Двайсет години след излизането на първия български жестов речник, държавата все още не е признала езика на глухите за официален. Това ще се случи най-рано през октомври, когато ще излязат резултатите от националното изследване на българския жестов език.
Те трябва да покажат, че езикът е самостоятелен и има собствена граматика, обясни пред Дарик Бояна Алексов, експерт в Министерството на образованието. Въпреки че все още няма официален статут, жестовият език у нас се използва за комуникация между глухи и чуващи, както и в училище. Признаването му ще подобри достъпа на глухите хора до образование и различни услуги. У нас живеят около 120 хиляди хора с различна степен на загубен слух, но само 30 хиляди от тях използват жестовия език.
Жестовият език да бъде признат за официален, настояват от Съюза на глухите
Българският жестов език е разработен на базата на международния език "Жестуно", а първият български речник излиза през 1996-та година. Сред неговите автори е инж. Миряна Мошева, координатор в Съюза на глухите и един от основните преговарящи за признаването на жестовия език за официален.
Тя разказва, че България е задължена да узакони жестовия език след подписването на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но процедурата се бави, заради спор, дали първо да се направи научно проучване на езика или първо да се въведе официално.
Хората със слухови проблеми се сблъскват с липсата на уеднаквен жестомимичен език
Проучването е започнало и е възложено на организацията "Глухи без граници", по проект на образователното министерство. Резултатите трябва да излязат през октомври, обясни Бояна Алексов, експерт в министерството. "Да видим дали той наистина е самостоятелен език, който се регулира от собствени граматични правила и закономерности", посочи тя.
Междувременно, вече пета година жестовите преводачи у нас могат да работят законно, но срещу скромното заплащане от 5 до 8 лева на час. Жестовият превод е нужен на хиляди глухи хора, за да използват различни услуги в ежедневието си, разказва преводачът Даринка Борисова.
"Най-вече глухите хора търсят помощта на жестовите преводачи там, където им е най-трудно да се справят - в съд, полиция, при нотариус, в болница, във всички сфери, където термините са по-специфични и те не могат да се справят с комуникацията", поясни преводачът.
Официалното признаване на жестовия език у нас ще задължи държавата да осигурява средства за достъпа на глухите хора до различни услуги чрез превод. До момента жестовият език е с официален статут в Англия, Франция, Швеция, Латвия и Германия.
Те трябва да покажат, че езикът е самостоятелен и има собствена граматика, обясни пред Дарик Бояна Алексов, експерт в Министерството на образованието. Въпреки че все още няма официален статут, жестовият език у нас се използва за комуникация между глухи и чуващи, както и в училище. Признаването му ще подобри достъпа на глухите хора до образование и различни услуги. У нас живеят около 120 хиляди хора с различна степен на загубен слух, но само 30 хиляди от тях използват жестовия език.
Жестовият език да бъде признат за официален, настояват от Съюза на глухите
Българският жестов език е разработен на базата на международния език "Жестуно", а първият български речник излиза през 1996-та година. Сред неговите автори е инж. Миряна Мошева, координатор в Съюза на глухите и един от основните преговарящи за признаването на жестовия език за официален.
Тя разказва, че България е задължена да узакони жестовия език след подписването на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но процедурата се бави, заради спор, дали първо да се направи научно проучване на езика или първо да се въведе официално.
Хората със слухови проблеми се сблъскват с липсата на уеднаквен жестомимичен език
Проучването е започнало и е възложено на организацията "Глухи без граници", по проект на образователното министерство. Резултатите трябва да излязат през октомври, обясни Бояна Алексов, експерт в министерството. "Да видим дали той наистина е самостоятелен език, който се регулира от собствени граматични правила и закономерности", посочи тя.
Междувременно, вече пета година жестовите преводачи у нас могат да работят законно, но срещу скромното заплащане от 5 до 8 лева на час. Жестовият превод е нужен на хиляди глухи хора, за да използват различни услуги в ежедневието си, разказва преводачът Даринка Борисова.
ThinkStock/Getty Images
Официалното признаване на жестовия език у нас ще задължи държавата да осигурява средства за достъпа на глухите хора до различни услуги чрез превод. До момента жестовият език е с официален статут в Англия, Франция, Швеция, Латвия и Германия.