Министър-председателят Бойко Борисов не чувства лична вина за решението на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ) да осъди България на 50 000 евро. Обезщетението е за семейството на загиналия през 2003 г. по време на полицейска операция Тодор Тодоров Димов-Чакъра.
Арестът на Чакъра трябва да се осъществи на 10 декември 2003 г. Той щял да излежи 2- годишна присъда за сводничество и кражба на добитък, както и 3-годишна за обир на чейндж бюро. При опита да бъда арестуван Димов, ръководителят на операцията и тогава главен секретар на МВР генерал Бойко Борисов разпорежда къщата, в която престъпникът се укрива, да бъде обстрелвана с противотанкови гранати. В мотивите си съдът в Страсбург посочва, че по време на операцията, ръководена от настоящия премиер, са погазени човешките права и по-конкретно „правото на живот". От своя страна семейството на Чакъра настоява разследването за смъртта му да бъде подновено.
Според свидетели в акцията по залавянето му са участвали около 200 полицаи, сред които и барети. След края на зрелищната операция, започва разследване за смъртта му. Повече от два часа тогавашният главен секретар на МВР дава показания за случая със смъртта на Чакъра пред военния следовател Антон Иванов, сега прокурор в Районната прокуратура в Димитровград:
Това беше доста отдавна. Случаят наистина беше много нашумял. Имаше доста интерес около цялата ситуация. Постарал съм се да бъда възможно най-обективен, най-всестранен при разследването. Всичко, което сме правили като разследващи органи, също с наблюдаващия прокурор, е описано в делото. Ние вървяхме, установихме къде е, видяхме пораженията по него, мисля, че и съдебният лекар, тъй като тялото бе страшно обгоряло, дори вследствие на взрива от граната беше разкъсано на две. Обгоряванията на вътрешните органи бяха външни. Сърцето му беше обгоряло. Това няма как да стане, когато тялото е цяло. Първо е имало взрив, след това пожарът е изгорил вътрешните му органи. Дори мисля, че с рентген на останките от трупа се виждат много добре осколките. Вижда се дори халката от граната, която е на пръста му, обгорялата ръка.
Още тогава се появиха твърдения, че показанията на полицаите не съответстват с факта, че Чакъра е бил десняк. Би трябвало да държи гранатата с дясната си ръка, а халката е намерена в нея, не в лявата.
Ако човек пише с дясната ръка, не означава, че извършва всички дейности с нея. Това ми звучи малко абсурдно.
Във връзка с разпитите, които сте провели тогава, имате ли спомен колко полицаи са били разпитани?
Не мога да си спомня, но според мен бяха над 100.
По време на разпита на тогавашния главен секретар на МВР и настоящ премиер какво каза той за начина на обезвреждане на Чакъра?
Не мога да коментирам думите. Това, което съм провел като разпити на тогавашния главен секретар на МВР, е в протоколите за разпити. Щом съм го извикал да бъде разпитан, да бъде призован, доколкото знам, мисля, че той е ръководил операцията.
Пред вестник „Монитор" непосредствено след разпита си пред следователя Борисов казва: „Ако ми се наложи да ръководя отново подобна операция, пак ще постъпя така... Казах, че ако някой трябва да носи отговорност за акцията по обезвреждането на Тодор Тодоров, то това съм аз." Сходен е коментарът, който премиерът дава и пред вестник „24 часа" през 2004 година. Ден след като стана ясно, че държавата ни трябва да изплати 50 000 евро обезщетение на семейството на загиналия именно заради начина, по който се е провела операцията, премиерът каза: „Първо, той се самоуби. Много добре знаете. Второ, цял ден държа полицаи заложници и стреля с калашници по тях. Като полицейски шеф никога не съм допускал да се стреля по полицаи".
Въпреки коментара на министър-председателя в мотивите за присъдата по делото се казва, че не е задача на съда в Страсбург да определи дали наистина Чакъра се е самоубил. Достатъчно е да се отбележи обаче, че той е загинал по време на полицейска операция с употреба на смъртоносна сила срещу него. Въпреки че разследването е установило, че смъртта му не е причинена от гранатите на полицията, а от него самия, важното за съда е дали операцията е планирана и извършена по начин, така че да се избегне всеки риск за човешкия живот. В решението се посочва още, че когато операцията на МВР започва, Тодоров е бил жив, а когато завършва е мъртъв. Дали човекът, който ръководи всички действия на униформените тогава, носи отговорност според Страсбург, коментира адвокатът на семейството на загиналия Михаил Екимджиев. Според него въпрос на личен избор е дали обезщетението от 50 000 евро трябва да бъде платено от държавата или от Бойко Борисов:
В мотивите никъде в прав текст не е казано, че е отговорен той. Но след като Страсбургският съд казва, че начинът, по който е планирана и проведена, е неефективен, непрофесионален и е показал незачитане на правото на живот - нещо, което трябва да се прави от всяка правова държава и от всяка държава членка на Съвета на Европа, това означава автоматично, че отговорни за начина на провеждане са лицата, които са я ръководели. Както подчертах, тя е ръководена именно от генерал Бойко Борисов. На второ място съдът в Страсбург приема, че разследването, което е образувано по повод смъртта на Чакъра, е проведено необективно и едностранчиво, а оттук автоматично следва, че трябва да бъде възобновено, а стандартите за ефикасно разследване, възприети в практиката на Европейския съд, са, че то трябва да бъде насочено към индивидуализиране и наказване (подчертавам наказване в наказателно-правния смисъл) на отговорните лица. В свое интервю пред „24 часа" Бойко Борисов заявява, че е ръководил операцията и че е разпоредил стрелбата. Ако днес се провеждала, отново би я разпоредил по същия начин и, че ако има виновен, това е той. Всичко това насочва към изводите, че на първо място при влизане в сила на решението на Европейския съд, трябва да има наказателно разследване, насочено спрямо Бойко Борисов и че той е пряко отговорен за това решение. От него зависи дали платеното обезщетение ще бъде платено от всички нас или той би могъл да направи жест, с който да поеме тази отговорност.
