Панелките: саниране или смърт!
Панелките: саниране или смърт! / cнимки: Dariknews.bg, архив

Германия ще показва на България как трябва да се санират и разкрасяват старите панелни блокове. За целта е необходимо да се спазва едва специална рецепта с три съставки. Кои са те? Йорданка Йорданова разговаря с държавния секретар на област Берлин проф. Барбара Киселер за планираното сътрудничество между Берлин и София в разрешаването на въпроса със санирането на панелни сгради.

В края на миналия месец кметът на Берлин Клаус Воверайт беше на двудневно посещение в София по покана на столичния кмет Йорданка Фандъкова. „Двете столици планират общи проекти, сред които е и санирането на старите панелни сгради в София. Берлин има какво да покаже на София в това отношение", казва проф. Барбара Киселер, държавен секретар на област Берлин.

ГДР - 270 000 панелни сгради

„В Берлин имаме богат опит със санирането на панелни блокове в източната част на града. По времето на ГДР бяха изградени 270 000 панелни сгради. След обединението на Германия разбрахме, че този вид строителство ще загуби популярност и създадохме нова концепция, която започнахме да прилагаме от 1993 г.", уточнява тя.

Берлин участва в създаването на европейския проект Baltic Energy Efficiency Network for the Building Stock, който предизвиква международен интерес. Заедно с партньори от Балтийските страни издава нещо като наръчник с рецепти за енергоспестяващо саниране на панелни блокове, обяснява Барбара Киселер.

Панелките: саниране или смърт!
netinfo

„Рецептата има три основни съставки. Първо: поддържането и енергийното модернизиране на сградите. Създадохме модели за външно саниране - на покриви, прозорци, фасади, както и за обновяване на входове, балкони и стълбища например. Въведохме и модерни отоплителни системи. Второ: облагородихме кварталите, построихме търговски центрове, университетски сгради, което помогна на хората да се чувстват добре там. И трето: погрижихме се за междублоковите пространства. Засадихме дървета, направихме градинки и паркове, детски площадки, вътрешни дворове. И това промени изцяло облика на панелните блокове", казва тя.

Българите не се грижат за общите площи

Според Барбара Киселер голяма спънка в разрешаването на проблема с панелките в София е правният въпрос за собствеността. Докато в Германия повечето хора живеят под наем, в България преобладават собствениците на жилища. „Предполагам, че собствениците на тези жилища нямат пари, за да предприемат саниране. Мисля, че кметът на София е наясно, че за целта ще има нужда от обществени програми. Проблемът е, че всяко жилище е продадено на отделни лица, което означава, че никой не се интересува от общата собственост като покриви и стълбища. При нас всеки собственик отговаря и за общата собственост. Освен това трябва да се помисли, както направиха в Москва, дали сградите в тежко състояние да не се съборят, защото мярката е много по-икономична от санирането, което и без това в тези случаи няма да помогне", уточнява Киселер.

За да има ефект от санирането, то трябва да обхваща целите комплекси, а не отделни сгради, категорична е тя. Освен това трябва да се търси решение заедно с обитателите на сградите, което да е приемливо и за тях. Градската управа трябва да бъде внимателна и с издаването на разрешителни за строеж. „Не мисля, че може да се строи върху зелени площи просто ей така, когато липсват необходимите инфраструктура и цялостна енергийна мрежа. Това не е особено отговорна постъпка", обобщава проф. Барбара Киселер.