В неговия живот основната дума остава "преговори". Да, той е бил посланик на САЩ в Ирак, Южна Корея, Полша, Македония, но винаги обича да разказва за тежките преговори, в които е представял американската позиция. Вълнува се искрено от новите похвати, които използва, за да разведри тежки разговори, за да може преговорният процес да приключи успешно. Такива са шестстранните преговори за ядрената програма на Северна Корея. Също толкова тежки са и разговорите по време на кризата в Косово, когато той беше специалният пратеник на президента Бил Клинтън.
Кристофър Хил е труден за откриване, макар че се съгласява да даде интервю за проекта "Иноваторите" на Дарик още преди два месеца. Позицията му в момента - декан на международния факултет към университета в Денвър - дава само привидно впечатление, че графикът му не е натоварен. Няколко уговорки пропадат поради необходимостта да пътува, а последната твърда уговорка също се провали, тъй като в Щатите ненадейно - за негова и моя изненада - смениха часовото време. В крайна сметка, в една много късна българска вечер и съответно ранен американски следобед, Кристофър Хил се обажда, готов за интервю.
Посланик Хил е 30-ият гост на "Иноваторите" на Дарик радио.
Константин Вълков: Пътували сте много с баща Ви, дипломат във Форин Сървис. Кой е първият Ви спомен за дипломацията, какво Ви направи впечатление като малък?
Кристофър Хил: Пътувал съм с моето семейство като дете през 50-те и 60-те години. Правеше ми впечатление, че никой не беше безразличен към Съединените щати. Един от ранните ми спомени е свързан с автомобил, който се движеше по улиците на Конго, ние бяхме в този автомобил, а около нас имаше голяма група демонстранти, които бяха недоволни от убийството на Лумумба, лидера на страната. След това те дойдоха до нашата къща и счупиха прозорците й. Това беше през януари 1961 година. Помня ето такива преживявания.
Има ли универсална форма как един дипломат трябва да се справя с подобно негативно отношение?
Мисля, че това, което е важно да се направи, е да слушаш точно толкова, колкото говориш. Също и да полагаш специални усилия, за да разбереш логиката на аргументите. Това е - не бива да налагаш своята собствена логика, а да се опиташ да разбереш логиката на другия човек. Да бъдеш добър слушател е много важно. Това в никакъв случай не означава, че се съгласяваш с мнението на другата страна. Възможно е да не си съгласен с позицията на сърбите в Косово. Възможно е да не си съгласен с позицията на севернокорейците по време на шестстранните преговори.
В някакъв период от кариерата си мислихте ли да смените дипломацията с нещо друго?
Единственото друго нещо, което бих искал да правя, е да играя бейзбол, но ми липсват качествата.
Казвате, че работата за Корпуса на мира Ви е научила на първите уроци на дипломацията. Какви бяха тези уроци?
Първият урок, който научих, е, че като американец винаги те вземат насериозно, гледа се сериозно на нещата, които казваш, поради което трябва да бъдеш много внимателен. Второто нещо е, че хората разчитат на теб, за да им помагаш.
Вие се присъединявате към Държавния департамент през 1977 година - впрочем годината, в която съм роден.
Хубава година е това (смее се).
Първата Ви мисия е в Сеул, нали така?
Не, беше в Белград през 1978 година. Напуснах Белград два месеца след смъртта на Тито, лятото на 1980.
Беше ли по-лесно да работите в дипломацията през онези години?
Имаше по-малко съображения за сигурност, поради което посолствата бяха по-отворени, достъпни за хората. Беше малко по-лесно, но така или иначе колкото по-големи са отговорностите, толкова нещата стават по-трудни. Това е отражение на тези отговорности.
Посещавате Северна Корея почти 20 години след първото Ви посещение в Южна Корея.
Това е така. Пристигнах в Южна Корея през 1985-та и си тръгнах през 1988-ма. За първи път пристигнах в Северна Корея през 2006 година.
Сигурен съм, че за всеки човек, независимо дали е дипломат или турист, когато посети за първи път страна като Северна Корея, малките детайли остават в съзнанието му - къде е кацнал, кой го е посрещнал, какво е представлявало летището...
Бях посрещнат от хора, които вече познавах. Те бяха членове на севернокорейския екип в шестстранните преговори. Бях впечатлен от летището, то ми напомняше на летищата в Източна Европа преди двайсетина години. Спомням си широките булеварди, по които нямаше автомобили. Но най-вече бях впечатлен от това, че Северна Корея е толкова бедна страна - не можеше да се сравни с нищо, което бях виждал до този момент. Хората там се борят за своето оцеляване всеки ден.
По време на трудните преговори за ядреното разоръжаване кое мислите, че Ви липсваше като черти на характера, за да бъдете още по-успешен?
Не мога да определя точно какво липсваше в характера ми, но щях да бъда по-успешен, ако говорех техния език. Това със сигурност би помогнало, когато нещата се изгубваха в превода. Липсваше ми по-скоро възможността да се видя със севернокорейците извън официалната маса на преговорите. Невъзможно беше да се разбере каква е личната им позиция, встрани от официалната. Честно казано, те самите в повечето случаи не знаят каква е тяхната позиция, какво точно искат.
Има ли специфичен начин, за да се подготви човек за такива тежки преговори или просто трябва да чете много?
Трябва да четете много, да. Да имате много добър екип от хора, които разбират това, което Вие мислите. Когато преговорите попаднат в бърз период, трябва да се движите бързо напред и да сте сигурен, че всички останали разбират за какво става дума. За щастие имах такъв екип, който беше извънредно добре подготвен.
