"Погребален комплекс от осем кръгли мавзолея е открит на Перперикон и това има аналогии единствено във "Вечният град" - столицата на великата римска империя", съобщава проф. Николай Овчаров.

Нови безценни археологически находки са намерени на Перперикон

Грандиозният, по думите му, некропол от кръгли сгради (ротонди) е датиран най-общо в III-VI в. Те са разположени от запад на намерената през 2016 г. най-голяма раннохристиянска църква в Родопите.

"Засега ротондите са осем, но е сигурно, че техният брой ще бъде по-голям", смята ученият. Входовете на част от вероятните погребални съоръжения са оформени с представителни портици и колонади.

Овчаров припомня, че през миналата година, западно от издигнатата през V-VI в. на обширната тераса на Южния квартал грандиозна базилика, археолозите попаднаха на останките от епископска резиденция от същата епоха.

Николай Овчаров: Монета потвърждава, че на Перперикон е бил храмът на Дионис

През 2021 г. бяха разкрити още няколко големи сгради, чиито долни части изцяло са изсечени в скалния масив. Нагоре те са се издигали на два или три етажа, а стените са оформени с прецизно издялани каменни блокчета.

Във вътрешността на отделните помещения се влиза през двукрили врати, чиито прагове и страници са прекрасно запазени. Както подобава на подобни такива ансамбли от късноантичния период, комплексът на Перперикон се състои от множество взаимосвързани постройки.

"Кръглите конструкции имат приблизително еднакви размери - с диаметър 7-8 м, подобно на откритата през миналата година ротонда. Някои са оформени особено представително с портици и колонади. Запазени са бази и части от самите колони. За съжаление, всички ротонди са разрушени още в древността и намиралите се в тях саркофази още тогава са унищожени", допълва Овчаров.

Нова находка на Перперикон (ВИДЕО)

По думите му, няма съмнение, че в тази зона са били полагани тленните останки на най-знатните хора в древния град. И в това няма нищо чудно, защото тя се намира непосредствено от запад на главния път, излизал от Южната порта на крепостта и водел към главната магистрала Via Egnatia, свързвала двата центъра на империята - Рим и Константинопол.

"И не е случайно, че от изток на същия път през V-VI в. е изградена и най-голямата раннохристиянска църква в Родопите", обобщава археологът.
БТА