Ирина Бокова, генерален директор на ЮНЕСКО, преизбрана тази година за втори мандат, в „Годината” на Дарик:
Цялото интервю може да слушате на Radio.DarikNews.bg
Вие сте номинирана и от Дарик радио за политик на годината, чувствате ли достатъчно признание в България?
Първо благодаря за това признание, тази чест, която ми оказвате. Да, чувствам, аз получих много поздравления от институции, като започна от президент, министри, но може би най-приятното в тази моя малка победа тази година при избирането ми за генерален директор на ЮНЕСКО беше, че получих от различни градове на България много поздравления от най-обикновени хора, които не познавам. И даже разбрах, че ме канят също така и в Добърско, в едно село, да отида на гости. Ще ме посрещнат с хляб и сол, искат тяхната църква да бъде призната от ЮНЕСКО. Стана ми много приятно.
Изпълнителният съвет Ви предложи на общото събрание този път още на първия тур, и то с 39 гласа при необходими 30. Преди четири години спечелихте чак на пети тур с 31 гласа, общото събрание отново ви избра с подобен брой гласове, около 160. И всичко това на фона на най-тежкия период за ЮНЕСКО в резултат на загубата на 220 милиона щатски долара, защото САЩ спряха плащането на членския си внос, който представлява между една пета и една четвърт от бюджета на организацията, а това пък по повод приемането на Палестина за държава член преди две години. С какво на този тежък фон спечелихте подкрепата.
Знаете ли, за мен тези избори не бяха просто избори. Преди четири години бяха наистина първите избори, когато трябваше да представя една програма, една визия и да ги убедя, че мога да ръководя организацията. Този път това беше своего рода вот на доверие, и то, както Вие казахте, вот на доверие наистина в много тежки условия на финансова криза и на променяща се геополитика, тъй като ЮНЕСКО е част от Организациите на обединените нации. Ние сме може най-голямата специализирана агенция и това, което се случва в света, се отразява също така и върху нас. Политиката да се балансира в едни такива условия, от една страна, да могат да се направят едни реформи, да се съхрани организацията, нейният мандат, да бъде тя призната в света, от друга страна, да се повиши и познаването на организацията, разпознаваемостта, в САЩ - нещо, което беше също така една от моите цели през тези две години, за да може да запазим и дори да разширим сътрудничеството със САЩ, беше една от много трудните задачи. Така че аз приемам, че просто самите членки отново ми гласуваха един вот на доверие за това как съм се справила с кризата, как съм управлявала през тези четири години организацията и отново ми повериха следващите четири години.
А какво е развитието на казуса със САЩ, след като тази есен загубиха правото си на глас автоматично заради неплащане на този членски внос? След като президентът Обама, поне имаше такива съобщения, бил поискал от Конгреса завръщане, ще се върнат ли САЩ в ЮНЕСКО?
САЩ не са напускали ЮНЕСКО, те няма защо да се връщат, те са тук. На практика съгласно процедурите в организацията те загубват правото си на глас в генералната конференция, но те са членове на изпълнителния съвет и участват в много други органи на организацията. Парадоксът е, че сегашната администрация на САЩ подкрепя, тя е силно ентусиазирана от това, което правим. След загубване правото на глас американският постоянен представител в ЮНЕСКО - посланик Килиън, отново заяви пълната привързаност на САЩ към организацията, отново потвърди желанието на президента Обама и на американската администрация да работи с Конгреса, за да бъде решен този въпрос. Всъщност може би е хубаво слушателите да знаят, че САЩ престанаха да плащат, не защото администрацията взе някакво решение, а защото влязоха в сила два закона, приети през 90-те години, в които се казва, че ако Палестина стане пълноправен член на която и да е международна организация, американското правителство и администрация престава да плаща своя членски внос. Така че не е въпрос на някакво отрицателно отношение, напротив, нееднократно американски лидери са заявявали, че членството в ЮНЕСКО е в съответствие с националните интереси на САЩ. И трябва да добавя все пак, че макар и много за кратко, през септември аз се срещнах и с президента Обама, който също така ме увери, че Съединените щати остават привързани и ще работят с Конгреса, за да бъде решен този проблем.
