Две седмици е реалното забавяне до момента на исканията за строителни разрешения, след като временно беше спряно подписването им заради новото министерство на инвестиционното проектиране. Това каза в интервю за Дарик председателят на парламентарната комисия по регионално развитие и местно самоуправление Димчо Михалевски.
Той призна, че създаването на отделно ведомство е създало проблеми, но беше категоричен, че няма риск за провал на строителния сезон, както и че няма никакво преразпределяне на големите инфраструктурни проекти между БСП и ДПС. Според него забавянето в издаването на разрешителните може да се навакса, тъй като парламентът си е поставил срок до следващия петък всички нужни законови промени да бъдат приети окончателно и публикувани в „Държавен вестник".
Допусна ли грешка правителството с това, че създаде отделно министерство на инвестиционното проектиране и така освен, че отвори организационни проблеми, практически блокира строителството на редица проекти?
Има негатив от това решение. Той е свързан с временното спиране на възможността министърът на регионалното развитие да подписва строителните разрешения на големите национални обекти.
И може би при вземането на управленското решение да разделят министерствата с целта да създадат специално министерство, което да подобри и контролира част от инвестиционния процес, трябваше да се направи следното: дори да имаше две министерства, министерското на регионалното развитие трябваше да си запази старата абревиатура и при наличието на такава абревиатура - МРРБ, нямаше да има никакъв проблем министърът на регионалното развитие щеше да продължи да си подписва. Очевидно това е пропуск на екипа, който е приемал и решавал за структурата на Министерския съвет.
Ние вече сме готови с промените. Има съвсем дребни детайли, които трябва да се доизчистят, защото промените касаят много закони. Те в масовия случай са формални - замяната на наименованието на един министър с друг и добавката на новия. Но тук по-важното е дали ще може да се създаде полезност от новото министерство.
Вече има ясно разграничение на функциите. Основните политики по отношение на пътищата, републиканската пътна мрежа, ВиК инфраструктурата, геозащитата остава в министерството на регионалното развитие. По отношение на устройственото планиране - това е една от зоните, която ще има разграничаване на функциите - министърът на регионалното развитие във връзката му с управлението на територията, защото регионалното развитие и територията имат неразривна връзка, ще извършва всички дейности по устройството на територията, свързани с ниво регионално планиране и национално планиране. Тоест всички планове, сега действащите в законите национални концепции за пространствено развитие, регионални устройствени схеми и така нататък, ще бъдат във функциите на министъра на регионалното развитие, това е логично, както и наблюдението на всички проекти с национално значение, по силата на закон всички национални обекти, които са обявени по закон и със силата на решение на правителството и всички обекти, които са с надобластно значение, както беше и до момента. Проектите с надобщинско значение ще бъдат контролирани с издаване на разрешение от областните управители - това се запазва като практика.
Новият министър на инвестиционното проектиране ще концентрира своите усилия в следните насоки, един от основните проблеми и това си струва, ако това министерство започне да работи по тази част от проблематиката на инвестиционния процес ще бъде много полезно, това е разширяване на покритието с кадастрални карти в България. Към момента то е 18 на сто и за съжаление през последните четири години този процент не е мръднал нагоре. И въпреки че са покрити всички областни градове на страната, курортните зони и комплекси, черноморските общини, но примерно в София от 24 района шест нямат кадастрални карти, което е проблем. Трябва да продължи разширяването на това покритие. Това е първата важна стъпка. Втората важна стъпка е за да облекчим целия инвестиционен процес и на публични, и на частни средства, да се изгради и стабилизира устройствената основа на България. Защото в момента всеки инвеститор тръгва, визирайки своя проект и инвестиция, да доказва пред общините и държавата, че на определеното място може да се изгради определеният обект или строеж. Това трябва да бъде спестено чрез изработването на общи устройствени планове на цялата територия на всички български общини. Към момента имаме около 40 такива плана от общо 264 общини. Това е втората главна задача, с която трябва да се заеме министерството на инвестиционното проектиране.
