От бюджета няма кой знае какво да се изстиска за стимулиране на доходите, смята икономист
От бюджета няма кой знае какво да се изстиска за стимулиране на доходите, смята икономист / снимка: БГНЕС, aрхив

Бюджетът е трудно да бъде „изстискан", за да се увеличат доходите през него, затова служебното правителство трябва да фокусира усилията си върху европейските програми. Това заяви за Дарик икономистът Руслан Стефанов. Той обясни, че кабинетът на Марин Райков трябва да подготви документите за фокусиране на програмите към определени групи хора, чиито доходи могат да бъдат подпомогнати чрез тях. Това обаче не може да стане за два месеца.

Знаем каква е задачата на служебното правителство. Не бива да очакваме от тях да се справят с подобна задача. Но това не означава, че не трябва да се опита да направи нещо в тази насока. Едно от нещата е това, което е обещано да се направи и ще се случи очевидно - повишаването на пенсиите от 1 април. Второто нещо, което си мисля, че може да се направи от служебното правителство в тази ситуация, е да се помисли за проекти, които да бъдат насочени именно към такива групи. Мисля си, че това може да стане в няколко насоки. Едната е чрез програмата за развитие на човешките ресурси. Там вероятно може да се търсят повече възможности за обществена заетост и най-вече за ефективност на тази обществена заетост. Служебното правителство не може да направи много извън това да стабилизира икономиката, да продължат нормално да функционират институциите, тоест да няма прекомерен натиск върху дребния бизнес и в същото време да се търси в рамките на европейските програми насочване на средства към по-социалноикономически функции.

Да постави основата, върху която да стъпи следващото, редовно правителство?

Да. всеки, който е виждал бюджета в рамките на последните три-четири години, му е ясно, че там няма кой знае какво да се изстисква от гледна точка на стимулиране на доходите. Друго важно, което може да направи служебното правителство е да подготви поредица от идеи какво би могло да се направи в краткосрочен и средносрочен период. Например, все повече си мисля, че не е лошо България да се замисли за връщане на необлагаемия минимум. Това е един много бърз начин да се освободят средства за най-нискодоходните групи, още повече, че е твърде вероятно това да доведе до излизане на светло на част от доходите, които са в тази нискодоходна група и по този начин ще компенсира в известна степен същественото увеличаване на минималните социално-осигурителни прагове.

Това, което виждаме в момента, е горе-долу следното: мантрата - имаме ниски данъци, затова всички трябва да ги плащат. Проблемът обаче е, че срещу тези ниски данъци хората не получават почти никакви ходи обществени услуги или най-малкото тяхното възприятие за услугите, които получават, е никаква. Тоест дори при тези ниски данъци те казват „ами ние по-добре да не ги плащаме". Тоест много по-сериозни са проблемите - те трябва да се идентифицират и да се предложат решения - от макроикономическата стабилност. Тоест ако се гледат нещата на макроравнище - ние имаме ниски данъчни ставки и разговорът приключва, ние си зариваме главата в пясъка.

Според вас възможно ли е дясно правителство да остави резерв от 2,7 млрд. при положение, че е заварило 8 млрд. от социалистическо правителство?

Бих казал социалистическо правителство, което въведе плосък данък. Аз намирам, че това е един доста опростенчески начин да се гледа ляво и дясно. И въобще в България ляво и дясно са изключително объркани като понятия. Тоест името ти и принадлежността ти в някаква европейска партия не те прави ляв и десен. От тази гледна точка аз бих се въздържал от това, гледайки един индикатор, да определим какво се случва и дали едно дясно правителство е разходвало повече от едно ляво правителство. Аз не искам да отивам в този дебат, че видите ли това правителство е направило всичко възможно, за да задържи дефицита. Аз мисля, че и те харчеха добре и горе-долу се държаха както всички правителства досега, тоест когато идва краят на мандата, започваме да отвързваме кесията.

Да де, но за десет дни един милиард от резерва, когато там има 4 млрд. е едно, а когато има 8 млрд. е съвсем друго.

Да, обаче пет години по-късно ние не сме в лигата на Гърция, Унгария, Румъния. Аз не мисля, че за България е проблем да вземе дълг, както се казва не е проблем да вземем дълг и с него да си увеличим резерва, ако това е наистина важно.

Трябва ли да вземаме нов дълг, за да вкараме ликвидност в икономиката?

Аз не мисля, че икономиката в момента е неликвидна поради липса на средства. Банковата система е пълна с пари, еврофондовете също са пълни, тоест има и ще има неусвояване на средства.