Председателят на БСП и на Партията на европейските социалисти Сергей Станишев в „Годината” на Дарик:
Цялото интервю може да слушате на Radio.DarikNews.bg
Вие сте и политик на годината на Дарик в класацията през 2006 г., тогава бяхте министър-председател, България влезе в Европейския съюз на 1 януари. Това беше достатъчен мотив, за да бъдете посочен за политик на годината. Мислите ли вече само за европейска кариера? Следващата година са европейските избори. В България ли ще останете или вече гледате към Брюксел?
Аз съм в Брюксел, както съм и в София. Винаги съм казвал едно и също нещо - за мен най- важното е като българин нещата да се случват в България към по-добро и това е мой първи приоритет и като лидер на БСП, и като лидер на европейските социалисти и тази моя позиция в Брюксел я използвам именно за целта България да стои по-авторитетно, да може да постига повече от своите национални цели и мисля, че се справям незле. Така че за мен целта да бъда евродепутат изобщо не е цел.
А член на Европейската комисия, дори неин председател? Знаете ли, има политическа логика в това. Ако вашата партия спечели евроизборите, е нормално лидерът на тази партия да е сред имената, които да се обсъждат и за по-сериозни изпълнителни...
Вие знаете, че Партията на европейските социалисти има свой кандидат вече, той единодушно е номиниран от президиума на ПЕС, който аз ръководя, и той се казва Мартин Шулц. Защото съм убеден, правя го абсолютно искрено, че президентът на Европейския парламент е най-авторитетната, най-разпознаваемата фигура в социалдемократическото семейство в Европа, която може да даде бонус, да надгради върху националните кампании, да придаде на самата ни кампания за европейските избори, за Европейския парламент още повече динамика и да спечелим допълнителни гласове. Защото в крайна сметка целта е да бъдем първа политическа сила в европарламента, да можем да формираме мнозинство, което да подкрепи нашия кандидат за президент на комисията, и смятам, че именно Мартин Шулц отговаря най-много именно на този критерий и на постигането на тази цел. Защото, трябва да сме реалисти, Мартин Шулц е в европарламента от 1994 г., той е бил и лидер на групата, той е президент на европарламента и от тази позиция е много по-видим и от мен, и от всеки един друг потенциален кандидат, който може да има своите качества.
А член на комисията да станете от България?
Член на комисията не ми е цел също така.
Това означава, че вие все пак мислите за оставане в българската политика.
Аз казвам това, което винаги съм казвал. За мен най- важното е да постигаме целите на България за българските граждани и БСП да бъде все по-авторитетна политическа сила. Всичко друго е подчинено.
Защо не се кандидатирахте за министър-председател, след като ГЕРБ, която взе най-много гласове, не успя да състави правителство? Пак политическата логика беше вие, който имате и опита на министър-председател, да станете отново премиер.
Защото съм последователен човек и държа на думата си и на това, което съм заявил пред българските избиратели. Ако си спомняте, още пред 2012 г. аз заявих, че след този авторитарен режим, след това еднолично управление, след управление, в което една партия се срасна с държавата, окупира цялата държава, всички институции по един безобразен партизиран начин, България се нуждае от едно правителство, което да е предимно експертно с политически ясна цел и с програма. Но именно аз предложих формулата програмно правителство. И много преди изборите заявих публично, че зад тази формула най-подходяща кандидатура е кандидатурата на господин Пламен Орешарски. Защото, когато говориш за програмно правителство, привличаш хора, които не са партийно обвързани, а ще работят за държавата на първо място, и заставаш начело на правителство като лидер същевременно на една партия, няма как това да не влезе във вътрешно противоречие. Именно затова бях последователен - това, което казах преди изборите, го подкрепих и реализирах след изборите.
Според вас това ли ще бъде... Това ли ще бъде моделът за управление оттук нататък на България - партийните лидери да отстъпват?
