Да спре самодейността при издигане на войнишки паметници, призова на заседание на Областната комисия за военните паметници историкът Радослав Симеонов. Той посочи, че има паметни плочи с имена на загинали, които са поставени без да са ползвани никакви документални източници. Това по думите му води до произволно изписването на имена на хора, които не са участвали или не са загинали във войните.
Задължително е преди да се издигне паметник имената на загиналите от дадено село да бъдат проверени в архива на музея, каза Симеонов. Необходимо е още да бъде съгласуван видът на текста, защото съществуват правила, които трябва да се спазват. Има например общоприети съкращения на офицерските звания и определен начин за изписване на годините, посочи историкът.
Директорът на Регионалния исторически музей Костадин Костадинов допълни, че сега в текстовете на някои паметници дори са допускани правописни грешки. Намесата на историците се налага и заради други пропуски. "В Красен беше открит великолепен паметник на отвлечените през 1916 година българи от румънците, но в текста не се посочва от кого са отвлечени и къде са загинали”, разказа Костадинов. Той отбеляза, че това един от най-добрите подобни паметници в страната, но за съжаление текстът е непълен.
За да не се допускат пропуски занапред, Областната комисията за военните паметници реши издигането на нови паметници да става задължително след съгласуване на идейния проект с музейните специалисти. Решено беше още Историческият музей да изготви стандарти за военните паметници, които да се приемат официално на следващо заседание. Впоследствие указанията ще бъдат изпратени до всички общини в региона.
В Добричка област има 90 военни паметника. Комисията прие в регистъра да бъдат включени още два - изградените наскоро паметници в селата Паскалево и Богдан, които са в памет на загиналите във Войните за национално обединение през периода 1912-1918 година и през Втората световна война.
