Кметове във Варненско предупредиха за възможно вдигане на такса смет
Кметове във Варненско предупредиха за възможно вдигане на такса смет / DarikNews.bg, архив

Има опасност такса смет да скочи догодина, ако не бъде замразен размерът на отчисленията, които общините плащат за депониране на отпадъци. За това алармираха кметове на варненски общини на среща, посветена на диалога между местната и законодателната власт.

От името на Националното сдружение на общините кметът на Долни чифлик Борислав Натов поиска да бъде ревизиран Законът за управление на отпадъците като се приеме европейският принцип за разширяване отговорността на производителите, а размерът на таксата за депониране да не бъде променян до 2016 година. Той обясни, че ако се случи драстичното повишаване на отчисленията през следващата година, това ще доведе до вдигане на таксите за битови отпадъци до нива, непоносими за гражданите и фирмите.

Кметът на Суворово Павлин Параскевов уточни, че в момента общините плащат по 15 лева на тон боклук, а тези, които нямат регионални депа – двойно. Това означава, че ако таксата не бъде замразена, догодина ще стане 35 лева на тон, а за общините без депа 70 лв, изчисли Параскевов. Според него подобен размер би бил невъзможен за плащане от общините.

„Разбирам, че таксата се повишава като дисциплинираща мярка, но за да те дисциплинират, трябва да си жив, а общините вече умират“, коментира кметът на Суворово.

Варненските градоначалници поискаха още законодателната власт да се съобразява с мнението им при подготвянето на нормативни актове, министерствата да спрат да прехвърлят на общините дейности, които самите те не желаят да изпълняват, както и децентрализация.

От Националното сдружение на общините настояват още да се повишат средствата за изпълнение на инвестиционни проекти, да се промени Законът за публичните финанси така че да създаде условия за децентрализация и финансова самостоятелност на общините. Кметовете искат също премахване на забраната общините да въвеждат системата на делегираните бюджети в местните дейности, както и промени в Закона за горите, за да преминат те от държавно към общинско управление.

Общините са бенефициенти на около 60 процента от европроектите, като от над 6200 подготвени проекта за първия програмен период около 5000 са одобрени, посочи Борислав Натов. Местните администрации имат капацитета да изработват проекти, но ги спъват проблеми като липса на координация, усложнена структура на централната администрация, чести промени в нормативните актове, липса на равнопоставеност между общините и управленските органи, поясни кметът на Долни чифлик. Той изрази надежда, че догодина ще бъдат изградени работещи механизми за ефективно изпълнение на европейските проекти, разширяване на възможностите за финансиране по фонд „Флаг“, промяна в Закона за обществените поръчки.

Депутатът от ГЕРБ и  бивш регионален министър Лиляна Павлова заяви, че разделянето на Министерството на регионалното развитие е довело до отнемане на правомощията на общините. Тя увери, че народните представители от опозицията биха подкрепили разширяването на правомощията на местните администрации, както и увеличаването на средствата в тяхна полза. Павлова застана зад идеята общините да не плащат такси когато става въпрос за големи публични проекти. Депутатът заяви подкрепа и за евентуални промени в Закона за отпадъците.

Народният представител от БСП Борислав Гуцанов подчерта, че в предложенията на Националното сдружение на общините има полезни неща, но и "такива, които надхвърлят нормалното". Той обясни, че е добре местната власт да има самостоятелност, но припомни, че общините не са "автономни републики".