Не, изобщо не е задължително, но в този момент и в тази ситуация аз съм убеден, че това е добрата формула на правителството и г-н Орешарски е правилният човек за националните задачи, пред които сме изправени, а те са в няколко посоки. Първо, възстановяване на една нормална демократична държавност и нормален политически и обществен процес. И това се случва, защото при цялата нестабилност, вълнения, които се случиха в първите месеци на управлението, се случи и едно изключително важно нещо - падна страхът, падна страхът пред всички. Защо при толкова много противоречия и напрежения социални, обществени четири години нямаше протести? Защото хората ги беше страх. Страхът е преодолян и правителството има своя принос към това. Във връзка с възстановяването на тази държавност парламентът стана много по-автентичен, като в една парламентарна република трябва да бъде водеща институция, а не подчинена институция на което и да е правителство и министър-председател. Ние се превърнахме по времето на авторитарния режим на Борисов в една свръхпремиерска република и всички видяхме срамните сцени, когато парламентът беше системно унижаван и беше изпразнен от съдържание. Сега не е така и точно вървим в правилната посока. Правителството се отчита пред парламента, беше въведен блицконтрол, отвори се много повече към гражданското общество и в изработването на изборния кодекс, и в работата на комисиите като цяло. Това се случи. Втората задача пред страната това е възстановяването на икономическия растеж, създаването на работни места, нормализацията на икономиката, спиране на газенето на бизнеса, за да може да има развитие България. И това също се реализира и чрез актуализацията на бюджета през август. Между другото Международният валутен фонд я оцени като правилна икономическа стъпка, антициклична, създаваща условия за растеж. И виждате анализите и на БСК, която е авторитетна бизнес организация, и анкетите с бизнеса, че започва съживяване, защото има нормализация на средата. И бюджетът за 2014 г. е различен и по философия от бюджетите на Дянков и Борисов. Приоритетно пред скоби са икономическото възстановяване, растежът, заетостта и наред с това социалният ангажимент на държавата. Ще ви кажа само едни данни. Чрез промените в законодателството, които направихме в парламента, актуализацията на бюджета 2013 и бюджет 2014 около 3,5 милиона българи, наши съграждани, получават допълнителен ресурс и средства за решаване на техните проблеми, било то хората, които имат нужда от енергийна помощ, било то майките с малки деца, първокласниците, пенсионерите, хората с увреждания, най-различни категории. Това е бюджет и политика на социално размразяване най-сетне - след една изключително дълга и непоносима вече за обществото и за хората социална зима, ледников период. И следващият, нали, приоритет, както казах, това е отново социалното развитие на България. Непоносими бяха вече нещата и трябваше да се случат промени.
Приемате ли резултатите от изборите за Европейски парламент следващата година да определят евентуални избори в България, каквито предложения дойдоха от средите на вашия коалиционен партньор, от ДПС? Ако вие с ДПС имате по-малко от половината евродепутати, това да означава нови избори през есента?
Няма автоматизъм в нито един резултат от каквито и да било частични избори, каквито са изборите всъщност за европарламент, но те, разбира се, ще бъдат важни за политическата среда в страната, ще дадат индикация за това кои политически сили печелят доверие, кои губят доверие и ще повлияят много сериозно на стабилността и на управлението и реализацията на програмата на правителството. Но искам да ви кажа едно нещо, което трябва да е пределно ясно вече. Нека се сложат... свалят картите на масата, защото има твърде много игри, заблуди и лицемерие във всичко това, което се случи през последната половин година. Искам да ви кажа моя анализ и моята позиция и виждане. Наред със спонтанния граждански протест, който възникна в началото на управлението във връзка с назначението на председател на ДАНС, с всеки изминат ден от протестите организираната му страна, мотивираната политически, финансово, по всякакъв един начин, започна да набира сила и днес категорично преобладава. И зад всичко това като интерес стоят интересите на партия ГЕРБ, на г-н Борисов и г-н Цветанов, които се стремят на всяка цена с всички цели да се завърнат на власт. Всичко останало е производно на този политически интерес. И всички идеи, които се лансират... първо, нали, казаха „хайде бързо предсрочни избори”. После казаха „хайде, нали, две в едно”. После казват „хайде сега, нали, резултатите от европейските избори да служат”...
Това от ДПС го казаха.
Хубаво, аз ви казвам, че различни схеми, различни идеи са подчинени на този интерес, реално погледнато. И за мен между другото е много тъжно това, което на наблюдавам в дясното пространство, защото аз винаги, макар и като лидер на левицата, съм бил убеден привърженик на това, че България се нуждае от силна демократична левица и силна демократична десница. Виждам, че в момента Реформаторският блок се поставя, самопоставя в услуга на интересите на Борисов и на ГЕРБ и се превръща фактически като поведение, модел на поведение, като искане в патерица на ГЕРБ. И искам да кажа също много ясно, виждам напоследък лансират нова теза - хайде, сега ще правим Велико народно събрание, нова конституция. Знаете ли защо? Пак за същото. Защото България днес от нова конституция по мое убеждение не се нуждае. Имаме маса проблеми да решаваме като държава, в това число, ако е необходимо, и с промени в конституцията там, където е необходимо. Знаете ли защо се прави това? За да... тъй като нямат кауза вече, каузата оставка на правителството не е убедителна и позитивна и зареждаща хората кауза, търсят приемлива и продаваема кауза, с която да кажат „ето сега пък ще направим нова конституция” само пак заради една и съща цел - за да се смени властта.