Важно ли е например как сте облечен по време на преговорите?
Мисля, че каквото и да е облеклото, то трябва да помага да се увеличи уважението Ви към човека срещу Вас. Носите вратовръзка не за Вас, а за да покажете уважение към този, с когото преговаряте.
Вярно ли е, че във всеки преговор има един момент, в който си казвате сега ще играя твърдо, за да получа това, което искам?
Има периоди в преговорния процес, в които е добре да покажете съгласие, както и други периоди, когато другата страна трябва да разбере, че позицията Ви не може вече да се промени. Тези възможности се появяват и една от основните задачи на преговарящия е да знае точно кога идва такъв момент. Всичко това не е свързано с някакъв особен коефициент на интелигентност.
Случвало ли се е да се нервирате сериозно по време на преговори?
Понякога, но по-скоро се нервирам след преговорите, когато виждам ефекта от тях. Изкуството да се държиш добре е ключово за преговорите.
Какво може да промени Вашата позиция по време на преговори?
Ако промените позицията си, а това се случва, трябва да бъдете в близък контакт с Вашингтон или съответно с Вашата страна, тъй като няма смисъл да подкрепяте позиция, за която Вие самият няма да бъдете подкрепен. Много е важно да сте в изключително добра връзка с хората над Вас. Аз имах отличен контакт с Кондолиза Райс по време на моите преговори в Пекин, както и с Мадлин Олбрайт по време на разговорите ми в Косово. Също така работих много с Ричард Холбрук.
До каква степен е важно по време на тежки преговори да говорите за теми, които са извън официалните разговори. Знам, че сте страхотен фен на Бостън Ред Сокс, говорите ли за спорт например?
Мисля, че по време на такива преговори другата страна би желала да види някакво потвърждение, че всъщност сте нормално човешко същество, а не просто партньор на масата за преговори. В този смисъл вярвам, че възможността да сменяте темата, дори към абсолютно странични неща, е много важна. Открих, че това работи в най-малка степен при севернокорейците. Макар че, спомням си, когато веднъж им показах снимка на моето семейство, те проявиха страхотен интерес. Да им покажеш, че всъщност може би имаш подобни проблеми на техните, е добър елемент от преговорния процес.
Някъде бях чел, че заради любимите си Ред Сокс сте пътували вечерта да ги гледате, а след това сте взели полета в 5 сутринта за Вашингтон, за да пристигнете навреме за срещата си в 8 с Кондолиза Райс.
О, да, това се случи във Вашингтон. Бях за мача в Бостън, но всъщност това не се отрази негативно на преговорите ми със Северна Корея (смее се). Отрази се само на умората ми през целия следващ ден.
Казахте, че сте работил с Ричард Холбрук, а за него се разказват интересни истории - как се карал с външните министри, дори е викал на президента... Какъв тип преговарящ беше той?
Той беше много добър, един от най-добрите, които Съединените щати са имали. Не бих казал, че това, което е оставил, е впечатлението, че е викал на хората. По-скоро неговото наследство е свързано с възможността му да разбира позицията на другата страна и да се опитва да намира решения. Колкото до това дали е викал на някого, по-скоро викаше на мен (смее се).
Как се печелят преговори? Холбрук често използваше медиите, за да представи своята позиция. Това помага ли?
Печеленето на преговори включва възможността да разбереш правилно какво точно искаш да постигнеш. Има много неща, които могат да бъдат изразени публично, без да застрашат тайната и успеха на преговорите. Много неща могат да се направят, за да се обясни на хората точно какво се опитваш да направиш, без да създаваш проблеми. Разбира се, няма как една от преговарящите страни да излезе и да разкаже на медиите съществени неща от преговорите, да посочи конкретни неща, които другата страна е казала. Когато се водеха шестстранните преговори, които бяха много комплицирани, тъй като включваха шест делегации, не беше въпрос да се спечелят медиите на нечия страна, а да се обясни точно какво се опитваме да направим.
Холбрук веднъж каза на журналистите, че "дипломацията не е като шаха, а по-скоро е като джаза, защото включва непрестанна импровизация по дадена тема". Кой момент от Вашата кариера беше най-добрата джаз импровизация?
(смее се) О, аз мисля, че той има предвид, че в преговорите имаш определена цел, която искаш да постигнеш и това може да се случи по различни начини. В повечето случаи наистина не става като проблем на шахматната дъска, който трябва да се реши. Един от щастливите ми моменти беше по време на Дейтънското мирно споразумение. Също така по време на шестстранните преговори беше важно, когато севернокорейците склониха да прекратят извличането на плутоний, защото това беше начинът, по който произвеждаха ядрен материал. Когато се съгласиха да разрушат охлаждащата кула, това беше много щастлив ден. Спомням си обаче, че успехът ни се дължеше не толкова на това, че убедихме севернокорейците да отстъпят. По-скоро започнахме да работим много добре с Китай. Ако и в бъдеще световните проблеми трябва да се решават, то това минава през изискването САЩ и Китай да работят добре заедно.
Срещата с кой политик остава като най-важната за Вас?
Първата подобна среща беше с Глигоров, президент на Македония, който според мен имаше качествата на мъдър държавник. Той държеше страната си далеч от войната и аз имах много добри дискусии с него. Втората подобна среща беше с южнокорейските власти и опитите да се справя с недоверието, което те имаха към Съединените щати. Но Му-Хьон беше различен от Джордж Буш, но въпреки това работихме здраво, за да се случат успешни двустранни отношения. Тези две срещи се отличават.
