Част от историята на радиото у нас влезе в музей. Уникални снимки, документи, стари радиоприемници, магнетофони и микрофони са подредени във Факултета по журналистика и масова комуникация на столичната улица "Московска" № 49. Всички експонати са от дарители и са събирани от Захари Миленков, който е уредник на Музея на радиото. В него може да бъде проследена историята му от 1930 година, когато е създадено "Родно радио", до 1989 година.
Идеята да бъде направен Музей на радиото е от няколко десетилетия. Още от времето, когато Захари Миленков е назначен за ръководител на Златния фонд на националното радио - 1981 година. По-късно, когато постъпва на работа във Факултета по журналистика и масова комуникация, той успява да увлече в намеренията си и тогавашния му декан Веселин Димитров. Двамата решават, че едва ли има по-подходящо място за подобен музей от сградата на факултета на улица "Московска".
В интервю за Дарик Миленков сподели: "Идеята е много отдавна. От времето, когато работих в националното радио, или по-точно, когато преминах на работа в Златния фонд. Тогава си мислих за това, че трябва да се събират документи, снимки, техника, които по-късно да помогнат за създаването на музей. Винаги сме си говорили с някои от колегите, които това ги вълнуваше, че трябва да има такъв, за да се покаже историята на радиото. За мен този музей трябва да изпълни следната важна функция - да съхрани за поколенията технологията, по която се е работило. Затваряте очи и вече пътувате във времето. Нашият музей дава тази възможност - да видите, да чуете, да пипнете всяко нещо, с което се е работило".
В Музея на радиото може да се види уникален пулт, на който потенциометрите за регулиране на нивата са въртящи се, а не плъзгащи се, каквито са масово сега. Изложен е най-старият магнетофон, с който са се правили репортажи, тежащ 22 килограма. Има радиоприемник с обозначени на скалата честоти за Западна и Източна Германия.
Показани са и два от първите микрофона на "Родно радио", използвани през 1930 година. И двата са въгленови, изработени са от мрамор и тежат по няколко килограма. За тях уредникът на музея обясни: "Единият е куб. И на всяка страна от този куб има по една мрежичка - тоест той е с кръгова характеристика. Другият е паралелепипед, окачен на специални пружини, които осигуряват по-качествен звук. Той е дарен от Telefunken, а първият от Philips. В онези години тези две фирми вече са имали в България представителство и са искали българското радио да заработи, за да се купуват радиоприемниците им, които са се продавали у нас".
И за още експонати разказа Захари Миленков: "Имаме и уникален, единственият в България, четирипистов швейцарски магнетофон Studer, на който едно време са се записвали естрадните изпълнители. За щастие ние го получихме заедно с магнетофонните ленти, на които има записи на Лили Иванова, на Борис Годжунов. Магнетофонът е въведен в радиото 1970 година и оттогава досега работи без грешка. Изложили сме и някои от популярните радиоприемници, западно производство, които са се продавали и използвали в България. Имаме например един малък модел на AEG, който е запечатан с червен восък. Това ни дава представа как се е водил двубоят в ефира, как се е пречило да се приемат чуждите, вражеските радиостанции. Преди 9 септември властта е запечатала всички радиоприемници в България. Били са настроени на Радио София и оставени там, а с тези пломби се е блокирала възможността да хващате други радиостанции".
Музеят на радиото, който се намира във Факултета по журналистика и масова комуникация, работи от вторник до събота (включително). Вратите му за посетители са отворени от 10:00 до 14:00 часа във вторник, четвъртък и събота и от 14:00 до 18:00 часа в сряда и петък.