Ако спечелите евроизборите догодина, БСП заедно с ДПС, няма ли логика да поискате предсрочни избори, които да ви дадат стабилност в парламента, така че да не зависите за кворума си от гласовете на „Атака” или на независимите новопоявили се депутати?
Искам да ви кажа едно нещо. В крайна сметка и в този парламент, в сегашната му конфигурация, защо се създаде едно напрежение? Защото най-голямата парламентарна група изначално не прие резултатите от изборите и с всички сили и средства се старае да дестабилизира и срути българския парламент. Нали, затова бяха влизания, излизания, напускания, игри с кворума, улични прояви и всичко останало. Няма самоцел пред правителството на всяка цена четири години мандат, но няма и също така никакви ограничители, ако правителство си върши работата, ако парламентът... Вижте, в изключително трудна среда работи и променя законодателно средата, то при една различна среда, при успех на БСП, на нашите партньори на евроизборите това ще даде допълнителен заряд и възможност за необходими реформи, политическа, обществена среда за това. Така че изборите не могат да бъдат самоцел, в това число от гледна на точка на укрепване, грубо казано, на властта, защото властта е инструмент само за правене на неща и на политика.
Кое според вас е събитието на 2013 от нашите пет номинации, вие ще кажете, ако не виждате събитието между тях - войната в Сирия и бежанската криза, изборът на патриарх Неофит, покушението над Ахмед Доган, предсрочните избори или протестите през годината, като обобщен образ на всички протести?
Промяната. Промяната, която настъпи и продължава в българското общество.
Това значи, че слагате предсрочните избори.
Не, тази промяна започна през февруари...
Тя беше резултат от...
През февруари.
Значи, протестите.
Не, не протестите. Тя е част от обществено събуждане, бих казал. То продължи и чрез предсрочните избори. То продължи и чрез протестите, то продължава и чрез това, което прави правителството и партиите, застанали зад него, чрез законодателство. И в целия обществен процес след, повтарям, четири години на едно авторитарно, вредно по мое дълбоко убеждение управление, се връщаме към нормалност от гледна точка на държавността, демокрацията, икономиката и социалните ангажименти. Това е процес и повечето от тези събития по един или друг начин са свързани с това.
Има ли в Партията на европейските социалисти идея как Европа да излезе от проблема с емиграцията? Каква единна политика да води Европа, така че и България да реши този проблем през последните месеци с нелегалните емигранти, бежанците?
Да, в момента Партията на европейските социалисти подготвя своя манифест за евроизборите, който ще бъде шапката, общата ни платформа, отчитайки, разбира се, това, че всяка партия в страните членки ще има своя национална платформа за евроизборите. И затова и вчера, когато имахме среща, координационна среща на нашите премиери преди Европейския съвет, аз много категорично защитих българските граждани срещу една вълна на ксенофобия, антибългарска и антирумънска истерия в редица страни в медиите, в политически кръгове, които играят със страховете на хората. И казах също така, че при подготовката на манифеста ние трябва да сложим пръст в раната. И тази, и много други проблеми, по които Европа няма достатъчно категорична позиция, да предложим алтернатива. Защото ние сме алтернативата на дясно консервативното управление и политиката на рязане на социална Европа в последните пет години. В това число и по отношение на емиграцията. Обективно погледнато, като цяло Европа има нужда от тези емигранти, които пристигат, в голяма степен. Трябва обаче наред с това да се сложат ясни бариери срещу нелегалната емиграция, срещу трафика на хора, организираната престъпност, която чрез този процес се засилва, и гражданите на Европейския съюз да получат уверения за политика за своята сигурност - и лична, от гледна точка на държавите и националната сигурност. Това важи и за България. Защото проблемът с бежанците и нелегалните емигранти... те трябва да бъдат малко разграничени. При нас всичко се вкарва в един кюп. България е страна по редица международни конвенции и дори чисто човешки ние сме длъжни да окажем помощ на хора, които бягат от война, от това, че са им разрушени домовете, че са заплашени със смърт и спасяват себе си и своите деца. Това е естествено и нормално. Наред с това оказа се, че България след