На сайта на ЮНЕСКО има отделен банер „Реформинг ЮНЕСКО”. Какво е най-важно да се реформира в тази организация, изобщо в опазването на културното, историческото наследство, образованието в света?
От гледна точка на сегашното състояние на организацията най-важно е тя да бъде модернизирана, най-важно е тя да отговаря на това, което очакват страните членки от нас сега, а не какво са очаквали преди 20 или 30 години. Тази организация е създадена като организацията, която трябва да създава международно сътрудничество, да укрепва мира, да работи за това образованието, науката, културата да създават мостове за сближаване. Мисля, че от днешна гледна точка всички тези проблеми нашият мандат, като че ли е повече от всякога валиден. Имам предвид въпроса с диалога между културите, с опазване на наследството, виждаме какво се случва в Сирия, в Мали, до известна степен в някоя от арабските страни, които преминават през една трудна фаза на промяна на своето развитие. Това, разбира се, се отнася и до образованието. Няма страна в света, в която на дневен ред с най-голяма сила да не стои въпросът с качеството на образование. Светът е млад. Повече от 50% от населението в света е под 25 години. Тези млади хора искат добро образование, искат умения, знания, искат да се включат в икономиката, социалния живот на техните страни. И това, което ЮНЕСКО всъщност дава, е изключително важно. Говорим за промени в климата, за устойчиво развитие чрез програмите, които в ЮНЕСКО съществуват в областта на науката, а това е може би най-голямата програма в областта на хидрологията, това е междуправителствената океанографска комисия, това е програмата, свързана с биоразнообразието в света. Това всичко ни прави, според мен, много, много ценни, много важни. И най-важно е ние да знаем къде да поставим приоритетите в момента от гледна точка на нашите ресурси. Това е реформата - да намалим администрацията, да направим една по-ефективна организация, да насочим усилията там, където може да променим нещата към по-добро.
Войната в Сирия и кризата с бежанците е от водещите събития в нашата класация. Успява ли международната общност да опази културното наследство при военните конфликти през тази година, най-вече в Сирия, вие споменахте и Мали?
Знаете ли, въпросът с културното наследство в моменти на конфликти наистина като че ли излиза на преден план и ни кара да приемем един много по-активен подход да преосмислим това, което правят ЮНЕСКО и международната общност, защото все повече е ясно, че наследството не са просто някакви постройки, някакви здания, някакви тухли, някакви камъни, а това са носители на национален идентитет на някаква история. Това го видяхме с много голяма сила и аз го видях лично, когато бях през месец февруари тази година с френския президент Франсоа Оланд в Мали, където видях разрушените мавзолеи и сринати до земята мавзолеи, видях реакцията също така на местните хора. Да се разруши едно такова наследство, това означава да се посегне на нещо много интимно, на националния индентитет на много от тези общности и народи. И затова ние смятаме и правим една много голяма кампания, аз съм разговаряла по този въпрос многократно със Съвета за сигурност, със страните членки, с генералния секретар, говоря специално за Сирия с Брахими, специалния пратеник на Арабската лига, на генералния секретар. И от гледна точка на ЮНЕСКО смятам, че фактът, че вече в Съвета за сигурност се говори с много голяма сериозност за тези проблеми, вече е някакъв определен пробив за нас. Това, разбира се, не означава, че ние вече сме спасили това наследство, но правим много, за да преустановим незаконния трафик на културни ценности, на археологически, тъй като не се говори много за това, но една от най-големите заплахи в Сирия в момента са незаконните археологически разкопки и трафикът към съседни държави и други. С Интерпол работим, със съседните страни, с големите къщи за продажба на изкуство, тръжните къщи. Така че вече има доста от тези обекти, които са върнати, които са заловени в Бейрут, в Аман, на различни места. Една много голяма работа, която трябва да се направи. И мисля, че така или иначе като че ли в общественото съзнание все повече се утвърждава това разбиране, че на фона на тази огромна хуманитарна криза и трагедия, която е, все пак въпросите с културното наследство не бива да бъдат изоставяни за после.
В България има голям дебат за отношението към бежанците. Какво прави ЮНЕСКО, за да помогне на децата на бежанците да получават образование? Всъщност в България в момента това е тежък въпрос.
