вдъхновяващи и обществото да застане зад тях и да каже "Дали сме ти властта и искаме ти да направиш еди-какво си". Много хора си мислят, че са такива, но не са. Освен това като че ли изчезва отношението, уважението даже ще кажа към партии и политическа система. Започва да се появява все повече нихилизмът като популизъм, като желание "Дайте всичко да разтурим", "Дайте, да се върнем обратно", "Дали не смъркахме като отидохме в ЕС", като че ли има някаква друга алтернатива за страната, и подобни деструктивни идеи. Според мен едно управление не зависи толкова от аритметиката в парламента - тя съвсем не е блестяща, защото виждаме, че всеки ден не се знае дали ще има парламент и за съжаление дали ще има или няма да има, не зависи от лидерите на партиите, които управляват. Тук става въпрос за това хората да имат едно управление, което стои ясно пред тях, знае се какво прави, всичко е извадено на показ. В Германия на 14 декември германските соцалдемократи - около 500 000 души, гласуват за коалиционния договор. И те ще се съгласят или няма да се съгласят.
Тук се сетихме за договор късно.
Не, тук говорим приказки, които не сме се сетили късно, просто никой не искаше да го направи. Идеите за договор стояха много отдавна на масата.
Между БСП и ДПС?
Каквато и да е коалиция според мен. Самият аз съм го говорил не един път и публично, в с ръководството на БСП. В страните в Европа, където има коалиции, тези коалиции се публични, знае се кой с какво влиза и тези партии не управляват заедно, за да си разпределят власт или защото много се обичат. Влизат в коалиция, защото такъв е резултатът от изборите, имат ясна, подробна програма. В Холандия договорът е около 300 страници, в Германия - 200.
БСП ли не Ви чу или ДПС винаги дава заден на подобни идеи?
Всички, аз не виждам... Достатъчно беше една от партиите да каже "Ние ще участваме в коалиция само на основата на договор" и щяха да се променят нещата. В Австрия се разбраха онзи ден за коалиция, след като преговаряха три месеца.
Хоризонът на властта засега се простира до този евровот като че ли. Трябва ли да се обвърже това? Някои отвързаха тема с предсрочните избори.
Хоризонтът на властта се простира до това дали ще има парламент следващата седмица. Властта, даже и да иска, не може да си постави по-дълъг хоризонт. И колкото и да са прекрасни идеите на министрите, няма среда, в която те да правят неща, които да имат дългосрочен ефект.
В този смисъл трябва ли резултатът от евровота да бъде база за решение, че еди-кога си ще има предсрочни избори?
Аз още след резултата от предишните избори си мислех, че има нужда от нови избори, за да има по-ясна и по-стабилна конфигурация в НС. Очевидно, че гласът ми остана в малцинство. Кога ще има избори, не мога да ви кажа, защото дали ще има избори, зависи очевидно не от двамата лидери на партиите, които участват в управлението, а от други хора.
Кои са тези други хора?
Тези хора, които могат да решат утре да не работи парламентът, да няма кворум. Аз не знам дали господин Станишев или господин Местан могат да обещаят, че през април парламентът ще работи. Те и да искат, не могат да го направят.
