Системата за борба с тероризма в САЩ сочена с пръст
Системата за борба с тероризма в САЩ сочена с пръст / снимка: Reuters

Разследването на двойния атентат в Бостън илюстрира липсата на ефикасност на американските антитерористични системи, ръководени от агенции, които понякога се състезават в преследването на потенциални заплахи, преди те да придобият драматично развитие. Когато Тамерлан Царнаев, по-големият от двамата братя, заподозрени за атентатите по време на бостънския маратон и убит при преследването с полицията, е заминал за Русия през 2012 г., пътуването му е било регистрирано от министерството на вътрешната сигурност, но не от ФБР. И въпреки че за него е имало предупреждение от страна на Русия и че той е бил вписан по искане на ЦРУ в списък за наблюдение на предполагаеми терористи, завръщането му в САЩ е останало също незабелязано.

"Системата не е проработила заради различно изписване на името му и така сме изпуснали възможността да засечем заплаха заради този прекалено сложен механизъм", казва Кристиан Бекнър, заместник-директор на Института за политика по националната сигурност към университета "Джордж Вашингтон".

"Проблемът е, че няма само един списък, а няколко", разказва Майкъл Джърман, бивш агент на ФБР, днес специалист по тероризма в Африканския съюз за защита на гражданските свободи. И тези списъци са толкова задръстени от множество невинни, включени в тях, или от грешни данни, че силите на реда не ги намират вече за надеждни, посочва експертът.

Основният списък е този на Националния център за борба с тероризма. Той е наречен TIDE /съкращение от Terrorist identities datamart environment или База с данни за самоличността на терористите/. В него има половин милион имена. "Мисля, че никой не си представя сериозно, че има половин милион терористи", казва Майкъл Джърман.

ФБР също си има свой списък с имена на хора за наблюдение. Министерството на вътрешната сигурност има отделен списък. Списък си имат и митниците. Не бива да се забравя и така наречения No fly list /списък с лица, на които е забранено да летят със самолет/.

"При най-малкото съмнение хората се озовават в някои от списъците", казва Джърман. "Ако вашето име прилича на това на истински терорист, американското правителство ще се заинтересува от вас, загърбвайки истинските заплахи", посочва специалистът.

Да не забравяме и хората с няколко прякора, с двойна самоличност и с различно изписване на имената според различните азбуки, което още повече обърква нещата и води до грешки в преценката.

Въпреки опитите да се компюътризира системата след 11 септември 2001 г. основният проблем е липсата на координация, казва Джефри Адикът, директор на Центъра по право и тероризъм към университета "Сейнт Мери" в Тексас.
"Различните агенции се съревновават помежду си, за да се доберат първи до дадена информация, за да си припишат заслугата за дадена операция или за това, че са осуетили план за атентат", казва Адикът.

Той припомня случая с Умар Фарук Абдулмуталаб, автора на неуспял атентат в презокеански самолет на Коледа през 2009 г. Баща му се явил в Държавния департамент, за да предупреди, че синът му е потенциален терорист, но тази информация никога не е била предадена на другите агенции, казва Адикът. Младият нигериец беше обезвреден от пътниците на самолета между Амстердам и Детройт, а в слиповете му бяха открити експлозиви.

ФБР, министерството на вътрешната сигурност или антитерористичният център имат различни критерии за откриване и поставяне под наблюдение на дадена личност. Тези критерии са неясни и субективни, коментира Адикът.

"Една агенция може да прецени, че вие сте потенциална заплаха, но друга да каже, че не е така", каза специалистът. През 2010 г. доклад на главния инспектор към Държавния департамент беше посочил, че списъкът на ФБР включва и политически активисти, които никога не са представлявали ни най-малка заплаха. В документа се казваше, че имената не са били вписани в подходящия момент и че някои имена години наред не са били изчистени, припомня Джърман.

Но истинското предизвикателство според Адикът е САЩ най-накрая да се сдобият с това, което Франция вече има - системата с национална карта за самоличност, която позволява да се проследяват хората. Без това мисията ще е невъзможна.(БТА)