Българският туризъм достигна световния темп на развитие
Българският туризъм достигна световния темп на развитие / netinfo

Сезон 2007 все още не е приключил, но вече е време за анализи и сравнения с минали години. Опит за равносметка на туристическото лято правим с Марин Нешков, председател на Варненската туристическа камара.

Можете ли вече, г-н Нешков, да направите оценка на изтичащия сезон?

 

Оценка всеки би могъл да направи. Всеки, който има отношение към туризма или малко или много участва в този процес, но за съжаление трябва да кажа, че тази оценка е преди всичко експертна. За съжаление, както знаете, ние нямаме цялостна система за статистическа отчетност на туризма и дотолкова, доколкото я имаме, тя е със закъсняващ ефект, т.е. 2-3 месеца по-късно имаме обобщените данни и за съжаление не е достатъчно детайлизирана, че да кажем например какво е състоянието на туризма, например в Златни Пясъци или Слънчев Бряг.

 

Да направим тогава експертна оценка.

 

Да, с тази уговорка бих могъл да кажа, че този сезон, най-общо, бихме могли да определим като нормален. Ще се опитам да обясня какво разбирам като “нормален сезон”. Преди 2-3 години, ако си спомняте, отбелязвахме доста високи годишни темпове на нарастване на броя на туристите, но това малко или много беше конюнктурно и при тогавашните коментари аз съм отбелязвал, че средно-годишните темпове на нарастване на туристическите посещения в световен мащаб са около 4-5% за туристите или броя на туристите като показател, и приходите с 1-2 пункта по-високи. Така че ние се нормализирахме, в смисъл, че ние достигнахме тези средни темпове.

 

Световния темп сме достигнали?

 

Да. За съжаление обаче, съпоставайки се със съседни и конкурентни на България туристически страни и дестинации – Турция, Гърция, Румъния, Хърватска – не толкова съседна, но все пак конкурентна балканска дестинация, установяваме, че ние сме на най-последното място. За разлика от, пак ще отбележа предходните години, когато Гърция отбеляза сериозен кризисен спад, Румъния не бележеше темпове на развитие, докато за шестмесечието  тя отбеляза вече 15% ръст. Гърция очаква високи темпове, Турция традиционно бележи темпове на развитие. При нас, от тази гледна точка бихме могли да направим заключението, че сезонът спрямо предходния не е по-добър.Сигурно ще отбележим пак някакви проценти плюс. Не мога да прогнозирам до края на годината колко точно ще бъдат, защото първо, че има още много време, и второ, в годишната статистика се включва и зимният туризъм, а летния можем да отчетем едва октомври-ноември. Имам предвид пак на база крайно-статистически данни, но пак казвам, ще отчетем един нормален сезон, но по-слаб от предходната година. Това е най-общата оценка. От тук нататък вече можем да правим различни детайлирани анализи и оценки, ако това е интересно за вашите слушатели.

 

Цените на хотелските услуги специално, не толкова на туристическите изобщо, какви са в сравнение с миналогодишните?

 

Тук се налага тази уговорка. Няма лице, няма институция, която да може да установи точните цени, по които един хотелиер продава своя продукт. Ще Ви обясня защо. Вие отивате на рецепция и там виждате естествено цени – за двойна стая, с нощувка, със закуска, пълен пансион и т.н., но нашите хотелски нощувки или продукти като цяло се предлагат на международния пазар в голямата си част или основния дял на реализираните нощувки са от организиран туризъм. Това е “тера инкогнита” или търговска тайна по-меко казано, що се отнася до цените, които хотелиера определя като договорни с туроператора. Всички тези до някъде инсинуации, примерно, че ще намерите нощувки на цена от две евро да кажем в периферните зони на Слънчев Бряг или каквато и да е цена на Златни Пясъци или на Албена, едва ли ще бъдат и 20% близки до точната цифра. Така че, ние тук можем да коментираме пак нещата в тенденция. Съобразно влиянието на едни и други фактори, за мен основното е, че нашата база нараства през последните години с неимоверно високи темпове, като капацитет имам предвид, което неиминуемо води след себе си до пазарно понижение на средната цена на една нощувка, защото по хотели ако тръгнем, още по-сложно става. Там, знаете, има звезди. Тези звезди не винаги намират адекватна реализация на пазара, т.е. четиризвезден хотел може да се продава на цена за двузвезден, ако примерно липсват желаещи да резервират места в него, т.е. липсва търсене. Така че, като цяло средната цена на една нощувка пада по простата причина, че ние не можем със същите темпове да набавим, ще се изразя грубо, допълнителни туристически посещения. Все пак световният пазар на търсенето нараства някъде с около 5% годишно. Както вече стана ясно, конкурентите също не спят. И Турция, и Гърция, и други страни влагат много средства за национална реклама и за разлика от България, отдавна са решили проблемите с регулативната намеса на държавата в темпа на изграждане на нова база. Така че, ние изживяваме този период малко по-късно от другите основни туристически морски дестинации. Сигурно ще приключи и за нас този период до 1-2 години, но за съжаление този отшумяващ ефект или “ехо-ефект”, както някои го наричат, се чувства примерно в подследствие, защото в Златни Пясъци нямаме тази година кой знае колко нови капацитети, но от предходните години нашите клиенти и туроператорите вече знаят, че има строителство, сезонът започва по-късно, с проблеми и т.н.

