Всички очаквахме бързо и справедливо решение по случая „Пеевски". Обаче получихме бавно и противоречиво правораздаване. Бавно, защото се проточи повече от 4 месеца по казус, който вдигна на крак хиляди хора. Противоречиво, защото конституционните съдии се разделиха на две. При това разделянето става не по съвест, а по някакви други съображения, поне така изглежда. Всъщност казусът не е никак сложен и може да бъде решен за половин час, ако човек си даде труда да прочете Конституцията и закона за ДАНС.
Пеевски не е народен представител от 14 юни и след като вече не е народен представител, няма как да се върне в Народното събрание. Конституцията е недвусмислена по този въпрос в член 68 алинея първа, където е записано, че народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба, а в алинея втора на същия член пише, че мястото на народен представител се пази само ако народният представител е избран за министър. А Пеевски е избран за председател на ДАНС.
Пеевски вече не е народен представител, защото той е избран от Народното събрание за председател на ДАНС и автоматично преминава в отбора на изпълнителната власт, а според член 68, алинея първа от Конституцията народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител. Лице от изпълнителната власт не може да бъде народен представител. Конституцията строго следи за разделението на властите.
Това ще рече, че с избора на Пеевски за председател на ДАНС и подписването от него на клетвения лист и произнасянето на клетвата той е избран за председател на агенцията. Председателят на агенцията е член на изпълнителната власт и следователно, вече не е народен представител. Тъй като той не е избран за министър, неговото място в парламента не се пази.
Конституцията е категорична по този въпрос, защото в чл. 72 алинея трета се казва, че пълномощията на народен представител се прекратяват при несъвместимост. Несъвместимостта произлиза от това, че Пеевски е избран за председател на ДАНС и няма как да съвместява двете длъжности - народен представител и председател на агенцията.
Няма никакво значение, че впоследствие, след масови протести Народното събрание преразгледа решението си и отмени своя избор за председател на ДАНС. Това решение на парламента заварва Пеевски в качеството му на висш член на изпълнителната власт (председател на ДАНС) и няма как той да се върне обратно в Народното събрание като депутат, защото не попада в хипотезата на член 68, алинея втора. Тоест той не е избран за министър.
Разбира се, решенията или липсата на решения от страна на Конституционния съд трябва да се уважават и зачитат. Каквито и да са те.
Но също така и медиите, и хората запазват правото си да критикуват и да подтикват всеки да си върши съвестно работата в интерес на законността и гражданите на България.
Разделянето на конституционните съдии по казуса „Пеевски" показва, че тежката политическа обстановка оказва силно влияние и върху този орган, призван да защитава и да тълкува основния закон - Конституцията.
Това показва твърде силно, че политическата криза продължава да се задълбочава, а основен елемент от имунната система на демократичното общество - Конституционният съд, не може да вземе решение.
В крайна сметка стигаме до очевидния изход от цялата ситуация, разпускане на НС, и насрочването на нови избори.
Иначе отново и отново гневни граждани ще питат "Кой предложи Пеевски?", а други гневни граждани ще преследват кортежа на премиера по улиците на европейска София за смях на целия свят.
