Туристи от ТД „Осогово- Кюстендил бяха в Онгъла и по делтата на Дунав
Туристи от ТД „Осогово- Кюстендил бяха в Онгъла и по делтата на Дунав / netinfo

Кюстендилци от ТД "Осогово"- Кюстендил и гости от Крива Паланка (Македония), София, Пловдив и Ямбол се насладиха на смайващи гледки с уникалното биоразнообразие на делтата на река Дунав край румънския град Тулча и посетиха румънското село Никулицел (Никулица), край което се предполага, че е била местността Онгъла, където предвожданите от хан Аспарух българи се установяват и след битка с византийците през 681 г., установяват държавата си в териториите между Дунав и Стара планина.

Част от поредната вълнуваща екскурзия бяха още пещерата Орлова чука, крепостта Червен, Ивановските скални манастири, Басарбовския скален манастир, рзервата „Сребърна" и крепостта „Меджиди Табия" край Силистра и забележителностите в Русе, както и черноморския град Констанца, курорта Мамая и свързания също с българската история град Браила в Румъния.
Групата от близо 40 туристи бе попълнена в автобуса след спирки в София и край Русе. Първият туристически обект за първия ден - пещерата Орлова чука, близо до село Пепелина, на около 40 км от Русе. Пещерата е открита през 1941 г. от овчар, който пасял стадото си в района. В нея са открити скелети на пещерни мечки. Счита се, че е била обитавана от хора през палеолита и каменно-медната епоха. За посетителите са достъпни и осветени около 3 км от пещерата. В галериите живее писклив прилеп (Chiroptera), който е уникален за Европа вид. Проучванията на пещерата продължават. Първата пещерна зала е наричана "Концертна", защото заради добрата й акустика в нея често се изнасят концерти, а в чест на това посещение групово бе изпята песента „Хубава си моя горо". В пещерата има интересни образувания като "Динозавъра", "Бухала", "Костенурката" и др. Всички от групата преминаха и през небезизвестното кладенче на пещерата, което изпълнявало всякакви желания, но само по едно за всеки, потопил си ръцете в него. Последваха визити до средновековната българска крепост Червен до едноименното село (един от най-значимите военни центрове на Втората българска държава (12-14 век), Ивановските скални църкви, отличаващи се от другите запазени скални манастирски комплекси в България с добре запазените си стенописи, както и Басарбовския скален манастир „Свети Димитър Басарбовски" - единствен действащ скален манастир в България.

При всяка една от забележителностите бе получена достатъчно богата информация от местни екскурзоводи, а преди нощувката в хижа Приста край Русе отново имаше време за забавление с народни хора и авторски песни на носещия почти навсякъде китарата си водач Любомир Младенов. Особено впечатляващо е песента „Жълтата стрелка", посветена на маркировката, която насочва пилигримите по пътя Камино в Испания.
На сутринта автобусът потегли към езерото Сребърна и едноименния резерват близо до Силистра, а пътьом бе взета екскурзоводката Богдана от Русе, която в следващите дни се доказа като изключителна професионалистка и предостави невероятно любопитна информация и факти за всички предстоящи градове и обекти. Младата екскурзоводка Яна от природо-научния музей в Сребърна пък разказа за богатото разнообразие в биосферния резерват, а с помощта на бинокли всички зърнаха единични бройки от така популярните за езерото пеликани. Резерватът се намира се на главното миграционно трасе на прелетните птици между Европа и Африка, наречено "Via Pontica". В резервата се срещат 139 вида висши растения, като 11 от тях са редки или застрашени от изчезване извън територията на Сребърна. Животинският свят е от 41 вида бозайници, 11 вида влечуги, 10 вида земноводни и 24 вида риби. Резерватът е известен най-вече с птиците - 221 вида на неговата територия. Това е единственото традиционно в България гнездово находище на голяма бяла чапла. През 1983 г. „Сребърна" (площ от около 892,05 хектара, както и буферна зона от около 540 хектара) влиза в списъка на паметниците на световното културно наследство и природните забележителности на ЮНЕСКО.