По отношение на контрола на самите проекти и издаването на строителни разрешителни, в проекта, който е внесен, е разписано, че министърът на инвестиционното проектиране ще извършва контрол на инвестиционните проекти, обявени за национални оттук нататък с акт на Министерския съвет. Такива, които са със закон, си остават в регионалното министерство. Със закон са например автомагистралите, жп инфраструктурата, пристанищата за обществен транспорт с национално значение, летища и прочие.
И, разбира се, искаме да въведем един елемент на държавна експертиза, тоест да се уреди един стандарт. Между другото терминът държавна експертиза е съществувал при предходно законодателство в Закона за териториално селищно устройство преди около 18 години, да въведем една държавна експертиза на по-значими проекти, които имат последващо възможно въздействие върху потребителите. И давам пример с пречиствателните станции за отпадни води и канализационните системи. Това са мащабни проекти, които трябва да бъдат реализирани в България заради изискването на европейската директива за управление на отпадъчните води, които трябва да бъдат внимателно прегледани от един много компетентен национален орган, какъвто би бил национален съвет по инвестиционно проектиране към новото министерство, за да може всички проекти да минат през една и съща стандартна процедура. Тук трябва да успокоя, че това няма да забави процеса. Напротив, той ще концентрира експертиза, ще има уеднаквени стандарти, ще могат да гледат проектите за показатели ефективност, ефикасност на разходите, полезност на съоттошентието разходи-ползи и разбира се въздействие върху джоба на потребителя.
Затова ние сме разписали като проект, че такъв тип проекти над 10 млн. лв. първа и втора категория само ще има някаква форма на държавна експертиза, за да сме сигурни, че по тези проекти се работи по унифициран стандарт, който в крайна сметка гарантира полезност на публичните средства.
Има в момента известна реакция от НСОРБ, че видите ли изземваме функциите по отношение на окончателното одобряване на ПУП за този тип обекти и крайният акт на издаване на строителните разрешения. Помолих НСОРБ да направим контакт, тъй като в много интензивен порядък ще върви изменението на Закона за устройството на територията и всички съпътстващи закони и в контакт с министерството на инвестиционното проектиране можем да намерим компромисен вариант, който едновременно да не отнеме крайния акт на одобрения на ПУП-а на съответния проект и на издаване на строително разрешение от местните власти, за да не се чувства, че сме навлезли и нарушили суверенитета на тяхната власт. На според мен трябва да се запази задължителността на тази държавна експертиза, защото тя е полезна.
Тоест тепърва ще търсите координация и диалог с местните власти?
Не, ние вече сме в диалог. Аз имам много добри отношение с НСОРБ и смятам, че паралелно независимо колко е интензивен ходът, вече дори сме препратили тяхното становище към нашите експерти. Търсят се компромисни текстове.
Смятате ли, че беше разумно да се предложи създаване на ново министерство, което е по-скоро обвързано и с някакви стратегически решения на управлението и правителството? Има и сериозен недостиг на кадри. Министърът ще успее ли да обезпечи кадрово това министерство?
Сигурен съм, че когато премиерът Орешарски е вземал това решение, е било с абсолютните благородни подбуди да се подпомогне целият инвестиционен процес в България. Инвестиционният процес наистина има нужда от подпомагане, защото липсата на инвестиции е най-големият проблем през последните четири години. А и въобще излизането от тази ситуация, в която се намира България, става през привличането на сериозни инвеститори в страната.
Една от задачите, които стоят пред нас като законодатели, а имаме тази амбиция, е в следващите седмици да започнем интензивна работа по разделяне по Закона за устройство на територията на две части - закон за устройство на територията и регионалното развитие и закон за инвестиционната дейност, чиято цел да бъде да облекчи изключително изпълнението на определени инвестиции, да лимитира категорично времето, в което те ще се реализират и всеки инвеститор да може, като дойде в страната и се запознае с нашето законодателство, да знае неговата инвестиция за колко време ще бъде реализирана. А не да става заложник на различни администрации и срокове, на различен административен натиск или дори рекет, който се получава в страната.
