Възраженията на Полша срещу евроконституцията застрашават плановете на Меркел
Възраженията на Полша срещу евроконституцията застрашават плановете на Меркел / netinfo

В последните дни европейски лидери последователно посещават Берлин в момент, когато германската канцлерка Ангела Меркел все по-настоятелно призовава за създаването на пътна карта за съживяване на Договора за европейска конституция.

Почти всички подкрепят идеята на Меркел за свикване на междуправителствена конференция през втората половина на годината с цел разработване на окончателен вариант на конституцията, който да бъде ратифициран преди изборите за Европейски парламент в средата на 2009 г.

Успехът на инициативата би донесъл голямо признание на германското председателство на ЕС и ще даде мощен импулс на португалското председателство, което започва през юли.

Също така това ще даде начален тласък на процес, който най-накрая ще позволи на 27-членния съюз, обременен от една тромава процедура за вземане на решения съгласно Договора от Ница, отново да функционира ефективно. Този път дори бивши скептици като британския премиер Тони Блеър и новия френски президент Никола Саркози приветстваха инициативата на Меркел.

Позицията на Блеър е прагматична: практическите проблеми на разширения ЕС трябва да бъдат решавани по практичен начин, но британците няма да допуснат намеса на съюза във вътрешните им работи.

"Това, което винаги сме заявявали е, че няма да се откажем от възможността сами да решаваме въпросите на правосъдието и вътрешните работи, и тази наша позиция остава в сила", заяви тази седмица говорителят на Блеър.

Саркози изостави препоръките си за създаване на "мини-конституция" и в четвъртък ще посети Варшава, за да разговаря с премиера Ярослав Качински и да разсее опасенията на Полша.

Неговият говорител Давид Мартинон заяви, че френският президент ще лобира за "приемането на опростена конституция, която ще позволи реализиране на съществените институционни промени, предвидени в предишния проект за конституция". Саркози също така подчерта необходимостта ЕС да "се излекува от относителната си парализа".

Други европейски лидери твърдо настояваха за запазване на основните положения на предишната конституция, която преди две години убедително беше отхвърлена на референдуми във Франция и Холандия, въпреки че всеки от тях поставя акцент върху различни проблеми.

Лидерите на Швеция, Белгия и Ирландия, които се срещнаха с Меркел на 31 май, изразиха подкрепата си за инициативата. "Ирландия продължава да държи на основните положения в проекта за конституция", заяви ирландският премиер Бърти Ахърн.

Унгарският премиер Ференц Дюрчани отиде дори по-далеч, когато в понеделник заедно с италианския премиер Романо Проди и литовския президент Валдас Адамкус се срещна с Меркел.

Дюрчани заяви, че ЕС е много повече от икономическа общност, и настоя "принципите", отстоявани в конституцията, да бъдат запазени в какъвто и да било нов опростен проект. Това изглежда се отнасяше за Хартата на основните права и други "конституционни" елементи, за които британците, холандците и чехите се притесняват. При тези думи Меркел, която стоеше до него, за момент сякаш се почувства неловко.

Въпреки цялата тази подкрепа успехът все още съвсем не е гарантиран. Полша остава основната пречка, въпреки че и Чехия също възпрепятства процеса. Вчера Качински заяви, че полско вето на плановете на Меркел е "много вероятно".

Полша настоява да бъде преразгледана предвидената в конституцията система на гласуване и в противовес на припряността на Меркел иска цяла година за преработване на оригиналния текст.

Основната цел на Полша е да си осигури гаранции, че влиянието й и това на останалите по-малки страни-членки ще се засили - и че това на Германия ще намалее.

Предвидената система за вземане на решения чрез "двойно мнозинство" - най-малко 55 на сто от страните членки, в които живее поне 65 на сто от населението на Европейския съюз - е неприемлива за полското правителство, което предлага системата "корен квадратен" - при гласуване "тежестта" на всяка страна членка да се определя от стойността на корен квадратен от числеността на населението.

"Никога и при никакви обстоятелства няма да се съгласим с това, което ни беше предложено, и вярваме, че най-доброто решение за Европа е системата "корен квадратен", заяви вчера Качински.

Чешкият премиер Мирек Тополанек протестира срещу предоставянето на повече власт на ЕС. "Смятам, че това е нещо, за което си струва човек да се бори", заяви миналия месец Тополанек.

Тополанек е съгласен с полската позиция за системата на гласуване и според говорителя му отхвърля термини като "конституция" и "външен министър на съюза", както и други "символи, които предполагат, че ЕС е псевдодържава". В неделя Меркел ще се срещне с Тополанек, а внезапно в програмата й бе включена и среща с Качински в събота.

Двете срещи обаче ще се състоят не в сградата на правителството, до която журналистите лесно биха стигнали, а в бароковия замък Мезеберг, на 70 километра от Берлин. Със сигурност на срещите Меркел ще настоява за неотложната нужда от реформиране на европейските институции.

Както Проди - един от най-верните й поддръжници за конституцията и бивш председател на Европейската комисия, който е добре запознат с институционалните затруднения - каза тази седмица в Берлин: "Ако не направим крачка напред, ще направим крачка назад".(БТА)