Следващата спирка от втория ден бе крепостта „Меджиди Табия" южно от Силистра. Това е единствената напълно съхранена крепост от османската епоха в България. Тя е най-запазеният от шестте укрепителни пункта на фортификационната турска система, изиграла важна роля в Кримската (1853-1856 г) и Руско-турските войни (1853-1856 г. и 1877-1878 г.). Идеята за построяването на тази система от военни укрепления е дело на немския военен инженер Хелмут фон Молтке (1800г-1891 г.), а крепостта е строена през периода 1841-1853 г. с безплатния труд на 300 принудително събрани българи. Главните майстори са от Дряново, а каменоделците са от региона на Силистра. След крепостта бе премината границата с Румъния, а на път към румънския черноморски град Констанца в далечината бе видян Траяновият трофей - монумент в село Адамклиси, Северна Добруджа, днешна Румъния, построен от император Траян през 109 година в римската провинция Мизия в чест на победата му над даките през 102 г. в битката при Тапае. Монументът е издигнат символично на мястото, където в 92 година е победен XXI Хищнически легион. До неговото изграждане на мястото има олтар, върху стените на който са изписани имената на 3000 легионери и ауксилиарии загинали тук в битка за републиката. В Констанца имаше време за кратка разходка по крайбрежната ивица и стария център на града. Това е най-старият обитаем град в Румъния (основан през 600 г.) с население 302 171 жители (по данни от 2009 г.) и притежава най-голямото пристанище на Черно море и едно от най-големите в Европа.

Интересни забележителности са също Генуезкият фар, катедралата „Св.Петър и Павел" и голямата джамия Махмуди. На разположения в съседство курорт Мамая (най-голям на румънското черноморско крайбрежие, представляващ ивица земя между Черно море и езерото Сютгьол) бе направена панорамна обиколка с автобуса, който след това се отправи към град Тулча, където бяха предвидени следващите две нощувки в тризвезден хотел с вечери и закуски. След вечерите имаше достатъчно време за разходки по центъра на града и крайбрежната улица покрай река Дунав. Именно делтата на Дунав (от 1991 г. е част от световното природно наследство на ЮНЕСКО) бе кулминацията на екскурзията в началото на третия ден с близо четиричасово пътешествие с малки лодки за по 10 души. Дълга е 75 и широка 65 км, а площта е близо 3500 квадратни км. Начало на делтата слага разделянето на Дунав на два основни ръкава - Килийски и Тулченски. Килийският ръкав протича през Одеска област, като по неговото протежение е образуван отделен украински биосферен резерват. Тулченският на 17 км надолу по течението се разделя също на два ръкава - Георгиевски и Сулински, които се вливат поотделно в Черно море. Никъде другаде по света няма събрани на такава площ 250 вида птици. От тях 180 са европейски, а 70 вида - прелетни, които идват от Африка и Азия, и по-точно от Египет, Судан, Иран и Индия. Делтата се пресича от 45-ия паралел северна ширина, което е точно на половината от разстоянието между Северния полюс и Екватора. Всички се насладиха на богатото биоразнообразие на този природен феномен, успявайки да видят безброй чайки, корморани и по-малко на брой лебеди и пеликани.