последните години от управление на ГЕРБ, въпреки че конфликтът е от две години в Сирия, беше абсолютно неподготвена за посрещане на такъв приток на хора. Затова се прие план за действие на правителството, той се изпълнява и дава своите резултати. И по граничния контрол, и по разполагането на хората и тяхното приемане, и по проверката на характера на тези хора и тяхната, грубо казано, биография - дали не представляват едни или други заплаха за националната сигурност. И трябва да се намери точният и верният баланс. Между другото в събота националният съвет на БСП прави пленум, именно на тази тема ще имаме политическа позиция, защото трябва да се покажем и като хуманно общество, и като общество е способно да посрещне това предизвикателство, то е - и за държавата, и за социалните ни системи, и за българските граждани, и да намерим верния баланс, да не изпадаме в крайности. Защото двете крайности са следните - или всеки, който влиза, е добре дошъл, това не е подход, защото създава огромни напрежения, или пък затваряме едва ли не границите и играем една ксенофобска вълна. В крайна сметка искам да припомня, ние винаги сме се гордеели и се гордеем с това, че през 20-ия век българите в много трудни времена приехме бежанците, арменци, които бягаха от клане от Османската империя, и те са днес много добре интегрирана част от обществото ни. През Втората световна война сме едно от малкото общества, които защитихме българските евреи, независимо от рисковете и трудностите. И сега понякога и медиите имат за съжаление своя тежък принос, гледаме този проблем, който възникна, и съдбата на тези хора по един изключително, бих казал, нечовешки начин дори. И искам да кажа още едно нещо. Непосредствено след коледните празници нашата парламентарна група и БСП, тъй като проведохме благотворителна акция за събиране на средства, ще помогнем, като човешки жест, на всички сирийски деца, те са 1700 приблизително, които са разположени в тези пунктове на тяхно разположение, новогодишно да почувстват човешко отношение и солидарност с тях. Защото ние трябва да възстановим и в нашето общество малко повече вътрешна солидарност, вътрешна чуваемост и да показваме такова отношение към другите.
Подкрепяте ли политиката на доминираната от десницата Европейска комисия към Украйна?
Каква е...
Ако левицата дойде на власт в Брюксел, какво ще промени от това, което прави в момента десницата на власт в Брюксел с Украйна?
Първо, тук няма по отношение на Украйна, както и изобщо по отношение на източното партньорство като инструмент, няма, няма разделение дясно-ляво.
Тук само да вметна... вие сте роден самият в Украйна и това...
Да, по стечение на обстоятелствата, да. Няма разделение...
Това не ви е далечно.
Няма разделение по отношение на тази политика на оста дясно-ляво. Има обща европейска политика за източното партньорство. Това, което аз смятам и което се споделя от мнозина и не само в европейската левица, а и в европейската десница, че ако Европейският съюз е заинтересован това партньорство, в това число проектоспоразумението с Украйна за асоцииран статус, да вървят, не може да се използва само инструментът на принуда и на изисквания - направете това, това, това, либерализирайте тези закони, променете тези режими, това са нашите условия. Ти трябва да отчетеш реалностите на тази страна, нейните проблеми, нещо и да дадеш.
А означава ли Европа да започне да се надцаква, казано по по-грозен начин, с Москва и Пекин кой ще даде повече на Киев, за да се приобщи към него?
Това означава... смятам, че това не е финансов пазарлък, но трябва да се отчитат реалностите на тази страна и проблемите, с които тя се сблъсква. И в този смисъл мисля, че сега е моментът Европа да покаже отношение към тази страна, ако иска този процес да продължи успешно. Защото асоциирането на Украйна създава много проблеми и в нея самата чисто икономически във връзка с това, че големият пазар за голяма част от тяхната индустрия е в Русия и налагането на определени мита допълнителни би създало гигантски проблеми. Всичко това трябва да се отчете, да се сложи на кантара, на везните, за да знаят, че асоциирането към Европейския съюз има много предимства за самите украинци и за държавата им като цяло.
Не говорите за конкретни пари да се дадат на Украйна?
Не, това... не говоря за конкретни пари, говоря за конкретни механизми...
А тогава как да се...
Това е процес, който има много измерения.
