В Русия едва предстои да бъде създадена нормална властова система, при която държавните институции и личностите, които ги представляват, изпълняват единствено служебните си задължения.
Преждевременно е засега да говорим как ще взаимодействат помежду си двете току-що обновени структури - правителството и президентската администрация, и да твърдим, че някои одиозни влиятелни фигури от путинската епоха са изтласкани на периферията на властта. От принципна важност е за начало да се отстрани коренният недостатък на днешната властова система - съзнателно се допуска държавните институции и длъжностите на чиновниците да не отговарят на реалното им участие в управлението на страната; същевременно функциите на властта се използват като инструмент за личен бизнес.
Ето например Николай Патрушев е преместен от поста директор на Федералната служба за сигурност (ФСС) в креслото на секретар на Съвета за сигурност. Може ли това да е понижение или дори изпращане в политическа пенсия? Формално погледнато - да. Съветът за сигурност в момента представлява един твърде чудноват орган без влияние, без пълномощия, нито ясно участие във вземането на държавни решения. Докато възможностите на ФСС в Русия дават шанс на съответните лица доста ефикасно да отстояват своите групови интереси.
Няма никакви непреодолими пречки Съветът за сигурност да бъде превърнат в инструмент за реално влияние. Нищо че този орган не е споменат в конституцията и е подчинен лично на президента, а президентът Медведев може би ще поиска той да си остане изцяло декоративна структура.
Властта в Русия не се опира на постове, а на съвкупността от лични връзки. Стига само Патрушев, формално понижен в длъжност, и формално непониженият Игор Сечин (не е понижение заместник-ръководител на президентската администрация да стане вицепремиер) да запазят предишното си влияние върху премиера Путин; стига да пожелае премиерът Путин да използва хора от тая групировка около Кремъл за заздравяване на позициите си пред президента Медведев - и длъжностите на действащите лица няма да имат никакво значение.
Дълго време ще измине, докато Русия се върне към властта на институциите вместо сегашната власт на отделните личности. Влиятелните служители от кремълската администрация по принцип не бива да имат ни най-малка възможност да поръчват наказателни дела срещу шефове на компании, за да бъде заграбен бизнесът им. Правоохранителните органи по принцип не трябва да бъдат инструмент за поглъщане на фирми, какъвто са станали през последните 
години. Всички органи на властта и чиновниците - техни представители, трябва да се занимават точно с тези проблеми, които са от тяхна компетенция, и то професионално, строго според закона. Банално е наистина, но звучи почти като някакво чудо в съвременна Русия, където парламентът не е парламент, правителството отдавна вече не е правителство, а президентската администрация, вместо да е технически офис, години наред фактически се разпореждаше със съдбините на страната.
Днешните принципи, според които се организира властта в Русия, е необходимо да се загърбят. Дори не защото е дошъл нов президент, който трябва да управлява страната, докато старият с целия му екип, общо взето, съвсем не си е заминал. Необходимо е, защото страната трябва най-сетне да се захване с решаване на съдържателни проблеми.
Не подялба на чужди доходни бизнеси, а борба срещу инфлацията; не пиар на самата себе си и тържество на почти еднопартийната система (в която дори партията на властта не е партия), а преодоляване на бедността, все още твърде голяма - ето реалните задачи на властта. За решаване на съдържателни задачи е потребна и съдържателна власт, при която силите на чиновниците не се хабят за боричкания под килима, сдобиване с активи под димната завеса на държавната служба и демонстрации на апаратни мускули в крокодилската схватка със себеподобни конкуренти от властта.
Естествените монополи и най-големите държавни корпорации са вече държава в държавата не по друга причина, а защото държава в държавата бяха станали конкретни ведомства, дори отделни държавни служители. В самата външно монолитна вертикала на властта бяха формирани феодални властови княжества, които постоянно водеха междуособни войни.