Това е много тежък въпрос и, разбира се, може би е най-тежък в съседните страни на Сирия, където има милиони бежанци. Това, което ЮНЕСКО прави и на практика ние днес обсъждахме също тук този въпрос с посланика на Кувейт, тъй като там ще има на 15 януари една голяма конференция на страните донори заедно с организациите на ООН за това по какъв начин да се помогне на тези хора. Това са хора, които са избягали от родните си места не по собствено желание, не от добра воля. Ние работим в бежанските лагери в Йордания. С подкрепата на Европейския съюз създаваме системи за образование, обучаваме учители, оказваме психосоциална помощ, както се казва, тъй като има много големи особености при обучаване на деца в бежански лагери. На децата, които са във възрастта на средно образование, създаваме курсове за професионална подготовка, за да могат все пак те да не изпускат тази възможност и да добиват някакви умения. Имаме специални програми за обучение на учители. Създаваме даже отделни учебни помагала, които са съобразени с условията в тези лагери. Така че правим това, което е възможно по нашите сили в нашата област, която е. Но трябва да признаем, че хуманитарната катастрофа наистина е огромна.
Кое е най-важно от гледна точка на България в ЮНЕСКО според Вас? България има седем паметника в списъка на културното наследство, два природни обекта, два в списъка за нематериалното наследство. Дали основна цел на България трябва да бъде нови и нови обекти да попадат в тези списъци или според Вас трябва да има друга цел?
Аз мисля, че България има голям интерес, не трябва да забравяме, че ние имаме една дълга история с ЮНЕСКО. Последната генерална конференция на ЮНЕСКО извън Париж е в България през 1985 година. Имаме една стара история, има много български специалисти, които са били членове на различни комитети, участвали са и в Комитета за световно наследство, и в програмата по биоразнообразиие. До неотдавна българин беше докладчик на Генералната асамблея на междуправителствената океанографска комисия, учен, представител на Института по океанография във Варна. Ние сме много добре поставени тук. Може би от сегашна гледна точка един от най-големите интереси без съмнение все пак е културното наследство, както ние казваме, материалното и нематериалното. В България създадохме център под егидата на ЮНЕСКО за нематериално наследство. От една страна, мисля, че България има възможности да вписва нови паметници. Не трябва да забравяме, че и тези, които имаме, трябва да бъдат опазвани, и то опазвани съгласно стандартите на конвенцията за световно културно и природно наследство. От друга страна, ние бихме могли да впишем, бих казала, поне още десетина, ако не и повече, свои традиции, български традиции, които да бъдат признати като нематериално културно наследство също така на човечеството. Смятам, че в този глобален свят, при тази променяща се геополитика, когато всеки народ, всяка общност даже, бих казала, се бори за свое място под слънцето и за признание, както никога може би досега, България трябва да има малко по-високи амбиции, защото ние наистина сме един от древните народи, ние наистина имаме една стара култура, ние наистина има какво да покажем и би трябвало да имаме малко по-голяма амбиция да покажем това нещо и да намерим своето място. Разбира се, ЮНЕСКО създава и други възможности, говоря за биоразнообразието, говоря за сътрудничеството в областта на науката. Ние имаме много учени, които са били в ЮНЕСКО, познати са тук, в организацията. Създадохме една катедра в Института по библиотекознание, аз подписах преди една година, с професор Денчев създадохме една катедра по използването на нови технологии в библиотекознанието. Има много неща, които може да правим и които да дадат възможност за едно по-активно международно сътрудничество и признание.
А има ли конкретен обект, който е предстоящ от гледна точка на вашите процедури да влезе в списъците на ЮНЕСКО от България?
Няма такова предложение конкретно, макар че България, както всяка страна, има един предварителен списък. Освен официалния списък на обекти, които са вече признати, всяка държава има свой отделен списък, който е предварителен, също одобрен от ЮНЕСКО. Това са потенциалните кандидатури, тези паметници, които биха могли да бъдат включени. Но за да стане това, те трябва да бъдат предложени, трябва да бъдат описани в съответствие с критериите, трябва да се мине през една процедура. Мисля, че това може да стане, казала съм го нееднократно и за Магура, за пещерата Магура. Биха могли да се разширят, да се включат към Казанлъшката гробница другите гробници, така да се каже, както се казва на тукашния език на експертите, да бъде разширена тази номинация, този паметник, да бъдат добавени и други. Имаме в България праистория, която нямат много страни в света, които също така биха могли да се опишат. Има много неща, които могат да се направят и ми се струва, че е време да го направим с конкретна работа.