Да се дерогират, да не се прилагат спрямо Украйна европейски правила, ако Украйна се приобщава към Европа, само и само да бъде...
Не, не, не. Ще ви кажа следното.
Не, каква е практическата ви идея?
Практическата ми идея. Ами, България например, преди да стане, далеч преди да стане член на Европейския съюз, имаше много механизми финансови за подкрепа на България, в това число програми като САПАРД и много други. Аз не казвам, че това е механизмът, защото Украйна е далеч от този статус...
ИСПА, ФАР, да, така беше.
Значи, има много инструменти финансови, икономически, които да покажат съпричастност на Европа към реалните проблеми на тази страна, нейната икономика и нейните граждани. Това, което казвам, че подходът само „искайте в Европа и изпълнявайте нашите изисквания” някак си не е достатъчен, както личи.
Това е годината, в която в България се родиха най-малко деца от войната в средата на миналия век. Това е годината, в която обаче на фона на тежкия демографски проблем вие решихте да спрете пенсионната реформа, включително настоявахте за нещо, което през тази седмица коалиционният ви партньор ДПС не прие и гласува заедно с ГЕРБ - хората да могат, ако искат, да се пенсионират по-рано, дори да не им стига стаж или възраст. Защо настоявате толкова на нещо, което очевидно - че при тази демографска картина в България хората ще трябва да се пенсионират по-късно?
Вие смесвате два различни проблема, струва ми се. Единият това е действително демографската картина, която е катастрофа направо. Искам да ви обърна внимание, че едни от първите мерки на това правителство бяха насочени именно в подкрепа на майчинството с първо увеличаване на парите за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Между другото вижте какъв скок, не че това е достатъчно, но това показва промяна на посоката и на отношението. По сравнение с юли 2013 г., нали, от януари с двете увеличения, които... парите за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се увеличават от 240 на 340 лева. Има ли разлика?
С 50%.
За голяма част от жените, от семействата, които ги отглеждат, да, има разлика. Една от първите социални мерки също беше за кого? За първокласниците, допълнителна помощ за семействата на първокласниците. Но аз... Трето, и в бюджета - целева, целево увеличение на детските надбавки за второ дете, защото какъв е проблемът в България. Двудетния модел не можем да го постигнем. Значи трябва да се насочат ресурси концентрирано за стимулиране на двудетния модел, нали така. Това е само част от една по-широка политика, по която, както и по много други, ние ще търсим национално съгласие. Аз мисля, че по такъв проблем като демографската криза в България трябва да търсим национално съгласие. Трябва това да бъде хоризонтална политика, която засяга и образованието, и здравеопазването, и много други неща, за да започнем да променяме тези неща. Друг проблем - възрастта за пенсиониране, изобщо пенсионната реформа. Да, настоявахме, и това е се случи, една година пауза в увеличаване на възрастта. Защо? Защото реформата, в кавички, на Дянков не отчиташе българските реалности. Тя беше между другото в противоречие и с това, което се договориха със синдикатите. Уж една реформа договориха, после приложиха друга. Затова една година замразяваме, за да може през следващата година да се направят широки дебати, обществени, с участие на всички заинтересовани и да изработим един по-устойчив модел. В крайна сметка какво се получава при Дянков - всичко беше чисто счетоводен подход. Спестяваме пари от пенсии, реално погледнато. Това беше техният подход. И се получава в българските условия, при нашата продължителност на живот, особено при мъжете, че огромна част от хората, които влизат в пенсионна възраст, едва ли не биха получавали по няколко години пенсия. Това не е справедливо.
Да, но вие не убедихте собствените си партньори в лицето на ДПС за другата част да се пенсионират хората, без да имат стаж и възраст...
Да. Това се случи, нали? Това се случи. Втората част... да, не успяхме да убедим не само тях - и ГЕРБ, и други политически сили...
„Атака” ви подкрепи.