След уникалното пътуване по ръкавите и каналите на делтата на Дунав по програма предстоеше посещение на село Нукулицел (Никулица), за което се предполага, че се намира в рамките на Онгъла. Укрепеният лагер и едноименната местност се намирали в района на делтата на Дунав, но точното им местонахождение не е установено безспорно. Друга версия поставя Онгъла в района на Галац, до река Серет. Част от учените смятат, че Онгъла се е намирал в днешна Бесарабия. Предполага се, че укрепеният лагер на прабългарите е бил на несъществуващият днес остров Певки. След разпадането на държавата Велика България на кан Кубрат, Кубратовият син Аспарух и предвожданите от него българи мигрират под натиска на хазарите и прекосяват река Днепър и Днестър и в края на 60-те години на VII век се установяват в Онгъла, в непосредствено съседство с Византия. Опитът на император Константин IV Погонат през 681 г. да унищожи новите съседи на империята завършва с разгром на византийците в битката при Онгъла, а след нея Аспаруховите българи установяват държавата си. Всички от групата се снимаха с гордост с българското знаме пред кметството на село Никулицел, след което посетиха и средновековната българска църква "Свети Атанас Летни". Тя е строена през XIII-XIV век като почти идентична с Боянска черква и е най-старата запазена в Добруджа, но със свалени български стенописи още през 80-те години на миналия век. След това имаше немалко път с преминаване и на Дунава чрез ферибот до свързания не по-малко с българската история, но от други времена, град Браила с население от около 180 000 жители.

Градът е тясно свързан с историята на България и нейните национално-освободителни борби. Там е създаден Българското книжовно дружество, преобразувано по-късно в Българска академия на науките. В града има занемарена в последните години българска църква „Възнесение господне" с красива архитектура и е изграден бюст-паметник на Христо Ботев, за който любопитство проявиха и няколко млади румънки, след като видяха толкова голяма група да се снима пред него. Няколко месеца в Браила живял и Иван Вазов, който по-късно написва "Немили-недраги" - драматичната и неподправена история на българските хъшове. На мястото на странноприемницата, приемала българските хъшове, днес има жилищен блок, но живеещ в него румънец е изградил паметна плоча, която да напомня за Христо Ботев и хъшовете. Българските хъшове оставили още една друга следа в Браила - тук те играли в първата театрална трупа в града, основана от първия български режисьор Добри Войников, на който има барелеф в местния театър. Преситената за деня програма доведе и до късно прибиране в Тулча със закъсняла вечеря някъде около 23:00 часа.
В четвъртия ден от екскурзията се отдели достатъчно време за пешеходна обиколка, свободно време и пазаруване в град Тулча, в който живеят представители на над 20 народностни групи. За пъстротата на населението на Тулча в миналото напомня джамията Азизие, катедралата "Св. Никола" - патрон на рибарите и другите забележителности на града. През пролетта на 1857 г. в града от българи е завършена първата й внушителна църква - храмът "Свети Георги". Часовниковата кула на храма "Св. Георги" е висока 27 метра и звукът от камбаните й отеква и днес на всеки половин час. До църквата е имало и българско военно гробище от времето на Първата световна война, което днес е изличено. Катедралата на града "Св. Никола" отворила врати в 1865 г. също е българска цeрква, сред ктиторите сочени от румънската историография се четат имена като Георги Узун Тома, Валсиле Неделчо Гъската, братя Сотиревци и т.н. През 1866 г. за известно време в града пребивава Васил Левски, за да се срещне със Стефан Караджа. В дунавския град има археологически музей и музей на Дунавската делта с аквариум. След това автобусът пое по обратния път през Констанца за България. Преди последната нощувка имаше време за панорамна обиколка на Русе и показване на всички по-интересни места в града от екскурзоводката Богдана, която бе изпратена да се прибере вкъщи със сърцераздирателно стихотворение и аплодисменти. Вечерта отново имаше подобаващи песни и хора, сред които и Дунавско на брега на Дунава.
Преди пътя от около 400 км до Кюстендил в последния ден групата получи три часа за пешеходно разглеждане на забележителностите на Русе като къщите на баба Тонка Обретенова и Захари Стоянов, както и други индивидуални дейности. Русе е петият по големина град в България с население 145 765 души и често е наричан „Малката Виена" заради многобройните сгради-паметници на културата, в чиято архитектура са застъпени стиловете необарок, модерн, неокласицизъм и сецесион. Архитектурата на града е уникална за България и привлича все повече туристи. Девизът на Русе е „Град на свободния дух". След прибирането у дома едва ли има някой разочарован от видяното и поредните изживени прекрасни емоции.

Текст и снимки: Георги Красимиров Георгиев, ТД „Осогово" Кюстендил