В коментар на въпросите на журналистите след заседанието на Министерски съвет днес Борисов казва, че не се чувства отговорен за случилото се.
А интересно защо тогава той е заявил точно обратното. Въпросът дали се е самоубил или не, не е бил предмет на обсъждане в делото на ЕСПЧ. Това е въпрос, който би трябвало да се изясни в рамките на ефективно и обективно вътрешно разследване, Това, което Страсбургският съд казва, е, че на базата на документите, които са му предоставили, това са документи от българската прокуратура и полиция, той не може да бъде убеден, че това е самоубийство и не може да разбере какво е наложило обстрелването на къщата с гранатомет. Тоест, заключението на съда в Страсбург е, че дори да няма категорични данни, че Димов е бил убит от този обстрел, разпореден от генерал Борисов, употребата на такъв тип полицейска сила е отвъд рамките на абсолютно необходимото. Това е общ европейски правозащитен стандарт. Полицията използва въоръжена сила само когато това е абсолютно необходимо. А какво се получава. В 17 часа Чакъра спира да стреля, няма никакви признаци дали е жив, дали е ранен, дали вече е умрял и въпреки това четири часа по-късно се разпорежда изпепеляване на къщата с гранатомети. Това е тази неадекватна и преекспонирана реакция от страна на българските власти, ръководени от Бойко Борисов.
Да отговорим на тезата на премиера, ако разследването тогава наистина е свършило работата си както трябва и се окаже, че Чакъра се е самоубил. Ако изобщо се поднови това разследване, каква отговорност може да носи тогавашният ръководител на операцията?
Превишаване на правомощия за това, че е разпоредил използване на неадекватна за ситуацията полицейска сила. Това е акцентът на Страсбургския съд. Той не казва, че пряко отговорен за убийството или не, но казва, че подготовката и провеждането на операцията, тоест решенията, които са вземани, са неадекватни. Тоест, използвана е една диспропорционална сила. Това значи, че човекът, който е взел решение за използване на такъв тип сила в такава ситуация, е превишил правата си. Така че, какво говори премиерът, както виждате, той си мени решенията и настроенията през няколко часа. След известно време може да каже нещо различно.
Доколкото научихме, имало различна позиция на българската съдийка в съдебния състав - съдия Панова. Вярно ли е това?
Да. Доста странно, особено мнение има съдия Панова. Тя от една страна се съгласява с решението на мнозинството, че операцията не е планирана и проведена адекватно, тоест, че има свръх употреба на сила, но от друга страна смята, че не се налага допълнително разследване. Според мен е очевидно, че това нейно решение е мотивирано от нежеланието да се възобнови наказателното разследване, в което няма как да се мине без разпит, а вероятно и повдигане на обвинение срещу Бойко Борисов.
На какво основание може да стане това възобновяване на наказателното производство? Кой трябва да сезира прокуратурата в случая?
Когато бъдат констатирани нарушения, както в случая е констатирано, че няма ефикасно разследване, държавата, която е осъдена да предприеме такъв тип мерки, които да преодолеят това нарушение, когато е констатирано, че проведеното разследване не е ефикасно, единствената такава генерална мярка, която може да санира допуснатото нарушение, е разследването да бъде подновено, да бъде проведено както трябва. Това означава да бъдат идентифицирани и наказани отговорностите лица, когато става въпрос за нарушение на правото на живот.
Вие очаквате ли това разследване да се поднови?
Очаквам да се поднови, но не очаквам, че прокуратурата, който и да е главният прокурор, ще има куража да повдигне обвинение срещу ръководителите на операцията.
А разследването тогава доказва конкретна причина за смъртта на Чакъра - самоубийство. Разследвано ли е обаче защо се е стигнало до такава операция с такъв мащаб и можело ли е да бъде избегната?
Това е ключовият въпрос. Това е въпросът, върху който акцентира и Страсбургският съд, приемайки, че разследването е неефективно. Той казва, че не са задавани изобщо въпроси защо е употребена такава сила върху един обикновен бандит, който в последните пет часа преди да бъде изпепелена къщата с гранатомети, не е оказвал никаква съпротива. Създава се впечатление, че след като той си е позволил да открие огън, дали е стрелял по полицаи или във въздуха това още не е съвсем ясно установено, но че целта на полицаите е била да бъде ликвидиран.