 

Г-н Нешков, днес репортерска проверка на Дарик радио се сблъска с доста противоречия. Някои хотелиери са изключително доволни от сезона - ще отбележат ръст в печалбата, макар и не много висок, други обаче казват, че не са имали никога по-лош сезон. На какво се дължи това според Вас, на лош мениджмънт ли?

 

Да. Ще се опитам да категоризирам тези хотели. Досегашните хотели, които функцират на туристическия пазар, имат изградена маркетингова система, връзки с туроператори, добър имидж сред тях или на пазара в едни или други страни. Тези хотели няма как да не бъдат добре приети, с по-високи средни договорни цени и в крайна сметка с по-висок финансов резултат, но вие сте свидетели също така на множество реализирани инвестиционни намерения напоследък от хора, които доста късно се сетиха, че може да се инвестира в туризма или просто сега имат тази възможност. Без да бъдат профенсионалисти, т.е. браншовици, мислейки, че в туризма бързо се печели, те вложиха милиони, без да отчитат именно всички тези процеси, за които говорим. Тези хотели естествено, че не са познати на пазара. Те излизат и с големия проблем, свързан с набирането на кадри.

 

Не, аз Ви говоря за хотели, които са отдавна на пазара, т.е. могат да сравняват...

 

Лош мениджмънт.

 

Лош мениджмънт, това е Вашето мнение?

 

Лош мениджмънт във всеки случай, защото ще Ви дам един много елементарен пример, но без да персонифицирам. Много инвеститори пръскат, образно казано пръскат, защото не винаги са си направили достатъчно добра сметка за бъдещето, пари за изграждане на хотели, а не влагат нито един лев или евро за обучение на техни кадри.

 

Това с кадрите е още по-голям въпрос. Последно искам да Ви питам, г-н Нешков, какви са Вашите предвиждания, горе долу средно с какъв процент ще намалеят цените на хотелските услуги от 1-ви септември?

 

Тук ще има доста различия, защото при една пазарно регулирана система всеки преценява сам своето положение. Аз тук пропуснах да кажа и ще отбележа в скоби, че далеч по-различни са проблемите примерно на по-затворените наши курорти като Русалка да кажем, Слънчев Ден, Ривиера, Дюни, Елени. Там по начало и заетостта, и средната цена по принцип е по-висока. Респективно и търсенето е по-високо. Там средният размер на показателя “платежоспособност” е по-висок във всички случаи. Така че при масовите курорти, имам предвид Слънчев Бряг, Златни Пясъци, до голяма степен Албена, смятам, че цените ще паднат в нормални граници т.е. без изненади. Винаги си има цени за висок сезон както знаем - цени за пред, следсезон. Едва ли ще има драстични спадове, освен ако тестването  на пазара с нормалните цени покаже, че те са достатъчно високи, за да няма съответно търсене, и тогава може би ще се наложи да се отиде и до по-голямо намаление, но обикновено не само в туризма, а и в останалите търговски сфери, където се реализират продукти и услуги, обикновено се афишират намаления, а когато човек тръгва да купува, вижда, че не са толкова в голям размер като афишираните.