Евродепутатът Надежда Нейнски, Политик на годината 2000 г., гост в „Годината” на Дарик:
Цялото интервю може да слушате на Radio.DarikNews.bg
Това беше годината, когато паднаха шенгенските визи.
Точно така.
Иван Костов вече беше три пъти политик на годината. Правилата не му даваха възможност още веднъж да бъде. Вие тогава като представител на правителството и с най-голяма заслуга за шенгенските визи бяхте избрана в класациите ни.
Всъщност останах единствената жена, поне до този момент, която е била политик на годината, ако не ме лъже паметта и статистиката, но...
Да, да, това е вярно.
... между другото аз съм единствената жена политик на годината. В българската политика трябва да влязат повече жени, може би тогава ще стане и по-мека, по-цивилизована.
Протестиращият човек, протест... е политикът на годината, протестите са събитието на годината. Свидетелство за какво са протестите?
За осъзнаването на това, че промяната преминава първо през промяна на нас самите. И в този смисъл, докато преди смятахме, че изборите са една форма, в която... просто една власт се сменя с друга, в един момент хората казаха, че цялата система очевидно скърца и не работи по правилния начин. Факт е, че след толкова много смени и правителства има базови въпроси в държавата, които не са решени, и смятам, че най-силното нещо на този протест е, че е протест за ценности. Никога до този момент не беше имало протест за ценности и за морал в такава степен може би, каквато има в момента. Защото, включително и Виденовата зима, тогава имаше и протестиращи хора срещу нищетата, срещу ниските заплати и пенсии...
Но и тук имаше такъв протест през тази година, през януари.
Имаше през януари, да, през зимните месеци. Но този протест наистина...
Ние не го изключваме и този протест от събитията.
В никакъв случай. Но той е протест, който бих казала, той е резултат от икономическата ситуация. Аз като човек, който дълго време наблюдава и участва в политиката, ще кажа, че за първи път толкова изявен протест за морал има, както и в момента.
С какво не сте съгласна в Реформаторския блок... от това, което описа преди малко господин Кънев? Пет, можеше да са шест партии, се събират, правят тези общи органи, които описа, перспективата е те да станат обща партия, без земеделците, които искат да си останат най-старата партия...
Тази перспектива, последната, за обща партия е като една постоянно отдалечаваща се цел, защото тази перспектива поне през последните няколко месеца, да не кажа почти година, постоянно съществува и тя никога не се случва.
Вие искахте веднага да стане обща партия.
Не веднага. Ние искахме в коалиционното споразумение да се заложи много ясно, че до края на 2014-а, междувпрочем има стратегическа група в Реформаторския блок, която излезе с един много сериозен анализ на ситуацията и който анализ междувпрочем беше изпратен само на председателите на партиите, но не и на гражданския съвет, в който анализ много ясно се казва, че решението и отговорът на съществуващото статукво в момента в България е да се създаде сериозна и обоснована, и аргументирана десница, тоест единна партия. И в този смисъл беше логично и нормално този доклад да се дебатира и в коалиционното споразумение да се заложи тази точно цел.
Но вие искате срок, така ли?
Не. Ние... аз понеже говорим конкретно за единната партия. Онова, срещу което ние всъщност най, в най-голяма степен се противопоставяме, това е опитът за подмяна, да го наречем така, с десни гласове да се защити центристка политика. Защото истината е, че в Реформаторския блок има министри, представители и хора, които са работили за различни правителства - за десни правителства, за центристки и дори за лявоцентристки правителства. Беше нормално чрез публичен дебат по основните политики тези тенденции да се помирят и да намерят общо решение. Вместо да го има този общ прочит, включително през последните седмици се появиха два много ясни примера за това, че този проблем и тези, така, този различен прочит на миналото продължава латентно да съществува под повърхността. И веднага ще кажа кои са тези два случая. Единият беше със затварянето на трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, който Движение „България на гражданите” и Меглена Кунева като неин председател препрати като отговорност на правителството на Обединените демократични сили, от което аз съм част и чийто председател беше Иван Костов, и вторият случай беше реакцията по заявлението на Ердоган, в което той доста по груб и предизборен, но доста груб начин засегна България. Т.е. имаше две конкретни ситуации, в които проличаха две различни тенденции в Реформаторския блок. И за нас това нещо е една, една бомба със закъснител, която трябва да бъде решена. Очевидно нашите колеги решиха в полза на защитата на либералните ценности, на либералната тенденция. Това е тяхно право, но това направи невъзможно нашето оставане в Реформаторския блок.