Аз няколко пъти съм изразявал и дори търпя критики от своите съпартийци за това, че го казвам: според мен можеше същата цел да бъде постигната дори в рамките на съществуващото министерство със специален заместник-министър, който да има специални функции с изменение в законите даване на инвестиционната дейност. Сега при добра воля и много интензивна работа аз твърдя, че натискът, който е оказван върху парламента, между другото го поставя под много сериозно напрежение, той работи много интензивно. И трябва да кажа, че никой парламент дотук не може да се похвали с такива бързи и значими, в полза на хората резултати. Ние продължаваме да го правим.
Появиха се и доста критики,че БСП и ДПС си поделят строителството на големите проект - БСП ще отговаря за „Южен поток", ДПС пък за проекти за над 10 млн. лв. Как бихте коментирали подобни интерпретации?
Няма такова нещо. Даже сега видях няколко медии излезе заглавие, че ДПС взема големите проекти, а БСП - малките. Няма такова нещо. Нищо от възлагателните функции на различните публични власти до момента не се променя. Огромната част от европейските средства по структурните фондове и кохезционния фонд са в правомощията на българските общини. И ще продължават да бъдат. Тоест провеждането на поръчките, възлагането, проектирането ще остане там.
Всъщност разделянето на функциите касае устройството на територията, изработката на общите устройствените планове и то контролът върху изработката им, а те си остават в общините, и контролът върху качеството на проектите. Това ще извършват двата национални проектни съвета. Само тези проекти, които са извън компетенциите на министъра на регионалното развитие и по никакъв начин не попадат в неговите компетенции и отговарят на условието, че са над 10 млн., ще имат този контрол на държавна експертиза. Така че никакви проекти не се делят между когото и да било и не отиват при когото и да било.
Има ли опасност да се провали строителният сезон заради новото министерство?
Не. При графика, който сме направили в момента, има известно натрупване на исканията за строителни разрешения и изменение на строителни разрешения, но те касаят и проверката на тези строителни разрешения. От момента на приемане на решението за структурата на МС на 29 май, а днес сме 10 юли, са минали 43 дни. Ако приемем, че нормалният срок за преглед е между две и четири седмици, значи ние към момента имаме забавяне от не повече от две седмици. Нашият срок е следващият петък да сме приели на второ четене и публикували в Държавен вестник измененията.
Да, има но аз ви казах, при вземането на решението явно не са се съобразили, че има такова пряко въздействие, което може да блокира. Но смятам, че ще наваксат, така че след тези изменения министърът на регионалното развитие ще разпише моментално всички. Министър Терзиева каза, че всичко вече е прегледано, има готовност, чака ни просто ние да си свършим работата. Разбира се, това е една поука, когато се вземат решения, да бъдат питани всички експерти.
Появи се идея за създаване на нов национален парк - „Българско черноморие". В същото време много морски общини изразиха недоволство заради това, че не е обсъдена тази идея с тях?
Ние подобна идея и мораториум предложихме и през януари. Идеята беше предизвикана от скандала с дюните в Несебър. Първата част от решението е свързана с това ние да сложим един временен стоп на разпореждането с имоти частна държавна собственост, за които примерно в годините назад са стартирани някакви процедури за промяна на предназначението, предотреждане и както видяхте в края на миналата година един министър си позволи лукса да продаде държавна земя, част от която бяха дюни. Защо се случи това? Защото ангажиментът, който държавата трябваше да изпълни и Министерският съвет по силата на повече от пет години Закона за устройство на черноморското крайбрежие в частност да бъдат изработени специализирани карти с конкретни геодезични заснемания на дюните, плажовете, лагуните и всички природни образования по плажовете, не беше изпълнена. Ние бяхме стартирали процедурите в края на 2008-а и началото на 2009 година. Новото правителство тогава не сключи договорите. И затова стигнахме дотук.
И сега какво казваме: спираме правото на разпореждане, промяна на предназначението и разрешаване на строителството върху имотите частна държавна собственост, за да може в рамките на 12 месеца - лимитиран и достатъчно напрегнат срок, в който изпълнителната власт да направи всички тези специализираните карти. Когато имаме картите, никой не може да се оправдае, че не знае къде са дюните. Това е първата част от решението. И тук трябва да кажа, че ние не се намесваме в общинска собственост - тя е извън тази дейност, и частна собственост. Така че да съгласуваме с някого нещо, върху което ние не пипаме неговата собственост и не му се намесваме, е безсмислено.
