Този празник, както и зимната Богородица почитат главно бременните жени, младите невести и майките. По това какъв човек първи ще дойде в къщата, се гадае какъв добитък ще се роди — мъжки или женски. Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината; някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези.
Той е третият вълчи празник: не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. В някои краища забраняват употребата на думата вълк. Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.
