Ще стане ли Жерар Депардийо новият Виктор Наворски по името на героя, който играе Том Ханкс във филма „Терминалът"? Вероятно това се питат тези, които следят сагата на френския актьор и намират прилики с абсурдната история на гражданина на Кракозия, оказал се без виза на летище JFK в Ню Йорк в плен на административен абсурд.
И наистина приликата не се изчерпва само със сходството на името на никому неизвестната до вчера автономна руска република Mордовия, която Депардийо посети този уикенд, и измислената държава Кракозия, чийто гражданин е Наворски (Ханкс във филма на Спилбърг).
Тези, които следят сагата Депардийо, си спомнят, че през декември 64-годишният френският актьор публично декларира, че връща френския си паспорт, обиден на министър-председателя Жан-Марк Еро, нарекъл фискалното му бягство в Белгия "жалко". Така Депардийо, придобил миналия четвъртък руско гражданство чрез специален указ на Владимир Путин и получил паспорта си в събота лично от гостоприемния домакин на Кремъл на вечеря в дачата му в Сочи, ще трябва да кандидатства за шенгенска виза, за да стигне до новия си дом в малкото белгийско селце Нешен. Където актьорът официално се засели през ноември.
Руското гражданство е заразно. По примера на колегата си, преди няколко дни Бриджит Бардо също заплаши, че ще поиска руско гражданство, ако не спасят слоновете от зоопарка в Лион. Всеки си има кауза!
Но забавното свършва дотук. Само за няколко седмици, с необмислените си действия и изяви, Депардийо е на път да загуби и последните негови поддръжници във Франция. След стъписалото френското обществено мнение възхваляване на Путиновата демокрация в открито писмо до руските медии, снимката от уикенда в Mордовия, на която Депардийо позира в руска рубашка - засмян и показващ на камерите новия си руски паспорт, изпари и последните капки съчувствие. Знак, който не заблуждава - десният вестник „Фигаро", който недвусмислено одобри „фискалната емиграция" на Депардийо в знак на съпротива срещу данъка от 75%, публикува статия за компрометиращите контакти на актьора, но и преуспяващ бизнесмен, с режима в Узбекистан или с този на президента на Чечня Рамзан Кадиров. Споменава се за общия му проект за телевизионен сериал с дъщерята на президента на Узбекистан Гулнара Каримова или още за пригласянето му в песен на същата Каримова, този път в амплоа на романтична певица. Според защитничката на човешките права в Узбекистан Надежда Астаява културните проекти на президентската дъщеря се финансират индиректно от принудителен детски труд в памуковите полета.
Продуцентът на Депардийо коментира за вестника, че посещенията му по тези географски ширини са, защото актьорът бил омаян от Кавказкия регион. И вероятно има защо, но едва ли само заради природните красоти! Става ясно, че той е чест гост на кинофестивала „Евразия" в Казахстан, където участва срещу хонорари от по 100 000 долара за два-три дена присъствие. Дейността му в района включва и участие в реклами на банки на казахски олигарси, арменската авиокомпания или пък в промоция на азербайджанската кухня. Все така очарован от региона, миналия октомври актьорът присъства на честванията на рождения ден на сатрапа на Чечня Кадиров, където е филмиран да се провиква гръмогласно на сцената "Да живее Кадиров!"
Левият „Либерасион" разказва любопитни детайли за Mордовия, републиката със злокобната репутация на сталиновия Гулаг. Навремето цялата й югозападна част била опасана с бодлива тел. В нея живеели повече надзиратели, войници и офицери, отколкото имало местно население. В наши дни в автономната република действат все още двайсетина лагера за принудителен труд. В лагер N°4 изтърпява наказанието си едно от момичетата от „Пуси Райът". Та в тази обетована за културата земя посрещнаха в неделя с хляб и сол Депардийо и му предложиха да му построят къща на брега на местната река Инсар. Както и съвсем сериозно да стане техен ... министър на културата.
Но след руския воаяж и разпускащ уикенд в приятелска среда, идва и по-суровата реалност на делничните ангажименти. Депардийо не се яви във вторник в съда в Париж, където беше призован, за да отговаря за шофиране в нетрезво състояние на мотоциклет. Дали заради това предстоящо дело или защото все още има нужда да влиза на френска територия без виза, за да уреди някои последни дреболии по напускането на Франция - като например продажбата на парижката му скромна къща, обявена на цена от 50 млн. евро, пътьом от Швейцария (където беше на церемонията на ФИФА за футболист на годината) актьорът заяви, че може и да има руски паспорт, но си остава французин. Какво значи това все пак не е ясно. Особено след като веднага добави, че няма пречка да получи двойно гражданство белгийско и руско...
Както казват французите - никога не е късно човек да стане за резил!
*Авторът Стефан Манов е българин, който живее повече от 15 години в Тулуза.
Разговорът на Йовка Йовчева със Стефан Манов по темата може да чуете в radio.dariknews.bg
