Всеки, който иска да сподели смешни, абсурдни или пък просто любопитни истории от времето на соца, е "добре дошъл" в Образцовия дом на VIP Brother във Facebook. Не е нужно авторите да са очевидци на соца, за да споделят абсурдите на времето му с VIP Brother. Историите може да са свидетелски или пък разказани от трети лица - важното е да са истински. Най-добрите от тях ще бъдат наградени и използвани като част от сценария на предаването.
Ето какво споделиха първите 5 участници в акцията:
Илиана Раева:
„Аз бях златно момиче (така се наричаха поколението състезателки по художествена гимнастика, които представят България в периода от 1976 до 1999 г.), а мъжът ми - футболна звезда (професия, позната със същото име и до днес) - това ни правеше много интересни за Държавна сигурност и УБО (Управление безопасност и охрана, част от Държавна сигурност), които ни следяха по "донос". Ние бяхме млади, щастливи и влюбени и не искахме неканени "гости" помежду ни, затова всячески се опитвахме да им избягаме, дори минавайки на червено по светофарите. Сега тази история изглежда смешна, но тогава беше тъжна.
Георги Лозанов:
„Познавах една възрастна професорка, която на младини била партизанка и мечтаела в гората да се занимава с теория на литературата. Затова на 9 септември 1944 година, докато другите завземали казармата, пощата, кметството и пр., тя нахлула в университета с шмайзер в ръка и завзела катедрата по теория на литературата.
Смешната история, впрочем и тя колко ли е смешна, е за България скоро след 9 септември 1944 година. Един доста по-възрастен и по-разкрепостен познат ми разказваше, че тогава му се е налагало да спи само с миньончета, защото е било забранено след 22 часа жена да пребивава в квартирата на мъж, ако няма регистрация на адреса. И той е трябвало да ги крие в един кош за пране, когато мине проверка. По-едрите просто не се събирали в него".
Проф. Андрей Пантев
"Най-смешното дойде непосредствено след края на социализма, когато всички червени преподаватели станаха сини политолози.
Коко Каменаров
„Смешно и тъжно е. Трябва да признаем (поне аз), че живяхме не чак толкова лошо тогава... Имам предвид не богато, но весело, безпаметно, без всякаква мисъл за "утре", полутайно празнувахме Великден и Коледа, полуявно не уважавахме почти нищо и което е най-важно - говорехме си много.
Опасявам се, че останалото е по-тъжно: не просто станахме циници, но и произведохме поколения от циници, "много" сме наясно с понятия като враг и вина, като определено свикнахме някой друг да ни е виновен, обичаме да броим чужди пари, умираме от смях, когато някой се пребие, вместо да хукнем да му помогнем... съвсем сигурни сме, че няма друго сирене и море, освен българското.
Просто сме тежко комплексирани и е спешно да се научим отново да си говорим със света".
Емил Спахийски:
"За мен като дете тъжното от социализма беше, че можехме да опитаме банани и портокали само един път годишно по Коледа. Че не можехме да си купуваме хубава техника, а нея я купуваха от Кореком само партийните лидери и гастарбайтерите. Не можех да живея в София, защото имаше крепостничество в известен смисъл. Страховито беше, че може да има ядрена авария и няма да те предупредят.
Още новини и подробности около VIP Brother 2014 "Образцов дом" следете на Facebook страницата на шоуто, както и на сайта на Нова телевизия.
Видеа ви очакват и във официалния канал на VIP Brother във Vbox7.com.
