Варна

България в очите на инвеститорите от Черноморския регион

25 ноември 2012 08:17

Всъщност, не знам много за България, но се надявам да науча – това бе учтивият отговор на един от представителите на водещите турски икономически организации, когато бе запитан дали има интерес към инвестиции в нашата страна. Дали наистина чуждите инвеститори говорят за страната ни с изрази като „чувал съм, но не съм сигурен” и „може би, но не сега” и това ли е единствената причина чуждите инвестиции у нас да са в сферата на мечтите, а не на реалностите?

На 22 и 23 ноември в Истанбул се проведе бизнес форум за страните от Югоизточна Европа.

Плосък данък с ниска ставка, евтина работна ръка и предстоящо приемане на нов закон за насърчаване на инвестициите – това са само част от предимствата за правене на бизнес в страната ни, които политици и дипломати представят навсякъде по света. Достатъчни ли са те за чуждите инвеститори и как изглеждаме в техните очи? Отговорът може би е стряскащ – поне според Тевфик Билген, вицепрезидент на турско – гръцкия бизнес съвет: „Ще ви кажа истината, аз не знам твърде много за бизнес климата в България. Не се интересувам. Имам предвид, че нямам бизнес в България, но имам в Гърция и оттам съм чувал някои неща за бизнес средата в България, но се надявам в следващите два дни да науча нещо”.

Отговорът му е искрен и е от началото на двудневния бизнес форум, на който страната ни бе представена само от един министър – Лиляна Павлова и един зам.-министър Евгения Харитонова, които стегнато представиха ниското данъчно бреме и фискална стабилност като водещо предимство на страната ни. От отговора на Билген обаче става ясно, че българските представители – и на институциите, и на бизнеса доста трябва да поработят върху представянето на страната ни.

Турски земеделци обработват българска земя?

След около пет минути разговор Билген се сети: „Чувал съм нещо за земеделието, защото българите не обработват земята си. Всъщност, не знам защо и какво се случва в България. Ето защо остава много свободна земя, която може да бъде наета. Някои хора от Турция наемат тази земя и започват да я обработват и да произвеждат, а реколтата изпращат или в Турция, или в Западна Европа. Но това е само едно от нещата, сред много други. Това е нещо, което знам за България”.

Строителство, земеделие и енергетика във фокуса на българо-турските бизнес отношения.

Според регионалния министър Лиляна Павлова България има опит в работата със строителни фирми от Турция и Гърция, но сега отваря вратите към нови проекти – не само в пътното строителство, но и при управлението на трафика, както и изграждането на язовири и пречиствателни станции. Възможност за това ще бъде новият закон за публично-частно партньорство, който влиза в сила от началото на годината. Една от възможностите, които министър Павлова представи пред бизнеса, е за изгражането на тол-системи за транзитно преминаващите тежкотоварни пътнопревозни средства. Първият път във фокуса на внимание е Свиленград – Русе, въпреки че са водени разговори с катарски компании.

„Много голяма тема като възможности за публично-частно партньорство - това е водният сектор, водната инфраструктура и изграждането на големи язовири за питейни нужди. Разбира се, съчетани с пречиствателни станции и ВЕЦ-ове, за да може все пак да бъде привлечено от това, трябва да има елемент и на генериране на приходи", добави още министър Павлова.

Турция – енергиен лидер в Черноморския регион?

И докато у нас спорим дали трябва да се изгражда АЕЦ Белене или не, Турция категорично заяви, че ще тръгне към лидерство в енергийния сектор в региона. Зам.-енергиен министър Хасан Мурат Мерджан коментира, че има страни в Югоизточна Европа, които са богати на водни ресурси, други имат големи залежи на въглища. „В същото време Турция има такова географско разположение, че тя е по средата на доставките на газ и на потребностите. Заради това има неподписан така да се каже брак между Турция и страните от Югоизточна Европа. Поради тази причина аз предричам, че ще има много съвместни инвестиции между отделните страни”, категоричен е турският зам.-енергиен министър.

Освен като основна сила заради транзита на газ, Турция заяви твърдото намерение да стане и водеща по отношение на атомната енергетика. „Всеки, който се противопоставя на ядрената енергетика, трябва да е способен да отговори на въпроса ми – готов ли е на тази жертва. Само за десет минути да не зарежда мобилния си телефон или лаптопа, да бъде далеч от комютъра, iPhone-а или iPad-а си? Само за десет минути?! Ние живеем в среда, в която технологиите са изключително навлезли в обществото. От тази гледна точка намирам, че е доста романтично да отговорим положително”, смята Мерджан. Той покани страната ни да сподели опита си в ядрената енергетика с Турция с думите: „И нека ви кажа още нещо. България има известен опит в ядрените реактори, а ние не толкова. Ние обаче ще построим нови три реактора. Ето защо отправям покана към вашите институции и компании да споделят опита си с нас”.

Русия и Турция – двигателите на икономически растеж в Черноморския регион.

Според представители на международни финансови институции, за да се стигне до прогрес на Югоизточна Европа и Черноморския регион, трябва да се търси окрупняване на региона – така че инвеститорите да се ползват от добра пътна и енергийна система като цяло, а не на парче във всички страни. Въпреки че похвали страната ни, президентът на Черноморската банка Андрей Кондаков я остави извън очакваните двигатели на растежа в региона. „Мисля, че ще останат два основни двигатели на растежа. Това са Русия и Турция. България също се справя добре. Имаме и трудности в една от страните – всъщност, именно тази, в която е седалището на банката – Гърция”, коментира експертът.

Кондаков допълни, че е запознат с икономическата програма на България, като я определи „оптимална”. „Правителството се ползва с доверие и ние, като институция, която се занимава с правене на бизнес, виждаме доста бизнес възможности”, допълни банкерът. На въпрос на Дарик защо след като България е толкова привлекателна за бизнеса, у нас не идват чужди инвеститори, Кондаков отговори, че времената са трудни и чуждите инвестиции не бележат растеж, всъщност – намаляват. „Когато чуждите инвеститори се страхуват да инвестират, ние се опитваме да запълним тази празнина. Това е нашата роля”, каза още Кондаков.

Сред основните критики към страната ни бяха тромавите административни регулации и недобрата инфраструктура. Всички са категорични, че трябва да има предвидимост на средата, а не изненадващо въвеждане на такси.

А дали след двудневния форум, бизнесът от балканските страни бе убеден да инвестира активно у нас? Не попитах, защото от празни и учтиви обещания смисъл няма. Ако отговорът е „да”, ще го усетим по по-големите чужди инвестиции, ако е „не”, също ще го усетим.