Добре, „Атака” ни подкрепи и смятам, че това е справедливо. Но аргументът на нашите партньори от ДПС беше, че фактически тези средства не са... Законът беше внесен непосредствено след изборите като изпълнение на нашия ангажимент. В бюджета тези средства не бяха заложени. И с този аргумент те се противопоставиха на това и аз съм готов да водим с тях и с всички заинтересовани групи и съсловия, синдикати пак, по-цялостен разговор за това как да направим пенсионната ни система хем устойчива финансово, средносрочно, хем да отчете реалните нужди и проблеми на хората. И мисля, че това можем да го постигнем в един разумен диалог. И по това трябва да търсим национално съгласие, защото това е национален проблем. Тук не гледаме към този проблем партизирано или от гледна точка на тесния интерес на БСП и на наши избиратели. Ние сме готови да разговаряме с всеки по тези проблеми, но не на базата сделка с някого, политическа, с ГЕРБ или с който и да е, а на базата на действително сериозно отношение към реално съществуващи проблеми. Трябва действително политиците в България, ние се опитваме да го правим, къде по-добре, къде по-зле, да мислим държавнически, да мислим от гледна точка на обществения интерес.
Какво ще отговорите на онези, които ще ви припомнят как тази година започна с референдум за строежа на АЕЦ „Белене”, провокиран с подписка от левицата, и годината завършва без строеж на АЕЦ „Белене”, когато вече левицата управлява?
Ами много ясно мога да кажа нещата. Първо, референдумът не по наша воля беше така или иначе, формално погледнато, за или против развитието на ядрената енергетика и за нови мощности, а не конкретно за „Белене”. Така беше формулиран въпросът на референдума.
Но вие повтаряхте упорито, че всички разбират „Белене” под това...
На първо място, да. Наред с това ние винаги сме казвали, може да го проверите лесно, по време на кампанията, че ние сме категорично против изкуственото противопоставяне на двата потенциални възможни проекта „Белене” и „Козлодуй”. Всъщност първите разговори за „Козлодуй” и седми блок започнаха по време на моето управление. При мен са идвали инвеститори, потенциални, с интерес и ние сме за двата проекта. Ще ви кажа защо, пак чисто икономически от гледна точка на стабилността на енергетиката и от гледна точка на силното икономическо развитие на България. И двата проекта са за 60 плюс 20 години, реално погледнато. Това е продължителността на живот на една атомна електроцентрала. В следващите години, и то не средносрочно, а краткосрочно, неизбежно предстои закриването на редица действащи мощности поради старост, амортизиране, екологични изисквания имного други. Ще се вадят мощности от нашето производство, те трябва да бъдат замествани. Второ, „Козлодуй” пети и шести блок имат продължителност средно до 2020. Хайде ще ги удължим и с инвестиции, и модернизация с десетина години, може би 15. А после? И двата проекта имат своята икономическа логика и от гледна точка на развитие на вътрешното потребление, защото ние като държава имаме амбицията да растем икономически, да догонваме, нали така. Второ, от гледна точка на себестойността на тока, защото всички знаят, че атомната електроенергия е най-евтиният вид електроенергия, и трето, от гледна точка на износа на България. Ние винаги сме били и сме износител, при това голям, най-големият в региона.
Можем ли да преведем това, което казвате, по-просто?
Да.
Ще строим „Белене”.
Позицията на БСП не е променяна.
Левицата, ако управлява, ще построи „Белене”.
Позицията на БСП не е променяна, тя е същата. Въпросът е как да излезем от един батак, създаден от управлението на Борисов. Той изгони чуждия инвеститор, който беше осигурен, RWE, по време на Борисов напуснаха. Второ, създаде юридически казуси и сме в арбитраж. Тези неща трябва да се завършат, за да има възможност да се развива. И не виждам защо при наличен сериозен и реален интерес за строителство на нов блок на „Козлодуй” ние трябва да обвързваме или стопираме заради проблем, който съществува по другия ни проект. Имам достатъчно информация, това, което
представи и министърът на икономиката, и ръководството на БЕХ, първо, за това, че действително технологията е нова, модерна, сигурна, което е на първо място като приоритет. Второ, предложението е за много ясна формула за финансиране, зад която стои „Ексимбанк”, сиреч американската държава, това е също изключително важно. Условията, доколкото знам, са добри, но това е, разбира се, процес на преговори, които сега започват реално, в следващите месеци трябва да продължат и това е нещо като, как да ви кажа, в човешките отношения сгодяване, пък после дай боже да настъпи брак, ако условията са добри за българските граждани, за българската държава. Така че това е моят подход. Но искам да кажа още едно нещо по „Белене”, тъй като, нали, в нашата партия има много емоция, аз съм участвал в тази кампания, аз съм събирал подписи, те казват „дайте, хващаме се, стартираме”. Докато не се изяснят механизмът, финансирането, развързването на възела с арбитража с „Росатом”, в който ни вкара Борисов, не може да стартираме на гола поляна или без ясна схема. Безотговорно би било. И наред с това в парламента реално нямаме подкрепа за това. Ние и „Атака” можем да го направим като позиции, които са заявени, но това не са 121 депутати, за да отменят едно решение, прието от предишния парламент. Трябва да гледаме нещата в очите, нали, реалностите. Може да ни се иска едно, но за да го направим, трябва да създадем условия за това, да проведем диалог, обществена подкрепа. Не е лесен казусът.