Какво е най-забележимо от България през тази година от вашия офис в Париж. Впрочем и от другите места, които посещавате?
Трябва да кажа, че България тук, в ЮНЕСКО, се ползва с добро име по причината, за която казах, че нашите паметници на културата са известни, че ние участваме активно. България беше член до неотдавна и отново е преизбрана в Комитета за нематериално наследство. Доскоро бяхме членове на Комитета към конвенцията за културното разнообразие. Докладчик на международната океанографска комисия. България подкрепи един много важен проект, който е свързан със създаване на една интернет платформа за ролята на жените в историята на Африка. Много голямо признание беше получено от африканските страни. Така че България е много позната, много разпознаваема тук. И разбира се, може би, защото - може би ще прозвучи нескромно, на генералния директор от България мисля, че всеки намира добра дума, за която да спомене или да посочи някакъв свой опит или посещение, или нещо, което той или тя, разбира се, знаят за България.
Най-много хора в България подкрепиха протестиращия човек за политик на годината. Протестите станаха събитието на годината. Според Вас за какво свидетелстват тези протести, впрочем не само в България, а и в много други държави през 2013 г.?
Ами аз мисля, че наистина като че ли в много части на света всички ние минаваме през някаква нова фаза, нещо много голямо се случва с променящата се икономика. Особено след кризата според мен като че ли има някакво разместване на пластовете. Това, до което доведе глобализацията, тази свързаност, информацията, достъпът до такава информация, хората като че ли по някой път са нетърпеливи, те искат всичко да се случи наведнъж. Но може би това, което в най-голяма степен и на мен ми направи впечатление по време и на нашата генерална конференция тук през месец ноември, в почти всички изказвания на държавни глави, на президенти, на министър-председатели, министри, ние имахме повече от 140 министри, които бяха тук, това беше въпросът за справедливостта. Като че ли в света по нов начин се поставя въпросът за справедливостта. Кризата може би доведе в голяма степен до нарастване на неравенството както в развития свят, така и на много места във възникващите икономики, в държавите, които направиха много за намаляване на бедността, имам предвид Бразилия, разбира се, и някои други. Но хората като че ли имат някак си много по-активно участие. Не е нужно да се призовава към социална активност или участие в демократичен процес. Просто хората се изказват директно. Като че ли се разрушават устоите на традиционните политически партии често пъти или прекия достъп до политически лидери, до изказване на мнения, блогъри и други. Това променя неимоверно според мен политическия живот на съвременните общества.
Накрая да използваме произхода на думата протест, противно на това, което много хора си мислят, че протест е нещо срещу, всъщност самата дума означава да бъдеш „за” нещо, да свидетелстваш за нещо. Вие за какво сте „за” през новата година?
През новата година? Аз имах една много интересна стара година. Наистина може би най-интересната ми стара година от 4-годишния ми мандат. Тя беше интересна в смисъл на срещи, на срещи със световни лидери - тази година се срещнах с Обама, с Меркел, с новия президент на Корея, бях в Афганистан, срещах се с жени журналисти, с депутати жени от Афганистан, училище за момичета, бях в Мали, видях разрушенията. Случиха се моите избори, разбира се, които отнеха много от вниманието и силите ми. В новата година съм наистина за това да може първо, разбира се, в България да намерим своето равновесие и да намерим тази цел - като че ли малко сме изгубили целта, ориентацията си, накъде вървим и какво искаме да постигнем. А в световен мащаб, ще ми се да има все по-малко такива хуманитарни кризи и да се обърне човечеството малко повече към това, което би трябвало да ни интересува повече. Имам предвид климатичните промени, загубата на биоразнообразието. Аз мисля, че ние трябва да имаме много по-отговорно отношение към тези проблеми, които в един дългосрочен план ще имат много тежки последици за всички нас.
