Оркестър „Габрово“ ще свири днес в градинката на улица „Радецка“. Началото е в 11:00 часа, а концертът е по повод Деня на Независимостта.
На 22 септември България празнува 106 години независимост и възраждането на българската държавност.
След 1878 г. Българското княжество живее напълно независимо, но формалният васалитет спрямо Османската империя продължава да тежи. На 22 септември 1908 г., възползвайки се от нарушаването на Берлинския договор с анексирането на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария, Княз Фердинанд провъзгласява Независимостта и приема изконния титул Цар на българите.
Това става в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Велико Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението до независимостта на България държавата е трибутарно княжество и търпи редица спънки от това – както икономически, така и в международните си отношения. Новото положение на страната издига международния й авторитет и помага за развитието й.
От приемането на християнството при Борис Първи, през разцвета на писмеността при Симеон Велики и стремежа на цар Калоян да бъде равен на другите владетели, водейки умела дипломация между Рим и Византия и след това - в битките за Свободна България, в Съединението на двете Българии, както наричат Източна Румелия и Княжество България - българското битие е устремено към постигането на Независимост на църквата и народа.
И както при честванията на годишнините от Априлското въстание обръщаме поглед към Панагюрище или Копривщица, така днес поглеждаме в Старопрестолния град - Велико Търново, където на паметната плоча на Царевец, ще прочетем: "Тук, в историческата крепост Царевец, на 22 септември 1908 г. Княз Фердинанд I обявява Независимостта на България".
Все пак Независимостта на България е обявена в старинната църква "Св. Св. Четиридесет мъченици", която приютява едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници - Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.
На 18 май 1888 г. в тази църква сключват брак министър-председателят Стефан Стамболов с Поликсени Костаки Станчова от Свищов. В църквата са погребани царете Калоян, Иван Асен II, Михаил Шишман, цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски и много други членове на царското семейство. В същия храм Фердинанд приема титлата цар на българите.
Н.В. Цар Фердинанд І
(снимка kingsimeon.bg)
