Ами, ще ви кажа какво. На практика това означава да бъде извадено външно министерство от партийните битки. Да се регламентират правилата, по които функционира службата, като същевременно тя се отвори и демократизира, без да се разбие, както често пъти са получавали критика една или друга политическа сила. Този тънък баланс между лоялност към националния интерес, а не към партийния, забележете, и между възможност нови хора да влязат в системата, имам предвид преди всичко чрез конкурси, по наше време бяха приети много млади специалисти, хора, завършили международни отношения, европеистика, ние дадохме възможност на тези хора да започнат своята кариера именно от външно министерство, което според мен е много важно именно за онези младежи, които в момента ще изградят и основите на европейска България във всяко едно отношение. Най-вероятно сред тях ще има и много кадърни дипломати. Този закон обаче за съжаление не дава достатъчно сигнали за демократизацията и отварянето на системата. Аз слушах внимателно министър Калфин. Без съмнение, законът има много достойнства, но онова, което аз критикувам, се съдържа в няколко конкретни примера, които аз ще дам и които той също коментираше.
Първото, за мен е абсолютно неуместно да обясняваме с домакините и шофьорите на външно министерство причината, поради която законът влиза в сила чак след 3 години. Защото, както е казано в римското право пакта сунт серванта, т.е. договорът трябва да се спазва. За мен много по-важно от това е дали ще има политическа воля за неговото приложение, защото законът сам по себе си е просто един инструмент. И ние това, което трябва да направим в Народното събрание, е да изработим политически договор между различните политически сили за изваждане, пак повтарям, на външно министерство от партийните битки. За съжаление не става именно това нещо. Така че, ако управляващите в момента искат да ни покажат своята политическа воля по отношение на реформаторска политика именно за закона за дипломатическата служба, не е нужно да въвеждат 3-годишен срок, защото дори и за хората, които не се занимават с политика, това е буквално абсурд. Второто нещо, това е т.нар. прословута фигура на постоянния секретар. Сега, дали ще го наречем постоянен, държавен или каквото и да било въпросът е каква е функцията, как точно са регламентирани правата и задълженията на този човек. Според закона той е върхът на дипломатическата служба - нещо, което, разбира се, го има, както беше подчертано, и в други страни.
С 5-годишен мандат?Същевременно, да, искам да подчертая, че този човек според закона се назначава от министъра и има, както вие казахте, 5-годишен мандат. Това означава, аз разглеждам две презумпции. Министърът, който е политическо назначение, а всъщност е еманация на политиката на партията или коалицията, която в момента управлява държавата, има възможност да не изкара целия си мандат от 4 години. Т.е. може да се случи така, че държавният или там постоянният секретар, назначен от предния министър, да бъде същият по време на следващия министър поради примерно смяна на правителството. И тогава логично възниква въпросът към една, към следния казус: какво би се случило, ако този постоянен секретар бъде нелоялен към новото политическо ръководство? По същество, бидейки несменяем и абсолютно невъзможно да бъде разгледан точно такъв казус за нелоялност, той е в състояние да блокира или бойкотира политиката на новата, на новото политическо ръководство. Тоест аз смятам, че трябва да се изработи и това трябва да се реши в пленарна зала. . . много се надявам, че между първо и второ четене отново ще бъде разгледан този въпрос, да се разгледа механизъм, да се създаде механизъм, който, разбира се, да бъде много ясен, много конкретен, не поради това, че министърът не харесва постоянния секретар поради някакви субективни причини той да бъде отстраняван, но да има възможност наистина този човек да знае, че не е недосегаем. В противен случай би възникнал конфликт, би могло да възникне конфликт.
Ние сме имали подобни прецеденти примерно между гражданското и между военното ръководство на Министерство на отбраната, между Генералния щаб, шефът на Генералния щаб и между цивилното ръководство или политическото ръководство на Министерство на отбраната. Вероятно вашите слушатели в момента ще могат да направят точно тази аналогия. Тоест ако ние искаме да създадем една работеща, една добре функционираща система, трябва наистина да се помисли за тази тънка граница между лоялността към националния интерес и същевременно възможността отделните... било политическото, било дипломатическата част от външно министерство да работят в синхрон. Тоест да се създаде взаимно обвързан механизъм. И третото, третият въпрос, който аз поставих, и в пленарна зала, и в Комисията по външна политика, беше въпросът за съотношението между външните лица, както ние ги наричаме, и между професионалния състав, т.е. между кадровия състав на външно министерство. Под тези външни лица тук се включват и политическите назначения, които са практика в цял свят, разбира се, по различен начин, но много важно е регламентирането на това какво количество са тези политически назначения и, разбира се, представителите на разузнаването или на службите.
Съвсем нормално е при новите, при новото съотношение, новите стратегически приоритети на България и изхождайки от презумпцията, че няма две Българии, т.е. две политики - едната на хората в сянка и другата на хората, които са на светло. Ако изхождаме от презумпцията, че става дума за една България и която защитава един национален интерес, няма нищо по-нормално между външно министерство и представителите на службите, ръководствата на службите да се проведе сериозен разговор за това по какъв начин те ще бъдат представени в задграничните ни представителства или въобще в самите структури на външно министерство. Тоест това е въпросът, както аз го коментирах в зала, това е въпросът за въвеждането на квоти, които обаче да бъдат строго регламентирани. Защото регламентирайки изключението, ние по същество го убиваме. Тоест нямаме възможност всеки по усмотрение да поставя било политически назначения, било отделните ведомства да си изпращат свои хора.
