Институционалните проблеми са надвиснали над шведското председателство на ЕС
Институционалните проблеми са надвиснали над шведското председателство на ЕС / снимка: БГНЕС

Швеция поема днес за шест месеца управлението на Европейския съюз. Нейното председателство изглежда ще я превърне в заложник на сложните институционални проблеми на блока и ще бъде засенчено от глобалната икономическа криза. Дипломати в Брюксел с нетърпение очакваха съюзът да се озове в ръцете на политическото ръководство на Швеция след доста бурните първи шест месеца на годината, когато ЕС беше ръководен от раздираната от вътрешнополитически конфликти Чехия. Но добрата воля и добрите намерения едва ли ще улеснят работа на Швеция.

Брюксел ще бъде в състояние на постоянно изчакване, следейки внимателно какво ще се случи с референдума в Ирландия за Лисабонския договор. Договор, който съдържа набор от нови институционални правила, които модернизират работата на европейските институции, премахва ветото в много политически области и дава повече права на Европейския парламент в законодателната дейност.       

Ирландия трябва да гласува за втори път на референдум за Лисабонския договор в началото на октомври. Допитванията до общественото мнение навеждат на мисълта, че този път ирландците ще кажат "да". Но до деня на ирландския вот няма да е ясно дали ЕС ще бъде потопен в политически хаос при евентуален негативен вот или обезумяло ще се спусне в  машинации, защото положителният вот ще постави началото на битка за новите постове, предвидени в договора.

И в двата случая шведите ще трябва да проявят голяма  дипломатичност, за да накарат страните членки да продължат да фокусират вниманието си върху злободневните проблеми като климатичните промени или излизането от глобалната рецесия.

Освен изчакването на резултатите от ирландския референдум трудностите за Швеция се увеличават и от факта, че тя поема управлението на ЕС в момент, когато се сменя караулът в Брюксел.

Европейската комисия, инициаторът на европейските закони и важен партньор за всеки ротационен председател на ЕС, приключва мандата си, а новите политически течения в ЕП, чието познаване е от много важно значение за всяко председателство, ще се проявят едва след известно време. Това ще окаже влияние на големите законодателни въпроси, които чакат да бъдат разгледани и с които Швеция се надява да приключи по време на председателството си, в това число и установяването на нови правила за създаване на европейски орган за банков надзор.

Несигурност витае и около номинирането на Жозе Мануел Барозу за втори мандат като председател на ЕК. Едва на 9 юли ще стане ясно дали неговата номинация ще бъде подложена на гласуване в ЕП в средата на юли. Част от евродепутатите полагат усилия да отложат вотът за есента. Отлагането на гласуването за есента може да доведе до включване в надпреварата и на друг кандидат. Това ще означава също, че Барозу по-скоро ще изчаква резултата от надпреварата, отколкото да концентрира върху работата си. Швеция, която преговаря с ЕП по този въпрос, вече обяви, че е категорично против отлагане на гласуването.

Тези институционални и процедурни въпроси заплашват да отклонят вниманието на Швеция от двете най-големи задачи на председателството й -  изработването на единен европейски отговор на икономическата криза, включително възпиране на страните членки от протекционизъм, и убеждаването им да развържат достатъчно кесиите, за да се стигне до значима международна сделка в борбата с климатичните промени на декемврийската конференцията в Копенхаген.

Освен вече известните проблематични задачи всички ротационни председателства на ЕС обикновено са принудени да се захванат и с непредвидени допълнителни проблеми, както бе с  руско-грузинската война миналото лято или енергийната криза в началото на тази година.

Но шведските дипломати имат репутацията на много умели в постигането на компромис, от друга страна в ЕС няма много големи очакванията към Швеция, защото се смята, че по-малките страни в съюза нямат голям политически опит.

Така че сега страната поема председателството с ясното съзнание, какво е било свършено преди нея. Няколко седмици преди да се захване с тази задача премиерът на Швеция Фредрик Рейнфелд каза в Брюксел: "Неотдавна чух, че сме на път да се изправим и пред водна криза и си казах: Защо не! Нека да прибавим и тази криза към списъка с останалите кризи, пред които вече сме изправени". (БТА)