Не умеем да се променяме или не го искаме достатъчно силно. Умеем да се жертваме за каузи, но сме по-добри в забравянето им. Горим, изгаряме и продължаваме напред. Уж преминаваме прехода и все сме в него, затънали до гуша и безнадеждно упоени от безтегловност. Умеем ли да правим добри филми, или все стигаме до лош сценарий с още по-лошо изпълнение, с все едни и същи актьори?
Ако сте пуснали телевизор, включили радио или отворили произволен сайт на 21 май 2013 година и сте попаднали на информация за първия работен ден на 42-рото Народно събрание, сте сбъркали. И то жестоко, ако сте си мислели, че ще видите едни умни, сърцати, добри хора (по неповторимия Стефан Данаилов). Направо непростимо сте се о/сбъркали, ако дори за миг сте допуснали, че нещо се е променило след януаро- февруаро - мартенските протести в страната, след самозапалите се хора, след бъркотията, хаоса, набързо обявените предсрочни избори, денят за размисъл и така нататък и така нататък.
На 21 май 2013 година обаче няма изненади - депутатите са нови, ама стари, Народното събрание е 42-рото, ама е като 41-то и положението общо взето е без изменение. Джентълменството налага да се даде приличен гратисен период на новия парламент, преди да бъде критикуван (както обикновено) или потупван по рамото (както досега не се е случвало). Джентълменството обаче не важи за депутатите, просто защото повечето лица са до болка познати вече. И не са се променили.
Денят си личи по сутринта, а дните занапред - по първия. Първият ден на 42-рото Народно събрание зададе тона - плюене, безпредметни обвинения, мерене кой е по-по-най. Между „Ние", „Вие", „Ние така", „А вие не така", „Не ми говорете така", „А Вие защо ми говорите така", „Ние няма да ви слушаме", „Няма ние вас да слушаме" така и не се стигна до сериозните, истински, болезнени, парещи болки на хората. Пинг-понг, пинг-понг, пинг - понг. Така е по-изгодно. За политиците. Не за хората.
Мисълта, че си попаднал в много лошо написана и режисирана екшън-комедия, се подсили и от немалкото мускулести хора със слушалки в ушите, кръжащи около определени депутати. Има нещо ужасяващо народен избраник (!!!) да бъде охраняван. Охраняван от хората - работодателите му?! Но това е друга тема. В шеги и закачки, със странни пояснения кои са крадци и лъжци, депутатите така и не засегнаха онези проблеми, които изкараха хората на улицата. За сметка на това имаше от всичко по малко - гняв, любов, омраза, поиграха си и на прелъстен и изоставен, даже и до бой се стигна.Този филм е по-изгоден. За политиците. Не за хората.
И ако политиците не си дадат ясна сметка за това, хората бързо ще сменят канала. За кратко. След това ще ги изметат така, както вече го направиха. Защото ако политиците режисират филм за "Златна малинка", хората не искат да живеят в него. Така е правилно. Не за политиците. За хората.
