Без значение дали имате дете или не, съм сигурна, че случаят с предаването на двете деца от Асеновград на майка им Барбара Василев не ви е останал безразличен. И слава Богу! Подобно на десетки други лоши примери в България за това кой как си върши работата, постфактум бяха отчетени нарушения за това как са действали служителите на Отдел „Закрила на детето" в Асеновград. Дотук нищо необичайно за нашите географски ширини. Някой греши - после си признава грешката, всички плясваме с ръце и му признаваме колко е възпитан и как отсега нататък всичко ще е наред. Така ни се случват поправянията на грешките, когато става дума за стари „Чавдар"-и с неизправни спирачки, за подкупни политици, свързани с мутри или за така наречените социални работници, на които може да разчитат може би единствено собствените им деца.
Позицията си за отвеждането на Павел и Николета Агенцията за закрила на детето оповести на 6 юни. Сега всички на ръководни постове там спят - може би - по-спокойно. Тръпнат и вехнат вероятно само в отдела в Асеновград, където се чака тежката дума на Гергана Дренска, в чиято компетентност е евентуалното налагане на санкции на социални работници от Асеновград.
Един от важните въпроси обаче, на които председателят на агенцията Ширин Местан и подчинените й дължат отговор на онези, от чиито данъци получават заплатите си, е защо изобщо бяха допуснати писъци, стрес и тормоз при извеждането и предаването на децата? И какво следва? Защото, г-жо Местан, случаят на семейство Василеви не е тъжно изключение и за Ваше огромно нещастие стигна и до медиите. Годишно в България има по около 100 случая, в които деца на разведени родители биват предавани от единия родител на другия. Кажете ни как Вашата агенция в този момент, утре или след седмица ще гарантира, че случката няма да се повтори? Не е ли признанието за допуснати пропуски поредно доказателство, че структура като агенцията е неработеща или иначе казано - напълно ненужна.
А освен за това какви нормативни наредби да предложите и да предприемете, може би е редно да помислите и за това какви са хората Ви, работещи в отделите по градове. Дали това са хора, в чиито ръце бихте поверили собствените си деца или например тези на най-близките Ви хора? Заслужават ли те и половината от държавната си заплата, независимо каква е, след като крайният резултат от свършеното е психотрилър с участието на две деца, родителите им, Вашите служители и пр.?
Всъщност каквото и да решите, когото и да накажете, в какво и да се опитате да ни уверите, поредният Ви голям гаф е налице, въпреки че всичко можеше да бъде избегнато. И каквито и признания и тези да лансирате след станалото, те са просто едно оправдание и нагъл опит да се маскирате като хора, които знаят кога е точният момент да кажат: „Извинете! Ние всъщност сме добри и вие го знаете, нали?" Същото, в което се опитаха да ни убедят и министрите, които преди броени дни намалиха заплатите си. И вероятно е съвсем случайно, че това стана точно преди изборите. Вероятно... Но това е друга тема!