Има ли нещо, за което се разкайвате през 2013?
О, за много неща със сигурност имам да се разкайвам. Всеки допуска, нали, и грешки, и слабости.
Кажете нещо конкретно?
Най-много се разкайвам пред моето семейство, защото нямам достатъчно време за тях, и най-голям длъжник съм на жена ми и на децата ми, които за съжаление заради работата не ме виждат достатъчно и това е тежък грях мой.
Самата дума протестиращ идва от про, за... и свидетел. Вие за какво сте през 2014?
През 2014-а... защо свързвате всъщност протестиращите с 2014-а?
Понеже протестиращият човек има най-много гласове за политик на годината...
Знаете ли коя беше... се оказа най-голямата слабост на протеста, кое извади от него обществената...
Вие за кой протест? Говорите за този пред парламента и пред Министерския съвет.
За този, който е водещ, така да се каже.
А вие го оценявате сам като водещ, така ли? Защото аз щях да кажа, че може пък да е водещ вашият, вие събрахте също доста хора.
Ами, да, но ние показахме просто, че има друга гледна точка, че трябва да се научим да се чуваме и че не е въпросът някой да направи протест и да влезне в медиите.
И понеже има протест пред президентството... интересно е, че вие казахте, че...
Да, има... Но, вижте, обществено... Дайте да не си играем на думи и определения. Обществено е ясно, че водещият протест в общественото пространство е този, който е за сваляне на правителството. Но защо всъщност загуби подкрепа в голяма степен, морална стойност, и го казвам със съжаление, протестът? Защото беше употребен. Беше употребен от политически сили за свои тесни интереси и хората го усетиха и се отдръпнаха голяма част от тях, защото беше употребен от една малка, бих казал, група, мрежа от NGO, медийни хора, които дълго време държаха монопол върху истината в България и не харесват, че този монопол се разбива, и се опитват чрез протеста да прокарат свои интереси и в крайна сметка, защото няма и позитивна програма. Програмата „оставка на правителството, пък после ще видим” не е убедителна
Попитах ви разкаянието... Политическо разкаяние... например предизвикалият конкретен повод Делян Пеевски... Разкайвате се за това или?
Не съм спестил и съм го казвал много пъти. Аз го направих с убеждение, вярвах, че това е добро решение за държавата ни, и съм го казвал много пъти, няма от какво да се разкайвам за това. Очевидно не преценихме обществената нагласа и реакции, това беше грешка и тя беше бързо коригирана, но истинските причини, пак ви казвам, за протестите и за всичко това са други, те са политически, те са задкулисни не излизат наяве с истинските си цели, използват други думи, тези, камуфлажи. А говорейки за
2014-а...
За какво сте за, за какво сте про?
Про - за предсказуема стабилна държава, която се грижи за хората, за политически процес, който се връща към нормалното и към диалога и спора дори, но по цивилизован начин, а не простащината, която ни заливаше, политическата чалга, която четири години беше водеща, и много... тук всички имаме вина и политици, и медии, които се кланяха на това и помогнаха това да стане доминиращо в обществото и отрови цялата обществена атмосфера и политическия дебат. „За” съм силната социална ангажираност на държавата и за това ще работя и аз, и моята партия и съм за това България в Европейския съюз чрез нашите бъдещи евродепутати, чрез бъдещите ни позиции като влияние в еврокомисията да има самочувствието да отстоява своя интерес в диалог с другите и да има подкрепата за това в Европа достатъчно. За това съм аз като лидер на Партията на европейските социалисти и вярвам, че например, ако Мартин Шулц бъде избран, което смятам, че е съвсем реалистична цел на европейските социал демократи, за президент на комисията, ще имаме много по-голямо разбиране, добър диалог и отворени врати за наши проблеми и те няма да бъдат игнорирани, а ще бъдат решавани справедливо почтено към България. А не да бъдем черната овца по един изкуствен начин, което често се случва заради политически причини.
