През миналата година Япония беше разтърсена от ужасяващо бедствие. Земетресението от 9.1 степен по скалата на Рихтер и последвалото го цунами, нанесоха щети за над четвърт трилион долара на третата по големина икономика в света, загинаха или изчезнаха над 19 000 души. Но ако погледнем по-внимателно хронологията на събитията ще видим, че земетресението в Япония не нанесе значими щети, това направи последвалото го цунами, което потопи източното крайбрежие на остров Хоншу.
Но земетресенията не са опасност само за Далечния изток. Балканският полуостров също е земетръсна зона, през която при това преминават два разлома с висока сеизмична активност.
Най-големият град в региона - Истанбул се намира точно върху единия от тях. На балканите опасност от цунами няма, но за сметка на това всяко силно земетресение има ужасяващи последствия.
Точното време и място на което и да е силно земетресение не могат да се прогнозират. Но сеизмолозите са категорични, че има зони, в които бедствието е неизбежно да се случи през следващите няколко десетилетия. Две такива места са Истанбул и София.
Какво ще стане ако силни земетресения разтърсят столицата на България и най-големия град в Турция? Апокалипсис е подходяща дума за случая. Щетите и в двата града биха били по-големи от тези след земетресението в Япония, както и жертвите.
Причината за тази мрачна прогноза се дължи не на природата, а на действията на хората. И в София, и в Истанбул съществува правилото, че колкото е по-стара дадена сграда, толкова по-добре построена е тя.
За кратко, в последните години на комунизма в България, качеството на жилищното строителство се подобри. Причината беше разрушителното земетресение в Стражица, което беше с магнитуд едва 5.7. Но като цяло и преди и след 10 ноември при изграждането на софийските квартали най-важният компонент е бил цената.
Всъщност дори много от сградите, които са били построени съобразно земетръсните изисквания, в момента не отговарят на тях. Причина затова са преустройствата, основно на приземните етажи, където през последните 20 години масово се настаниха магазини и заведения. А приземните етажи реално носят цялата тежест на сградата. Тяхната стабилност е още по-важна при високото строителство, като това на панелни блокове.
В големите софийски квартали като Люлин и Младост жертвите и разрушенията биха били значителни точно заради по-високото строителство.
В Истанбул ситуацията е подобна. През последните 50 години населението на турската столица нарасна експлозивно. С предградията то вече наближава 15 млн. души или пет пъти повече отколкото са били в средата на XX век.
Цялата тази човешка маса се нуждае от жилища и те са построени бързо и евтино. През последните години властите в Турция са много стриктни към състоянието на сградите и спазването на противоземетръсните изисквания, но това не винаги е било така. Преди земетресението в Коджаели през 1999 г, подобно на София и в Истанбул жилищните блокове бяха почти безконтролно преустроявани от собствениците си.
