Спешно отделение - критичната точка между живота и смъртта. Времето - най-големият помощник и враг на човека. Рани, лекари, емоции - всичко това - накуп в едно болнично отделение. Всички работещи в Спешното знаят какво означава смяната и колко неведома е всъщност.
Д-р Валентин Петров е един от тези медици, които посрещат "първата вълна". Той работи в Спешното отделение в МБАЛ-Шумен още от създаването му през 2017 година. И оттогава – не се отказва от спешните случаи.
Професия пожарникар: Удовлетворението да си полезен
Не мога да се откажа от спешното, защото ми липсва това напрежение – това динамичено ежедневие. Освен това – тук може да контактуваш със страшно много хора. Аз не се страхувам от прекия контакт с хората, даже ми доставя удоволствие да се срещна с колкото се може повече хора и да им помогна, казва д-р Петров.
В отделението напрежението е голямо, често се срещат и агресивни пациенти.
В Спешното обираме негативите на цялата система, хората си изкарват на нас неуредиците в нея, посочва той. Въпреки това – лекарите обичат работата си.
Имало е много моменти, когато съм мислел да напусна тази работа, не крие лекарят.
Но ми минава като минат няколко дни. С времето разбрах, че това е моето призвание – да работя в спешното отделение на Шумен, категоричен е той.
Тежките дежурства са ежедневие и за сестра Шенай Салиева. Тя е сред първите, които поемат спешните случаи, благодарността, но и агресията.
Има моменти, които никога няма да забравим. Има пациенти, които са претърпели инцидент и след 10 години ги виждаш и те ти казват благодаря. И това ти доставя удоволствие. Лично аз – единственото, което не мога да превъзмогна – е детската смъртност, казва сестрата.
Шенай Салиева посочва, че въпреки тежката работа човек трябва да се мобилизира, и да продължи да помага на другите.
Не бих могла да работя в друго отделение. Преди съм работила в ОАРИЛ и може би това е една постигната мечта. Желанието ми винаги е било да работя в тези отделения. Някак тогава се чувствам в помощ на обществото. Удовлетворението е, че в дадения момент съм помогнала на човека отсреща, допълва тя.
Повече от 28 000 пациенти са минали през Спешното отделение на шуменската болница за последната година. Д-р Валентин Петров и ст. сестра Шенай Салиева са удостоени с почетното звание Лекар и Сестра на годината в шуменската болница за 2018.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.
Д-р Валентин Петров е един от тези медици, които посрещат "първата вълна". Той работи в Спешното отделение в МБАЛ-Шумен още от създаването му през 2017 година. И оттогава – не се отказва от спешните случаи.
Професия пожарникар: Удовлетворението да си полезен
dariknews.bg
Не мога да се откажа от спешното, защото ми липсва това напрежение – това динамичено ежедневие. Освен това – тук може да контактуваш със страшно много хора. Аз не се страхувам от прекия контакт с хората, даже ми доставя удоволствие да се срещна с колкото се може повече хора и да им помогна, казва д-р Петров.
В отделението напрежението е голямо, често се срещат и агресивни пациенти.
В Спешното обираме негативите на цялата система, хората си изкарват на нас неуредиците в нея, посочва той. Въпреки това – лекарите обичат работата си.
dariknews.bg
Имало е много моменти, когато съм мислел да напусна тази работа, не крие лекарят.
Но ми минава като минат няколко дни. С времето разбрах, че това е моето призвание – да работя в спешното отделение на Шумен, категоричен е той.
Тежките дежурства са ежедневие и за сестра Шенай Салиева. Тя е сред първите, които поемат спешните случаи, благодарността, но и агресията.
dariknews.bg
Има моменти, които никога няма да забравим. Има пациенти, които са претърпели инцидент и след 10 години ги виждаш и те ти казват благодаря. И това ти доставя удоволствие. Лично аз – единственото, което не мога да превъзмогна – е детската смъртност, казва сестрата.
Шенай Салиева посочва, че въпреки тежката работа човек трябва да се мобилизира, и да продължи да помага на другите.
Не бих могла да работя в друго отделение. Преди съм работила в ОАРИЛ и може би това е една постигната мечта. Желанието ми винаги е било да работя в тези отделения. Някак тогава се чувствам в помощ на обществото. Удовлетворението е, че в дадения момент съм помогнала на човека отсреща, допълва тя.
dariknews.bg
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК. Там очакваме и вашите коментари.