Друго обяснение, което знаете, че се изписа, е, че става дума за личен конфликт между вас и Меглена Кунева, че спорът се свежда даже до мястото на водач на листата на тази коалиция на Реформаторския блок на европейските избори.
Веднага ви казвам нещо много ясно и надявам се ще бъде точен отговор на вашият въпрос. Ако блокът защитава всъщност лявоцентристка политика, независимо че те казват, че щели да бъдат след това в ЕНП, но на този етап припознава това, което е направило лявоцентристкото правителство, аз няма как да бъда водач на листа, така че конкуренция между мен и било г-жа Кунева или който и да било не би могла да съществува, защото аз не бих приела подобно водачество, тъй като аз съм била участник и съм била лице на дясноцентристко правителство. Аз защитавам това наследство, смятам, че за десницата това е много сериозен капитал, и смятам, че Реформаторският блок трябваше много сериозно да стъпи както на това правителство, така и на едно с много по-кратък мандат, което беше на Филип Димитров, но което постави началото на реформите в България. Тези две правителства реално промениха стратегическия курс на България. И тук понеже говорим за реформаторски блок, ще кажа, че това бяха реформаторски правителства, докато следващото правителство - на
Симеон Сакскобургготски, направи ревизия на онова, което направи правителството на ОДС, и тук ще напомня, че правителството на Сакскобургготски, от което са част и Меглена Кунева, и Даниел Вълчев, затвори комисията по досиетата, затвори без преговори трети и четвърти блок на АЕЦ „Козлодуй”, стартира проекта „Белене”, и има документи за това включително в Народното събрание. И затова аз казвам, че аз не се солидаризирам с този тип политика и съвсем нормално и почтено е да не сложа подписа си под това. Всички партии и всички лидери имат глави на раменете си и са в правото си да вземат едно лидерово решение.
При това развитие на нещата ще останете ли в политиката, г-жо Нейнски?
Аз в политиката съм през последните 20 години. Аз не съм вземала никакъв ръководен пост, не съм била в ръководството и не съм в ръководството нито на „Синьо единство”, нито съм негов председател. В крайна сметка политиката е...
Е, заемахте, бяхте лидер на СДС и... бяхте министър.
От 2006 г. не съм заемала, а сега сме 2013-а, това са 7 години. Аз съм тук като евродепутат.
Не, въпросът е... да, да, въпросът е по-прост... Вие винаги оставате в политиката. Оттук, докато има предаването „Годината”, вие ще бъдете поканена независимо с какво се занимавате.
Това беше важно да го уточним.
След малко слушателите ще чуят Иван Костов, който вече не е в политиката, той е вече учен.
Аз смятам, че той също е в политиката, независимо дали се занимава с научна дейност в момента, защото какво значи да влезеш или да излезеш от политиката. Политиката е професия, политиката не е забавление, в което ти примерно участваш в един формат и след това се отказваш от този формат. Крайно време е да се разбере, че политиката е сериозна професия и хората, които са посветили над 20 години от живота си в работата на политиката, до края на живота си остават политици. Така че аз имам отношение към политическите събития, мога да не съм на първите редици, мога да не съм в ръководствата на партиите, но аз винаги ще остана политик.
За какво се разкайвате през 2013-а?
Днес чух една много, бих казала, по-скоро вчера, една много точна реплика на нашия председател, на „Синьо единство”, Христо Панчугов и си помислих, че аз се разкайвам за същото, и затова ще си позволя да го цитирам тук. Когато го попитаха за какво съжалява и за какво се разкайва, той каза: съжалявам за това, че дадох вид, че мога да се поддам на натиск. Същото нещо се отнася и до мен - съжалявам, че очевидно съм... все още създавам усещането, че мога да бъда принудена да направя нещо, в което не вярвам.
За какво сте „за” през 2014-а?
През 2014-а съм „за” това хората да имат повече кураж да отстояват интересите си и вижданията си. Аз смятам, че това, което постави началото... протестите през 2013 г. са точно желанието на обществото да сложи край на един период, в който нещата минават покрай него и го употребяват за различни цели. Аз смятам, че протестиращият човек, ако можем така да го наречем, никога повече няма да допусне такива груби злоупотреби в държавата. Ангажимент на политиците е да покажат пътя. И аз тук ще кажа, че съм против обвиненията за това, че протестиращите нямали ясно лице, че нямали ясни водачи. Работата на тези хора не е да лидират процеса, но те показват какво не желаят повече да виждат в България и кое е онова, което очакват да се случи в бъдещето на страната. Политическите лидери такива, каквито са - добри или лоши, трябва да посочат пътя и според демократични и честни избори да се избере най-добрият.
