Според психолозите пътуванията и опознаването на различни дестинации могат да ни накарат да се чувстваме щастливи и положително заредени. Емоциите, които изпитваме, докато посещаваме места, които сме гледали само на снимки, могат да ни повлияят изключително добре както физически, така и психически. Повече за пътешествията и имат ли общо те с психологията ни разказва психологът Йоана Бъчева.
Представи се с няколко думи?
Казвам се Йоана Бъчева. Аз съм психолог, по-конкретно терапевт. Завършила съм „Психология” в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Основно се занимавам с терапия и детски семинари.
Има ли нещо общо между пътешествията и психологията? Можеш ли да ги сравниш като усещане и като емоции, които ти дават?
О, да! Между пътуването и психологията има много общо. Първо – психологията е навсякъде около нас. Всеки човек има психика. Второ – пътуването носи страшно много нови усещания и емоции, което чисто физиологично е много полезно за нашата имунна система. От друга страна – когато пътуваме, ние живеем в настоящето, а тогава човек е най-пълноценен сам за себе си, защото живее в сегашният момент, тоест не е нито в миналото, нито в бъдещето – просто тук и сега. Аз си представям пътуването по следния начин: ние сме едни малки деца, които тепърва трябва да преоткрият света. Това е адски странно, защото вече като големи хора ние очакваме, че знаем всичко за света, но когато започнем да пътуваме се оказва обратното. Виждаме и се запознаваме със страшно много нови неща от човешкия свят, за които сме си мислили, че знаем, но всъщност не сме имали и бегла представа какво точно представляват те. Това, от своя страна, развива страшно много човешкия мозък и потенциал, както и разширява мирогледа на хората, което също е от голяма полза. Искам да допълня и, че чрез знанията си по психология и за това как индивида функционира като част от вселената, аз успях да си намеря другарче за последните си две пътувания. Понеже нямаше с кого да пътувам и миналата година не ходих никъде, реших да опитам с едно от упражненията, които правим по време на терапия. Описах човека, който искам да се появи в живота ми, с когото да пътувам. Товага вселената реши да ми изпрати такъв човек и след два месеца се запознах с момичето, с което пътувах до последните две дестинации.
Тоест можем да обобщим, че пътуванията могат да лекуват както душата, така и тялото.
Със сигурност могат да лекуват, тъй като те в повечето случаи носят много приятни емоции.
От къде дойде любовта ти към пътуванията?
Може би любовта ми към пътуванията дойде от разглеждане на разни снимки от места в света. Влюбих се в пътуванията, когато за първи път посетих Будапеща. Тогава не беше първото ми излизане извън България, но този град беше първото място, което ме „грабна”. На следващата година отидох на студентска бригада в Щатите и вече сякаш изпитвам нужда да пътувам.
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
Къде предпочиташ да почиваш – в България или в чужбина?
От местата, на които съм била, отново бих отишла във Франция. Не говоря само за столицата, а за Франция като цяло. Много искам да се върна в Ню Йорк и Будапеща. Като цел за в бъдеще – страшно много искам да отида в Тайланд или някъде в Африка.
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
От държавите, в които си била, кои са местата, които задължително трябва да посетят нашите читатели?
Като по-близка и не толкова скъпа дестинация задължително бих препоръчала на всеки да посети Будапеща. Това за мен е един от най-красивите европейски градове. Бих могла да го сравня дори с Париж - и като романтика, и като монументи, които могат да се видят. Самият град има невероятен дух и носи страхотно усещане. Във Франция биха препоръчала на всички да отидат в Париж и на Френската Ривиера. В тази държава има много места, които биха били интересни, а хората са много различни. Преди да отида там бях чувала един мит, който гласи, че французите са много груби и надути, но всъщност аз видях едни изключително мили, отзивчиви и интелигентни хора. Иначе – едни от най-невероятните усещания, които съм изпитвала докато съм пътувала, бяха в Ню Йорк. Въпреки, че изобщо не вярвах, че ще ми хареса, дори бях малко зле настроена. Казвах си: „Е какво толкова, някакви сгради?!”, но когато излязох на самата улица, всички бяхме „Уау!”, беше страхотно усещане. Така че и този град със сигурност го препоръчвам.
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
Коя е най-интересната случка, която си преживяла по време на пътуване?
Нещото, което ми направи голямо впечатление, беше един изключително странен обичай в италианското градче Сени. То се намира на около 40-50 км от Рим. До сега не съм срещала истории за това как хората са се забавлявали едно време в различните страни. Историята, която ми разказаха там беше много забавна, а какво е било преди време само мога да си представям. В центъра на градчето имаше нещо като монумент – един доста широк кръг, ограден с камъни, като височината на стената беше около метър. Първоначално се зачудих какво е това и си помислих, че са останки от Римската империя. Оказа се, че в тази дупка преди време се е пускало едно прасе и двама човека, които са били с вързани очи и с метла в ръцете. Играта е следната: който удари прасето с метлата, получава точка. Отстрани е било пълно със скамейки за зрителите. Това е едно от нещата, които адски ме впечатлиха, защото ми се видя доста абсурдно и същевременно забавно. Много е интересно да разбереш как хората са живели и са се забавлявали едно време.
netinfo
Тъй като споменахме Италия и Франция, можеш ли да потвърдиш или опровергаеш мита за французите, че са женкари?
Не видях изобщо подобно нещо във французите. По-скоро този мит е верен за италианците. Аз говоря като турист, не съм имала кой знае колко време да общувам с тях. Французите бяха изключително културни и възпитани. Не съм забелязала да оглеждат жените или да са нахални. Видях едно елегантно и джентълментско поведение.
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
netinfo
В началото на разговора ни, спомена места, на които си била, но искаш да посетиш отново. В тази връзка - има ли място в света, където би живяла?
Може би бих поживяла в Будапеща, Париж и Ню Йорк. Като казвам „поживяла” имам предвид за 3-4 месеца, не повече.
В заключение няма как да не те попитам какво ти предстои както в професията, така и в пътуванията?
Засега пътуванията остават на заден план, защото доста пътувах през последните месеци. Сега мисля доста усилено да се върна към работата. Предстоят ми два семинара на две много различни и интересни тематики. Единият ще бъде за деца и е много по-различен от всички семинари. Той не се провежда за първи път. В рамките на семинара, ние ще учим децата на по-различен мироглед за това как функционира света, как функционира индивида като част от вселената и как да решават проблемите си по един игрови и приятен начин. Обмисляме да го организираме не само в София, но и в Пловдив и други градове. Другият семинар е свързан с човешкото тяло, как то е свързано с психиката и как можем да отслабнем чрез различни умствени упражнения. По време на семинара ще говорим за това как психиката, тялото и теглото си взаимодействат, от къде идва йо-йо ефекта при диетите и защо пълнеем в определени части от тялото. Той също ще се проведе както в София, така и във Варна, Русе и където хората проявят интерес. Ние сме мобилни и можем да отидем навсякъде, където има интерес от хората. И двата семинара са планирани за месец септември, но все още няма обявени точни дати.