Десет процента политически назначения така, както са регламентирани в този законопроект, приемлива, приемлива цифра ли е това според вас? И по може би важният въпрос е тази цифра, без значение дали тя е приемлива или не, смятате ли, че ще се превърне в някаква гаранция за повишаване на качеството на българската дипломация? Аз смятам, че това в много голяма степен ще се превърне. Този процент би могъл да бъде и по-висок. Разбира се, тук може да се спекулира и в едната, и в другата посока. Винаги, така, в дебата двете спорещи страни излагат различни аргументи, съвсем нормално е това. Но примерно консенсусната цифра, която бъде постигната, трябва да регламентира и да не допуска наистина, т.е. да създаде онзи, онова взаимодействие между модернизирането, отварянето на външно министерство чрез конкурси, привличането на млади хора, които да работят като дипломати и онова, което е традицията, което е развитието на кариерата. И аз смятам, че тук задължително обаче трябва да се регламентира и отношението с другите ведомства. Добре. По един друг въпрос да поговорим. Адмирирате ли все пак наистина факта, че в този законопроект по някакъв начин се гарантира повишаването на професионалните качества на българските дипломати? Определено да, определено да. Аз винаги съм била "за" това да се повишат професионалните качества. Още повече, че включително когато аз бях външен министър, тук сегашният министър е прав, имаше много случаи на хора, които не знаеха чужди езици. Имаше много, така, неуместни решения. Но същевременно трябва да подчертая, че имаше и много кадърни хора. И тук използвам повода да кажа нещо, което го казах пак, ще повторя в зала, че добрата воля и демократичността, в която се врича ръководството на министерството, трябва да бъде изразена и в това дабъдат реабилитирани и възстановени по отношение на рангове хората, които работеха за евроатлантическата кауза на България тогава, когато тя не беше приоритет на сегашните управляващи. Защото се получи една много странна картина - те вече са "за" НАТО, "за" Европейския съюз на практика. А по същество хора, които бяха част от много тежки решения, които взимаше България по време на Косовската криза, по време на подготовката ни за членство в НАТО, много от тези хора бяха понижени в дипломатически ранг поради ред причини, най-вероятно политически. Тоест добрата воля трябва да се изрази в конкретни стъпки на новото ръководство на Министерството на външните работи. И тук още нещо искам да добавя, че буди недоумение, че за някои длъжности до ден-днешен се изискват минимум 20 години трудов стаж. Някой би опонирал, че, примерно временен пълномощник-министър наистина се изисква сериозен трудов стаж, но, така, позволете ми да остане в мен сянка на съмнение защо цифрата е точно 20 години. Е, тук вече в интервюто Ивайло Калфин ви опонира Той, даде между другото един ценен пример, ценен за мен. Ставаше въпрос за кариерното израстване, най-вече на младите дипломати, и той каза, че според него законът е написан така, че ако днес един млад човек стъпва във външно министерство и тепърва започва неговата кариера, т.е. до възрастта 42 - 43 - 44 години според правилата на този закон, той ще може да достигне върховете на своята кариера, което за мен, ако това е така разписано и това се случи, за мен това е, така, един добър закон. Този пример, разбира се, е добър, но той има и обратната страна. Изхождайки от презумпцията, че човек с 20 години трудов стаж може да е пълномощник-министър, излиза, че хора с, пак казвам, които са защитили и са показали сериозен професионализъм в кризисни за България ситуации, но примерно имат 15 или 10 години трудов стаж, не могат да станат пълномощник-министри. И аз пак повтарям, че остава сянката на съмнение, че... имайки предвид, че и този закон, ако е вярно, ще влезе в сила след 3 години, доста ще има да почакат тези, които са плод на новата политическа ситуация. Говоря политическа ситуация за държавата, не за една или друга партия, защото България на НАТО и на Европейския съюз е доста по-различна от тази, която беше преди 1997-а година. Добре, едва ли ще се видим с вас до сряда, другата седмица, на 11 юли е заседанието на Върховния съд в Либия по СПИН-делото срещу българските медици. Вие какво очаквате, г-жо Михайлова да се случи на 11 юли? Аз много се надявам, че сериозният ангажимент, поет от ЕС по отношение на делото в Либия и по-специално преговорите, които бяха водени от председателстващия ЕС и г-жа Фереро Бенита Валднер /Бенита-Фереро Валднер - бел. ред./, ще доведат до така очакваното от всички нас завръщане на нашите сънародници в България. Независимо, че... това е, бих казала, репликата, която сме я повтаряли вероятно много пъти. Някои би казал, че от седем години ние продължаваме да се надяваме, вече повече от седем години. Но аз смятам, че тази договореност, която беше постигната между Либия и ЕС, дава сериозна надежда. Това е, което може да се каже на този етап, защото в случая наистина става въпрос за конкретни ангажименти, поети между двете страни. В случая България е по-скоро, не тя е засегнатата страна, разбираемо, но тези договорености са между ЕС и Либия, което отваря много по-широка възможност за преговори и за положителен изход от делото. Това се надявам да се случи, ще играя тук ролята на оптимиста в това студио, в идните няколко месеца, но за съжаление те няма как да се върнат в сряда. Според вас какво ще е, така, правното решение на Върховния съд? Преди това трябва да има присъда, все пак и след това те ще се... Много ми е трудно да правя прогнози по отношение на либийския съд, имайки предвид обстоятелствата до този момент.