Как ще работи тази вертикала на двувластието? Много неща тук зависят от личната политическа воля на новия президент и на новия премиер. В новата властова конструкция зее луфт за машинации и измами, поне толкова широк, колкото и в предишната. Тогава поне страната имаше само един лидер, а сега за известно време са двама и простор за шмекерии - колкото щеш.
Реалните възможности за сенчесто управление на страната обаче са намалели. Растящата инфлация не може да се потули зад параван от политтехнологически пиар. Никоя от двете ключови фигури в днешния дуумвират все още няма реална опора сред народа - послушното мнозинство с лекота ще полага клетва пред всеки нов управник. Населението, вече осем години последователно изключвано от съзидателните процеси, няма да се включи отново в активно взаимодействие с властта, докато последната не докаже на дело, че търси подобно взаимодействие.
Затова и най-разумните концепции за развитие на страната до 2015, 2020 или 2030 година ще си останат утопии, докато органите на властта в Русия не започнат да работят конструктивно и строго в рамките на своята компетенция. Нещо несъизмеримо по-важно за съдбата на страната и ефективността на властта от това как ще се погаждат "хората на Медведев" с "хората на Путин". (БТА)
години. Всички органи на властта и чиновниците - техни представители, трябва да се занимават точно с тези проблеми, които са от тяхна компетенция, и то професионално, строго според закона. Банално е наистина, но звучи почти като някакво чудо в съвременна Русия, където парламентът не е парламент, правителството отдавна вече не е правителство, а президентската администрация, вместо да е технически офис, години наред фактически се разпореждаше със съдбините на страната.
Днешните принципи, според които се организира властта в Русия, е необходимо да се загърбят. Дори не защото е дошъл нов президент, който трябва да управлява страната, докато старият с целия му екип, общо взето, съвсем не си е заминал. Необходимо е, защото страната трябва най-сетне да се захване с решаване на съдържателни проблеми.
Не подялба на чужди доходни бизнеси, а борба срещу инфлацията; не пиар на самата себе си и тържество на почти еднопартийната система (в която дори партията на властта не е партия), а преодоляване на бедността, все още твърде голяма - ето реалните задачи на властта. За решаване на съдържателни задачи е потребна и съдържателна власт, при която силите на чиновниците не се хабят за боричкания под килима, сдобиване с активи под димната завеса на държавната служба и демонстрации на апаратни мускули в крокодилската схватка със себеподобни конкуренти от властта.
Естествените монополи и най-големите държавни корпорации са вече държава в държавата не по друга причина, а защото държава в държавата бяха станали конкретни ведомства, дори отделни държавни служители. В самата външно монолитна вертикала на властта бяха формирани феодални властови княжества, които постоянно водеха междуособни войни.
Как ще работи тази вертикала на двувластието? Много неща тук зависят от личната политическа воля на новия президент и на новия премиер. В новата властова конструкция зее луфт за машинации и измами, поне толкова широк, колкото и в предишната. Тогава поне страната имаше само един лидер, а сега за известно време са двама и простор за шмекерии - колкото щеш.
Реалните възможности за сенчесто управление на страната обаче са намалели. Растящата инфлация не може да се потули зад параван от политтехнологически пиар. Никоя от двете ключови фигури в днешния дуумвират все още няма реална опора сред народа - послушното мнозинство с лекота ще полага клетва пред всеки нов управник. Населението, вече осем години последователно изключвано от съзидателните процеси, няма да се включи отново в активно взаимодействие с властта, докато последната не докаже на дело, че търси подобно взаимодействие.
Затова и най-разумните концепции за развитие на страната до 2015, 2020 или 2030 година ще си останат утопии, докато органите на властта в Русия не започнат да работят конструктивно и строго в рамките на своята компетенция. Нещо несъизмеримо по-важно за съдбата на страната и ефективността на властта от това как ще се погаждат "хората на Медведев" с "хората на Путин". (БТА)
