Етнографската изложба „Пет години по-късно – Една закъсняла изложба”, подготвена от колектива на Исторически музей Нова Загора, не успя да види бял свят, след като вратите на къщата – музей „Петко Енев”, в която се помещават сбирките на отдел „Етнография”, бяха запечатани с ленти с печат на музея и подпис, най-вероятно на възстановения директор Иван Желев.
„Това, което трябваше да видят новозагорци тази вечер, е продължението на нашата изложба от месец октомври 2008г., която бе посветена на празника на града. Тази изложба, обаче, щеше да има поучителен характер, ако беше видяла бял свят.”, разказа през Дарик уредникът в отдел „Етнография” на Исторически музей Нова Загора Ирина Аврамова. Аврамова се извини на гражданите, които дойдоха за откриването, но не успяха да видят изложбата.
А новозагорци не успяха, поне за сега, да видят най-ценните неща, събирани от 64-та година на миналия век до 1992г., които за съжаление са унищожени и не могат нито да се показват на изложби, нито да се работи по тях за съхраняване на наследството на нашия край. „Имаме много ценни неща. Първите постъпили във фонда дрехи на бежанци”, допълни още Аврамова.
Идеята за тази изложба не е наша, тя е на възстановеният ни директор, който в едно интервю казва, че е искал преди пет да направи такава изложба. Ние сме само изпълнители и сбъднахме желанието на директора. Искахме да покажем това, което директорът ни не е успял да подреди, но за съжаление не можем, разказа Ирина Аврамова. Тя изрази надеждата, че оттук-нататък ценните експонати, които сега постъпват във фонда на отдел „Етнография”, ще бъдат запазени.
Експонатите от тази изложба са описани в Протокол от 27 юли 2004г. като тотално унищожени старинни, автентични и уникални носии от Новозагорско, незаведени в инвентарни книги, без информация за първоначалното им количество. Музейните работници изразиха съжалението си, че подобни експонати вече не могат да бъдат намерени. От своя страна директорът Иван Желев отказа да коментира случващото се и запечатването на вратата на къщата – музей „Петко Енев”.
